За изхождането, закаляването и кърменето на поискване

  Aa, не си въобразяваш - същият ефект има и при нас.

  Ех, разсмя ме, ама сигурно хич не ти е смешно. Може като поотрастнат, да се изчакват. 

Moeто мнение, че децата са си индивидуалности.

Калина- голямата ми дъщеря беше приучена отрано без памперс. Стана някак естествено- даваше сигнали.
Обаче малката се противи и това е. Може и да съм изтървала момента.

Aila, не се сещам друго освен като се събудят да ги съблечеш и двете, да сложиш на едната пеленка под дупето и през това време да изпишкаш другата.
Искрено ти се възхищавам, че ЕС-ваш 2 бебета   

  Днес след разходката успях, първо едната после другата се изпишкаха и едната се и изака. Покърмих ги заедно малко и двете и видях че едната почва да се върти. Сложих я пак и се изака и тя. Дотук перфектно, малко по-късно на другата предложих отново и тя пак се изпишка. След спане пишкат явно доста често в началото.
  Оставих ги все още голи обаче и после едната т.к я сложих по корем се изпишка на пелената, а после отново същата я гушнах и явно и заприлича на позата в която ги държа и ме напишка и мен. Така че може да се каже че почнахме добре и завършихме зле за мен 

За мен това е абсолютно погрешно!
Прочетете това:
Не слагайте бебето си на гърне

От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си моми­ченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен страх от училището, трудности в сприятеляването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напикава, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по ня­какъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го под­лагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито на­рочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебе­то си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми: „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напикавал. Много добре се спра­вих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изхождаше като па часовник." Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава с нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напикава. Отговори ми засрамено: „Ами не мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напикава." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърне­то, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладя­ло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мускулен контрол е абсолютно непостижим за дете, ненавършило две години. Тогава е моментът да се започне привиква­нето, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва

А тук е цялата статия
http://www.biberonbg.com/info/chetiri_pravila.htm
 А още по-добре ако си вземете книжките на този автор-има доста ценни и полезни неща

Хммм... Явно е време да почваме да превеждаме книжката на Ингрид Бауер... Дано не се почнат безсмислени спорове...

Дано наистина не започнат спорове!
Това, за което се говори тук е по-скоро да оставяме детето голичко, и просто да го слагаме да пишка над леген. Едва ли някой може да ме убеди че ще навредя на детето ако го оставя голо в/у пелена и я сменя като се изпишка.
НЕ става дума да се приучава детето на гърне! Не детето се приучава, а МАЙКАТА се учи да разбира кога детето иска нещо да свърши.
И никоя от пишещите тук майки не го прави ако детето по някакъв начин покаже, че му е неприятно. И не порицава бебето по никакъв начин ако свърши нещо в гащите.
Аз също съм противник на ранното слагане на гърне, но тук става дума за нещо съвсем различно.

Aila, браво ! Чудесно постъпваш. С мойте дъщери едно време правех така. Невероятно облекчение е да се приучат децата да вършат това, за да им е сухичко и удобничко. А майките, както казва yаnast, се учат да разбират децата и техните нужди..
 За съжаление немога да ти дам съвет как да правиш това едновременно и с двете моми, просто ще ти се наложи да имаш човек покрай теб.

  Аз също не схващам защо се прави връзка със слагането на гърне изобщо. Никой не ги слага да висят с часове на гърне за да свършат нещо. Това че в момента в който ще пишкат или друго са в ръцете на мама и са без памперс не мисля че навреждат по някакъв начин на бебчетата. И че е по-добре да стоят с наакан или напишкан пампес с часове.
   Хайде кажете ми къде я има книжката на англииски и коя глава да преведа

 Ох, покрай празниците явно много ми се бави моята поръчка, иначе почвам. Аз ли да си избера кое да превеждам? 
 И, да, слагането на гърне няма много общо - даже напротив - тук НИЕ се учим да познаваме децата си,
а не те да се съобразяват с нас. Мисля, че е на светлинни години всъщност. Трябва да се чете внимателно
и с разбиране. 

Има въпрос към Duol   тъй като тя е от по късно започналите. При теб как беше по лесно изпишкването / тъй като нали имаме момчета/ прав както мъжете или както момиченцата приклекнали. Забелязах горе долу кога ака и питам за изпишкването.

За протокола да се похваля имаме няколко успешни изпишквания, но затова пък нито едно ако 

И по колко време държите децата и чакате да се изпишкат 5-10-15 мин. Борко си е доста тежичък и бързо измалявам.

