В нея леко разпознавам себе си. Мисля, че е избрала връзка със женен, защото подсъзнателно не желае да влага много много във връзка с мъж и иска свободно време и пространство. За толкова години все е срещала неженени, но си е кютала със женения. Сега е с неженен и пак отбягва физическа близост и заедност.
Няколко от приятелките ми имат подобни отношения с мъже. Извиняват се с брака на мъжа, но когато той се разведе късат с него, защото не им е приятно да са непрекъснато с един човек и той да им навлиза в личното пространство.
По някаква причина тези жени не смеят или не искат да признаят, че не могат да живеят с мъж и да се обвържат емоционално с него - възпитание, култура, социалрн натиск, натиск от страна на семейството, страх от самота в старостта.
Може. За мен нещата са по-прости: чуждото винаги е по-убаво.


Всеки да си прави, каквото иска. Но да е тук.
