Раждане секцио - лични вещи

На мен не ми правиха клизма. Но бях приета още предния ден за вливания.

На мен ми правиха (МД София), но се наложи по спешност да ме режат, въобще не бях подготвена за ситуацията. Пак че имах 2/3 от багажа събран.

Не са ми правили клизма, но аз доколкото знам - тук, в Америка по принцип не е практика. Моето секцио беше полу-спешно - след две седмици в болницата ме срязаха един ден преди насрочения. За таткото, за мен, даже за докторите беше облекчение слец всичките мъки и проблеми. Че той и живееше с мен в болницата през тези седмици. Държаха го в коридора, докато ми сложиха упойката и после му нагласиха едно столче до главата ми 😊. Анестезиологът беше голям шегаджия, сестрите и лекарката и те и докато се смеехме дружно, изрева нашето момиченце. Пък ние двамата се обърнахме към вратата, защото мислехме, че друго бебе плаче отвън. Обаче след това съпругът гордо ми заяви, че даже видял “мозъци и черва” (докторката пристъпила настрани от паравана и той й видял окървавените ръкавици). Като цяло, много позитивно преживяване и за двамата, с щастлив край.

Ако е планирано секцио, няма да ти правят клизма. Все пак няма да напъваш. Обаче ще гладуваш от предната вечер, заради упойката.

А кога се постъпва в болница? Предния ден ли или в деня на операцията? Може би болниците си имат различни практики.  Става въпрос за 1ва АГ.
Друго, за което се сещам е с каква дреха си при секциото - те ли ти дават или с твоя?
Както и има ли смисъл от "еднократните гащи" при положение, че ще нося в багажа памучно бельо и превръзки.

Мога да ти отговоря само на последния въпрос. След секциото няма да можеш да се навеждаш, да си сменяш бельото ще ти е трудно, за това има смисъл от еднократни гащи.

В държавните болници ти дават нощница,   но след секциото ще искаш да се облечеш с нещо по-удобно и практично за кърмене. Всъщност, ти за това трябва от сега да се приготвиш, щом ти е планирана операцията - за кърменето.

По време на ооерацията си гола.Еднократни гащи не ползвах.Страшно неудобни ми бяха.24 часа след секциото ме раздвижиха.До тогава бях гола и завита с чаршаф в реанимация.Санитарките идваха да подменят превръзките (слагат нещо подобно на превръзки,но забравих как се казва).На следващия ден си облякох памучно бельо с нощница за кърмене.
Раждах в частна болница и конкретно там приемат вечерта преди секциото.

Вярно че секциото ми беше преди години в 1 aг. Не само че си бях с нощница ами веднага след него си облякох и поларено елече. Само първият ден ползвах еднократни гащи. После си ползвах памучни. Всичко аи беше лично мое и никога не съм била гола.

Моето секцио беше преди 3,5 години в МД София. Бях си с нощница, вдигната до гърдите и по време на операцията, и в реанимация. Клизма - имаше. Еднократно бельо - адската глупост за мен, сложих веднъж за 10 мин, добре че имах и нормално бельо. Еднократното нито държеше превръзка както трябва, едни гадни прежулващи ластици, ужас. С превръзките за родилки са ми топ 2 на излишните неща.
Багаж имах някакъв, съвсем минимален. Помня че го свалих към операционната, после не знам честно казано. ММ ми донесе вода в реанимацията, другото си беше там при мен.
Най- важни ми бяха очилата че да го видя туй дете, тях анестезиологът ги стопанисваше.

Раждах в частна болница, планово секцио, с прием предния ден. Багажът ми го премести персоналът от АГ в родилно, телефонът и зарядното си бяха у
мен и в операционната и после в реанимация. Правиха ми клизма, както и интимно обезкосмяване, че сама явно не се бях справила.

Таткото чакаше пред операционната, видя бебето, после и мен, преди да ида в реанимация. След първия ден в реанимация ме качиха в родилното, където в стаята ме чакаха и останалите ми лични вещи.

