На мен не ми остава много време да чета, та камо ли да пиша... някои хора все пак имат деца!
И направо не знам откъде да започна...
Нашето бебче пропусна жълтеницата, а и колики още не са се появили, но все още се борим с един гаден обрив и не можем да се преборим съвсем, макар че май му се вижда края. Храним се на поискване, без определен режим. Максим е спокоен, а аз още повече - не се цедя, не дохранвам, гърдите ми са си ок. Слава богу, с яденето нямаме грижи. Малко ми тежи нощното хранене, но таткото става с мен и поне не ми е скучно
Иначе много ми е приятно да кърмя!
През деня и през нощта сме облечени по боди с къс ръкав или боди-потниче. Излизаме на разходки още от 7-8 ден и прекарваме по няколко часа навън. Така се виждаме и с приятели и не се чувствам ограничена. Най-хубаво е когато излезем следобед с баткото и малкото братче!
Нямам проблеми с бабите - едната е поела готвенето и ни носи готовата храна вкъщи, а другата грижите с баткото през по-голямата част от деня. Така на нас ни остава гледането на бебо и всички са доволни, защото се чувстват полезни. Педито ни е много свястна (Тиция, ако не си доволна мога да ти дам тел й), млада е и сме на едно мнение по всички въпроси!
Аз съм свалила 8 кг и ми остават още 5 до предишните. Раната не ме боли отдавна и вече се ослушвам за плуване в морето!!! И май следродилната депресия не ми хвана този път, но си мисля, че защото е лято.
Баткото започна малко да ревнува - непрекъснато ни кара да играем с него ( а преди си играеше и сам) и иска винаги да е център на нашето внимание. Малко е трудна ситуацията, но като тръгне пак на ясла мисля, че ще се оправят нещата. Иначе много се радва на бебето и непрекъснато повтаря на хората ВИЖ БРАТ МИ!
Да похваля и таткото - непрекъснато е до мен и всичко си поделяме и така е много по-леко.
До тук май нямам от какво да се оплача... Дано и занапред да е така!
Пожелавам на всички сладко майчинство!
И се надявам да мога да се включвам по-често !!!


Аз имах "щастието" да ме болят бъбреците деня след операцията, така боляха, че не можех да ходя от болки, ама аз ходех да си виждам бебка. На другия ден ми минаха, но започна да боли кръста. Тези болки в бъбреците са от упойката, казват, че кръста боли от залежаване, ама не ми се вярва много. И те са от упойката. Ако можеш ходи колкото се може повече, пии много вода, за да се разсее по-бързо упойката от организма, тя си циркулира до към 20тия ден и ще имаш някой симптоми като задух например, като ставаш от сън, няма да можеш да си поемеш дъх, съвета ми е да пийнеш 1-2 глътки вода, ще ти мине от мея. Следи си лохиите, дали ти течат нормално, ако започнат да спират скоро след операцията, обади се на доктора ти, аз имах лошия късмет да спрат на 8мия ден. Чудех се да се радвам ли или да се тревожа, е трябвало е да се тревожа, ама кой да ми каже?! Имай предвид, че всеки оргънизъм реагира различно на упойката и може въобще да не получиш задух например. Ако се сетя още нещо ще ти пиша. Аз бях започнала едно разкажче за моето секцио, но нямам време да го свърша, ето че започвам да забравям някои неща. Питай за всичко, което те тревожи и не се притеснявай да ми звъниш по телефона, ще се радвам да мога да ти помогна. Целувки и на двама ви !
Само на помпата не съм и измислила нищо да не се праши.
Т.е да минат 45.
Нещем да чуем още.Няма да го давя с тая вода детето.Ще го чакам да се нагласи той.


(педиатърката ми каза да го будя през 3-4 часа за хранене, но аз не винаги успявам и така развалихме режима на хранене), кърмата ми нещо не достига и се налага да го дохранвам с Аптамил
. Май ще звъня на Асинка, срам не срам, да помага.
-
