ДЕКЕМВРИйчета едно по едно се появяват, мамите за купон да се стягат! Тема N12

На 3. 12 през нощта ставах доста често да пишкам, което е нетипично, но не обърнах внимание. Със ставането сутринта обаче изтече някаква течност на 2 пъти от мен, която беше бая рядка, като води. В същия ден имах уговорка да ходя на тонове,но реших да пиша на лекаря все пак. Той каза да отида за преглед, прегледа ме към 13 часа, имах 1 см разкритие, цял околоплоден сак (демек течението не е било води), тоновете бяха добри и каза, че ще се роди до 1-2 дни. Имах и някакви контракции на около 15 минути. Прибрах се в нас, всичко беше наред, болеше ме, но се търпеше. Лекарят ми искаше да му пиша от време на време да му казвам как съм. Писах му към 19,че съм добре, той каза да ида пак на тонове към 20 часа, че щял да бъде в болницата. Отидох, имах 2 см разкритие, тоновете бяха добри и се прибрах вкъщи. До 1 през нощта имах ужасни контракции, много болезнени, но исках да съм у дома. В 1 часа на 4.12 вече не издържах и отидохме в болницата и почна екшъна.
Приеха ме с 5 см разкритие, не ми направиха клизма, защото "то нали вече много те боли и няма смисъл"?!, облякох си нощницата и директно в родилна зала,която е на 10 метра от входа на АГ. Мъжът ми ме чакаше там. Мъчиха ме още 2 часа, накрая в 3 дойде анестезиолог, пита ме "ти какво искаш сега от мен"... Сложи ми епидурална, не ме хвана, много ме болеше, той ме убеждаваше, че не можело да ме боли по същия начин. Не знам дали се слага спрямо килограми или друго, но те не знаеха колко кг съм на приемане, така че не знам как я е изчисли, но де факто не ме хвана. После ми биха още 4-5 различни обезболяващи мускулно, нямаше ефект, започнах да заспивам от умора и болки и така до 5 сутринта. Изведнъж се събудих от викове на друга родилка, приета по спешност,раждаща при друг лекар и друга акушерка. Аз бях сама в залата, нямаше никого, моят лекар и акушерка ги нямаше, аз вече започвах да напъвам. Накрая се появиха, той пак ме прегледа, имах 9 см, обаче когато напъвах нищо не ставаше. Той започна да ми се кара колко съм неефективна, искам бебето ми да страда ли, как искам да раждам без да напъвам, започна много грубо да ме преглежда и започнах да кървя, съответно инстинктивно си свивах коленете един към друг, той викаше подигравателно на акушерката "виж какво прави, ти виждала ли си деца да се раждат със затворени крака" и само ме гледаше тъпо и един вид усетих отношение "айде раждай вече, колко да те чакам, спи ми се" (въпреки че аз съм сигурна, че докато го нямаше при мен е ходил да си подремва). След още няколко напъна започнах да губя съзнание, успях да се свестя някак, обаче вече не издържах. Излезнах плачейки при ММ и му казах, че не мога и че искам секцио. Той ме надъхваше, обаче вече бяха минали към 17 часа от началото на контракциите и 9 часа откакто ме болеше зверски и нищо не помагаше и бях много изморена. Лекарят ми се нацупи, че искам секцио и реши да извика началника на АГ отделението за консултация. Човекът дойде (благодаря на Господ за тоя човек, че се появи), прегледа ме за разкрие супер внимателно и думите му към лекаря ми бяха:"пич, за какво я мъчите толкова време, не виждаш ли, че бебето е с..... Предлежание, това раждане никога няма да стане естествено". При което моят лекар, който ме беше прегледал сигурно 10 пъти през нощта се шокира леко, обаче запази самообладание и каза "ами добре, ще съберем екипа". Оставиха ме да си лежа и към 7 ме вкараха в операционна. Беше свършила нощната смяна и дойдоха други лекари, само моят си седеше, все пак им бях платила за избор на екип. Новият анестезиолог беше много готин, обезболи ме бързо и лесно, нищо не усещах като болка, даже ми мокреше устата с мокра марля, че бях пресъхнала. Секциото също беше трудно, беше се наместила под ребрата, имаше омотана пъпна връв и тн. Аз заспах сама на масата от умора, събудих се като я извадиха, не ми я показаха, чак след като ме зашиха, вече я бяха измили и облекли, само за секунда я видях докато ме караха към стаята.
После разбрах че е била с оток на главичката, била е и 2 часа на кислород, поради недостиг. Все още има кръвоизливче в едното оче от напъване....
Престоят ми беше горе-долу ок, храната беше отврат,не съм яла и 1 порция, страшна помия. Стаите студени, климатикът или е изключен, или духа на 30 градуса (беше развалено управлението), обща баня, която 4 дни никой не изчисти (познах по една чашка, от която се бях жабурила докато повръщах в нощта на раждането), жената от моята стая си тръгна, 10 чáса никой не дойде да изчисти след нея, чак нощната смяна. Единствено акушерките, сестрите и другите лекари, които срещнах имаха нормално човешко отношение към нас двете, за което съм благодарна.
Лекарят ми, при който се следях от първия преглед, дори не дойде да ми обясни за 1 секунда защо раждането ми се провали. Прочетох го от епикризата. Ходих на преглед онзи ден да ми свали превръзката, той ме остави на специализантката, която не можа да се сети с какво да я свали (спирт) и излезе от кабинета, явно за да не му задам някой въпрос по темата.
Никога повече не бих родила в тази болница (МБАЛ Св София), още повече на фона на 1800 лв, които платихме беше меко казано абсурдно всичко.

Още ми се плаче като се сетя и ще се опитам да разбера дали наистина не е могло да стане по-рано ясно и да ми спестят всички родилни мъки, че това раждане няма как да се получи и просто лекарят не е разбрал при вагиналните прегледи или че е трябвало да се направи ултразвук, който не е бил направен.
Най-гадното от всичко обаче остава чувството, че се е мъчила, заедно с мен и то напразно. Благодаря на Бог, че е добре в крайна сметка.

П.С. Предлежанието е било високо задно тилно, в последствие прочетох пак от епикризата.