Родих първото си детенце преди 6 месеца в частна болница, секцио по желание-така се чувствах спокойна. Термина беше за края на юни, с лекарката ми се уговорихме когато започнат родилни контракции тогава да отида. Тоест нямах определена дата .Тук ( живея в Истанбул) е по-различно от България като протичане на самото раждане, но се включвам, за да споделя за упойката, тъй като не разбирам, защо анестезиолога ви е казал нещо подобно.
Моите води изтекоха на 7 юни към 20 часа вечерта (около 20 дни предо термин) без да съм имала никакви болки, контракции и изобщо индикации за раждане.  Не бях сигурна дори дали са водите, нямах никакви болки. Поседях си малко, взех душ и около 22:30 часа бяхме в болницата. Прегледаха ме за разкритие имах 4 см. Сложиха ме на тонове, като в това време настаниха мъжа ми и майка ми в стаята. След около 20 минути ме заведоха в стаята там изкарах около час и нещо, контракции вече си имаше (нали има една скала на тоновете вече до около 90 стигаха), но не предприемахме операцията, тъй като следящата ми лекарка пътуваше към града от почивка. Към 01:30 часа след като едно бебче се роди и мъжа ми го видя, взе да ме убеждава, че няма нужда да чакам и да ме боли. Дежурната лекарка беше и без това много добра. В 2 часа казахме на акушерката, че искаме да се направи операцията. Тя каза, че до 15 минути екипа ще е свикан. Сложи ми катетър, клизма не е имало. В 02:20 че свалиха в операционната, питаха ме кога съм яла (а аз бях яла около 18 часа), дадоха ми възможност да си избера спинална или пълна упойка (избрах спинална) и в 02:36 - буквално 5 минути след като влезе лекарката бебето се роди. 20 минути ме шиха, обработваха и всичко останало каквото е нужно. Като излизах от операционната погледнах часовника и беше 02:55. Не съм лежала в реанимация директно ме качиха в стаята. В момента, в който излизах от асансьора мъжа ми и майка ми носеха бебето - вече прегледано. Не ми е било лошо, въпреки че не съм стояла гладна. От първия възможен миг започнах да си свивам и отпускам пръстите на краката, после самите крака в коленете леко. В 7 часа исках да дойдат, за да ме раздвижат. Казаха, че щели към 10, но нямаше кой да чака. С помощта на мъжа ми и майка ми станах в 8 - 5 часа след операцията и определено отдавам бързото си възстановяване на това, че се мобилизирах и раздвижих рано. На 9ти юни в 10 сутринта ни изписаха. Детето ми се роди с ниско тегло 2490 грама - изписаха я 2400, на 5 тия ден от раждането и ни извикаха за консултация. Живеем на 9ти етаж - асансьора не работеше!!!!! 😀 мм замина ден след изписването на военна служба, та аз си слизах сама по стълбите без помощ, майка ми носеше бебето (вярно качването беше по-трудно), за лош късмет и жълтеницата на дъщеря ми беше продължителна и всеки ден ходехме за следене, а аз понеже съм голяма късметлийка тъпия асансьор почти всеки ден беше така.
За лохиите използвах модел като памперс гащи, бяха ми удобни, огромни, не стагаха и лесно се слагаха/махаха. Препоръчвам нещо подобно.
Надявам се историята ми да ви даде кураж, разбира се всеки човек е индивидуален, но не се страхувайте, не е нужно да ви е лошо от упойката. Като съвет от мен - гледайте максимално рано, когато можете да помолите да ви раздвижат, за да преминете леко през всичко. Първите ставания са по-трудни, след това се привиква.
Желая ви невероятна среща с малкото ви бебче! Не се страхувайте и настройвайте негативно, за да може да се насладите на появата на детето си! От тези болки по-хубаво няма и бързо се забравят. Аз никога не съм се страхувала от самата операция, разбира се мислех го много, но вече като преминала през това осъзнавам, че не е така страшно както съм си го представяла и нещата, които са ме притеснявали (катетъра, прегледа за разкритие и т.н.) не са така страшни колкото в представите ми, но определено се радвам, че раждането започна само изневиделица, ако имах насрочена дата щях да се притеснявам много повече.
Пожелавам на всички бъдещи и настоящи мами здрави бебчета и ще се радвам дори на една да вдъхна малко кураж!
Весели празници!

Такова малко на тегло бебе и първоначално разкритие от 4 см без болки, според мен е можело да го родиш лесно. Не знам защо си предпочела да те режат... В Турция май секциото е на мода.

Родих на 27.11.2019 със секцио . В болницата настъпих на 26 , На 27 сутринта ми направиха клизма след това до 9 часа слушаха тоновете след 9 влязох в операционното .. И се събудих 10:00 .
Багажа ми беше в шкафчето до като се събудя вече бяха ги донесли при мене даже Докторката дойде и ми каза да звънна на таткото ..

В 4ти месец от бременеенето на крака ми излезе херпес, спестих си притесненията, въпреки че ме уверяваха че това не е проблем за нормално раждане. Нямах никакви проблеми, впрегнах си волята не съм казала ох нито веднъж, но и не ме е боляло категорично не преувеличавам. Нямам последствия. И си имам мои убеждения защо секциото е по-добрия вариант за раждане.
Едва ли е мода. Процента нормално раждащи/секцио, мисля че е доста повече в полза на нормалното в съпоставка с България. Тук в държавна болница никой няма да ти направи секцио, ако нямаш предпоставки за него.
Теглото на бебето не очаквахме да е толкова. Около 3000 гр се предполагаше ще бъде към този момент, което не е много също.
В заключение - изобщо не съжалявам за избора си. Чисто психически се съхраних и знаех, че рисковете за бебето са сведени до минимум. Имам познат, чиито близнак е с родови траеми и сериозни проблеми. Но това е друга тема. При всеки си е индивидуално. Свекърва ми 6 деца е родила. До третото са раждани вкъщи (включително мм-той е номер 2), пък нищо им няма.

Хах, при мен нещата протекоха аналогично. 21 дни преди термин ми изтекоха водите и ме приеха с 4+ см без да ги усетя. Обаче нямах никакъв избор как да раждам - седалищно бебе с голяма глава, което мереха 3800 (3510 се роди).
Та си ме срязаха като стой та гледай. В полунощ бях в болницата, в 2.11 го извадиха.
Раздвижих се на осмия час, не ми е било лошо, само първото ставане ме замая за много кратко.