,Поли и тя курдисана тая вечер във Фермата ,изгаряща вече от желание да разяснят ситуацията -отново Драми!

Хммммм.... и на мен ми стана мъчно за Маргото и го казвам не просто ей така от учтивост. Наистина мъчно ми стана И ГНЕВНО и с горчилка в гърлото преглътнах нейните споделени драми, защото ме върна тая жена със споделеното от нея във времето, когато бях 16 годишна. За никого опасна, с нищо виновна, просто една 16 годишна хубавелка. Прибирайки се вкъщи след училище, тананикайки си, дива и щастлива как ще зарадвам милото ми майче и ще накарам да се чувства горда от ПОРЕДНАТА шестичка в една от най-елитните гимназии в Пловдив - Търговската към днешно време, иначе Икономически техникум се зовеше преди... та така... както си припкам ухилена до уши и се фръцкам по алейката, която води от спирката до блока един от храстите на парка покрай, който минавах изскочи, сграбчи ме, запуши ми устата, набързо ме завлече на "по-тъмно място", опря ми нож в гърлото и заплаши, че а съм гъкнала, а ме клъцнал.... и аз просто се дадох... което вече 20 години по-късно ми тежи на съвестта. Защо не се борих, защо се съгласих на тоя нежелан от мен акт, защо лесно отстъпих, защо не пробвах поне очите му да издера, да ухапя, да одраскам... абе поне нещо да му направя на насилника, да нараня, белег някакъв било то и дребен да му оставя, НО НЕ... не я свърших никоя от изброените контра-атаки, просто прецених, че ще е най-добре минимални да бъдат щетите от физическото насилие и най-важното беше жива да се отърва... и що годе здрава... А сегаааааааа.... сега съм съвсем друг човек - агресивна, наперена, пресметлива, нараняваща, настъпателна, повишаваща тон, демонстрираща самочувствие - абе като цяло нищо общо нямаща с онова наивно, хрисимо 16 годишно пърхащо пеперудче. Та разбирам от части държанието на Маргарита и защо такава метаморфоза е претърпяла. Препоръчани теми