  За момченцата не мога да отговоря със съвет за съжаление, ние сме две мадами. Аз пък изпускам напоследък само пишкания, когато са будни. Иначе почти винаги се изакват където трябва. За това колко време чакам мога да отговоря. Като реша че нещо им се прави и ги съблека ако искат стоят кротко в мен и веднага се изпишкват или почва да си личи как се напъват да се изакат. Ако не искат нищо да вършат и аз съм се объркала веднага почват да се въртят и искат да се измъкнат. Така че повече от няколко минутки реално не ги държа. Ние сме и доста лекички все още слава богу 

Здравейте. При нас е малко като развален телефон, понеже нямаме нет у дома, аз копирам въпросите, Мирена ги отговаря... Ето отговорите й:

– Браво на теб! Ето това е ключовия момент. Така го усетих при моето детенце – бебенцето трябва да почувства, че се радваш, че е направило нещо прекрасно, нещо важно за теб – в психологията на децата е заложен подсъзнателния стремеж да доставят радост и затова като видят такива реакции от родителите си, това е невероятен стимул за тях. Не си пести похвалите по всякакъв начин и ще видиш колко магически въздействат върху бебенцата. При тях не може да се създаде чувство за гордост или превъзходство от похвалите, те са все още чистички. Успех!!! и питай, ако има още нещо – жалко че не сме в един град. Питай, но и вярвай на интуицията си!

– няма да му е неприятно, поне на моето детенце му беше приятно да е гушнато в мен с гръб към мен. То все лежи и тази поза му е разнообразие, а и се сетих нещо друго – по гърба са разположени най-много чувствителни окончания за студ и за страх – нали се казва  „полазиха ми тръпки по гърба”, та затова детенцето се чувства защитено, стоплено, комфортно, когато го държиш в клекнала поза с опряно на гърдите ти гръбче. Има и друг момент - ако го изчакваш тези 10-15 минути, то ще знае, че ти се опитваш да му отговориш на нуждите, а не да бързаш да го облечеш, за да си вършиш друга работа и да не си губиш времето с него. Те са много чувствителни на тема внимание към тях и когато го усетят, ще остане у тях спокойствие и увереност в твоята подкрепа за цял живот. Не преувеличавам – тези неща се залагат подсъзнателно именно сега.
-- аз на твое място бих го пробвала всеки път и от многото проби и грешки ще се опитам да се изградя усещане кое е реална и кое фалшива тревога.
на разходка сме с памперс, ако е наистина студено, но го изпишквам преди да излезем и много пъти се връщаме сухи, а като влезе на топло, той се отпуска и чак тогава пишва – някак свиква, че ще го изпишкам в къщи, и ако не му е много на зор, държи. А и на момченцата им е по-лесно.

---

Отговор на Емем за телепатията:

Това с телепатията е комплексно усещане и овладяването му се дължи на комплексни причини-резултат е на цялостния начин на живот и на мислене. Поне при мен е така-не знам метод, по който да се придобива, а отварянето му дойде постепенно, от само себе си. Като най-важна стъпка за себе си смятам излизането от града, което си има много предимства, но специално за усилването на сензитивността ми изигра следната роля – в града бях непрекъснато заставена да се боря с нещо, да се отграничавам от нещо, за де защитавам от нещо –– да съм постоянно на щрек, да оцелявам. Дори и около мен да няма недобронамерени хора, то в общия фон със сигурност има и не е много благоприятен да съм винаги отворена. За всичко това е нужна енергия и внимание – да не се заразиш, когато около теб нервничат, или бързат припряно, или се карат и т.н. За неутрализирането на тези неща е нужна сила и постоянна бдителност. В един момент загубих смисъла и необходимостта да живея повече по този начин и една от наградите за излизането ми от града беше, че буквално енергията, която съм употребявала по гореописаните начини, сега е свободна и мога да я насоча към по-творчески дейности. Количественото й натрупване доведе до качествено изменение на вътрешния ми свят и наред с другите промени, които извърших в себе си, самия факт, че не живея във фона на града помогна много. С това не искам да кажа да бягате – на всеки му идва времето да осъзнае мястото си, но просто го давам като причина-може би най-основната, която благоприятстваше постепенното отключване и повишаване на интуицията ми, на възможността за предвиждане и предусещане на някои неща, на възможността за правилна реакция в ситуации и др.
След тези общи приказки да кажа специално за бебчета -- много по-лесно е да бъдат усетени правилно, защото те жадуват да бъдат разбрани, да комуникират с нас и това много ни улеснява без особени усилия за телепатия. Достатъчно е само да си насочите мисълта, намерението и усилията в тази посока и ще се убедите в това. Мога да кажа и по-конкретни неща, ако желаеш и имаш готови въпроси. Успех!!!

