Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 25

Легнах да умирам – главоболие, умора. Само думите на мъжа ми „Хайде да идем да ти купя нещо“ ме върнаха от оня свят.

- Тате, тате, ти бил ли си програмист?
- Бил съм тате, и програмист, и дизайнер и QA съм бил.
- Но най-много бих системния администратор!

- Докторе, не мога да заспя!
- Представете си, че взимате една пачка от 100 лева и броите, все ще заспите по някое време!
След седмица...
- Какво стана, помогна ли?
- Ами не. Броих, броих и все ги изкарвам 99 броя, и пак броя, броя и пак... и не мога да заспя от нерви, че ми липсва една банкнота.
Доктора:
- Май по-добре да се върнем на стария, изпитан метод да броим овце.
След седмица - човека още по-нервен и разтревожен. Доктора пита:
- Какво стана, брои ли овцете?
- Мани, мани. Броя, броя и като стигнах до последната овца, тя ме погледна в очите и попита с човешки глас:
- Абе, к`во стана с онази столевка?!?

Жена към мъжа си:
- Скъпи, хареса ли ти днешният обяд?
   Мъжът: 
- Ти какво, пак ли търсиш повод за скандал?

- Иванчо, каква е дилемата на Хамлет от
съвременна гледна точка?
- Да се ожени или да се омъжи, госпожо..

Съпружески секс. Мъжът:
- И гледай да ти хареса, че няма да повтарям.

- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“."😁🤣

Уважаеми ученици,
Ваканцията ще бъде прекъсната за учебни дейности от 12 март до 10 април.

😂😉😂
Минавам на червено, катаджията ме спира:
- Документите моля!
Отговарям:
- Нямам!
- Защо?
- Пих водка и съм ги забравила...
- Значи, карате пияна?
- Че как иначе ще карам оръжие?
- Карате и оръжие?!??
- Че как ще пазя наркотиците, бе?
Катаджията незабавно звъни в районното и докладва, че е задържал опасен престъпник. Идва шефът му и ми казва:
- Документите, моля!
Казвам му учтиво:
- Заповядайте...
- Сега духнете... така... хм, няма алкохол... Дайте да огледам колата...
- Да, заповядайте!
- Хм, чисто е...
Питам аз заинтригувана:
- А, какво трябваше да има?
- Колегата ми каза, че сте без документи, пияна и карате оръжие и наркотици!
- Браво бе, той още малко ще каже, че съм минала и на червено, а?

Влезнах в едни храсти да пикая и гледам мечка... и си викам - що па и да не се изакам?