А сега сериозно: родила е, за да избегне терора от бившия се е навряла при стария да търси подкрепа и закрила. Човека е искал деца, време му е било и хоп, имали са дете, после второ, и трето да имат, тяхна си работа. Това е могла да направи Весето, това е направила, принц на бял кон не е имало подръка, а само по-възрастен беден ухажор и тя го е взела това спасение за себе си и за детето без обич и тинтири-минтири, само заради едната закрила. Въпрос на оцеляване е било тогава. После от благодарност му ражда дечица и сега за децата живее.
Това е живота й, ако имаше една къщичка на село с дворче щеше да е перфектен, тя вече любовта я е отписала.
Тъжно е, ако беше използвачка щеше да се задържи при възрастния за малко и после да си хване пътя с детето.
Какво и как е могла да направи някога вече няма значение, важното е сега какво прави. Казват й хората нещо, тя отговаря с "аз така си го правя", "знам как", "имам си начин" и т.н. Не вниква в нищо, не се опитва да изслушва другите, няма желание да се променя и т.н.
Както сама отбеляза, всички покрай нея са научили нещо - кой да кове, кой да реже, а тя милата всичко си знае от началото и няма какво да научи.😃