---

Скъпа, приемам, че се шегуваш с това за властния мъж, но ако говориш сериозно, бих могла да ти кажа няколко думи – „Страхът и любовта не съжителстват заедно” -  това ми е убеждението и изхождайки от него „съм си избирала” спътник в живота. Не мога да си се представя в положението аз да се страхувам от съпруга си или той от мен, затова за нас това с властния мъж не е истина. Напротив, съпругът ми е особено толерантен и специално за раждането остави решението на мен и моята интуиция. Въпрос на взаимно доверие.
По повод думичките-безотговорна майка  -- Искаш ли за малко да те поставя на моето място.  Не ти ли се е случвало за нещо да си вътрешно безкрайно сигурна, безкрайно спокойна, все едно, че си го видяла с ясновидски поглед в бъдещето? И от тази позиция каквото и да ти говорят напротив, ти все едно не чуваш - е, може да благодариш за загрижеността и участието на човека, който ти дава съвети, и дотам, забравяш го. Така беше и с мен по въпроса за раждането и дори, доколкото си спомням, идеята беше моя, но общо взето и на двамата. За нищо друго така не съм била сигурна и спокойна в живота си и в такова състояние не бих могла да постъпя по друг начин, освен да си родя у дома. Дори и двамата сънувахме раждането у дома по подобен начин по различно време малко преди самото раждане. Но едно сънуване не би ми дало нужната смелост – имах си просто едно свръхчувствително вътрешно убеждение и точка и то ми беше мотива да поема тази отговорност. Мислиш ли, че ако не бях толкова уверена, щях да изложа на риск толкова чаканото си детенце, само защото някой „властен мъж” ме е заставил!? По принцип не съм за „Риск печели, риск губи”. И още нещо – както зачеването е общо дело на двама, а после и отглеждането на детето, защо и самото раждане да не може да е общо дело?

Ех Миренка,Миренка ти си едно мъдро момиче с детски очи   

Така хубаво си го казала      Голямо благодаря на теб и на Людмил,че си е направил труда да го набере.

Действате много заразителна да знаете.
Аз съжалявам,че лятото,когато се запознах с Людмил,Мирена и Поли не започнах..беше топло и бебо далеч по-малък.
Реших,че е твърде късно.
Сега като четох и Дуол,която е постигнала успех при положение,че е започнала на 10 месеца се ентусиазирах.Въпреки че януари месец наистина май не е най-подходящото време...
Всичко звучи толкова логично,истинско и близо до природата.
Днес купих два чифта гащички,сложих ги на бебо(не и двата де  ) и той започна да пръцка-аз реших,че иска да ака и започнах да го събличам,но той вече я беше свършил работата.Опасявам се дори,че го секнах мъника.

Исках да ви попитам,а не може ли да го слагам на гърне-сутрин примерно,когато се събуди?
Няма да го държа с часове  разбира се и пак ще издавам ключовия звук...
Щото бебо е около 11кг вече и не ми е много удобно.Може би трябва да намеря удобен и за двамата начин.

Анна в.,аз разбира се бих предпочела да преведеш нещо,което се отнася за по-големи дечица като моето  ,но ти решаваш разбира се.Може би част,която теб впечатли   

Това е за сега,утре се запасявам с още памучни слипчета и се заемам да убеждавам таткото  за каузата.

Поздрави и прегръдки   

 Людмил и Мирена,
Много благодаря за отговорите и въобще за цялата помощ и окуражаване!
Общуването с хора като вас ме зарежда с много положителна енергия и ми помага да не забравям кои са важните неща в живота!
За това дали раждането в къщи е рисковано- аз лично изпитвах панически ужас от раждане в Българска болница, тъй като там ти взимат детето, има периоди в които нямаш достъп до него, дават му АМ и каквото там преценят без да уведомят майката, а и на самата майка слагат лекарства без да я уведовят какви или да искат съгласие. За мен това е не само рисковано а и побъркващо!
Не мога да си представя колко зле бих се чувствала ако бебето ми не беше при мен веднага след раждането- това бяха вълшебни мигове, целият първи ден не можех да откъсна поглег от него и го гушках. Бих поела риск за да не се лиша от тези мигове! Не съм раждала в къщи, родих в САЩ, точно по тези причини. Тук познавам майки, на чиито бебета са давали антибиотик в родилния дом, без да им кажат, такива, които не са виждали бебетата си първите 1, 2, 3, 4 дни- ами че това е просто изтезание! Много от бебетата имат чревна инфекция от РД и на майките им обясняват че били глътнали околоплодни води- интересно защо в САЩ няма такива случаи? И защо да не може съпруга ми и роднините ми да споделят вълшебните първи часове на бебето, а и да ме подкрепят и помагат?
Раждането в къщи също крие рискове, но дали са повече? И може ли да се нарече безотговорно?
Съжалявам за отплесването, но като съм тръгнала, да споделя новата ми радост:
От вчера, като иска да суче сина ми си бута главичката в мен и лекичко я върти и издава едни сладки тихи звуци...
Усещането е страхотно, просто се размазвам от кеф
Благодаря ви че ви има!