Какво значи "Истински мъж"?

Която и да отвориш все за пари се говори или за любовници. Едно от двете. И деленето е до дупка.

Това го раздува Сирената и после ние берем плодовете.
Парите имат стойност дотолкова, че да ти носят удоволствие. И най-хубаво се харчат лично изкараните средства. Трябва да умееш да боравиш с тях, да не са ти фикс идея и да се радваш на живота.
Ако партньорът до теб е със сходни схващания, това перо няма да е на дневен ред.
С деца в картинката е по-различно. И не е. Курсът е един.

Аз имам една сума в банка, която е чист пасив. Нищо повече.
Принципно знам за какво са, но ми липсва дозата увереност и спокойствието на текущата сигурност. Никой не ме притиска, никой нищо не изисква и на мен ми е окей. Но, дали?

Всеки човек има терзания. Всеки човек е имал момент на недоимък, къде беднотия. Всички ние сме расли подобно, повечето сме сходни по възпитание. Мироглед  имат малцина. Широк, необятен и израстващ. Тези, които го нямат - навират останалите в собствената си рамка.
Никой на никого не е длъжен в този живот. Никой на никого /с малки изключения/. Но, в партньорството има неписани морални правила и е редно да ги следваме, щом сме застанали рамо до рамо. И пак не може да искаш това, което не си способен да дадеш. И не е редно да се набутваме в калъпи и очаквания. Нито жените, нито мъжете.
Всичко, което даваш "бонус" е от любов и желание.
Жените, които готвят и чистят и се умиляват от малките жестове го правят с любов и желание. Мъжете, които обгрижват жените до тях с подаръци го правят с любов.И това е прекрасно. Отношение трябва. А, то ни липсва.

И да завърша това ми откровение с мисълта, че трагедия е, когато няма кой да ти прибере тялото от моргата. Всичко друго са временни затруднения.

  Разбира се, че това е много по-важно от парите, но темата зави натам.  Аз друго не мога да разбера - как успяваме да превърнем всяка дискусия във война на световете.