Хубав остатък от това, което е останало от деня.

Днес всички и навсякъде коментират "Дъщерята на посланика", играта на Енгин и Неслихан. И всички откриват български ритми в музиката към сериала.
Все още съм повлияна от снощната серия. От играта на Енгин и от неговия Санджер. Твърд мъж, високо вирнал глава, върви със самочувствие. Самочувствието и увереността извират от очите му, но в тези очи се вижда и омразата и любовта. И само "лудия" на селото има смелостта да му напомня за миналото. А то миналото се връща в настоящето, водейки малко момиченце за ръка. Един малък ангел(Мелек).
Наре наранена и обидена, предадена от мъжа, който най - много е обичала се изправя пред него за да го запознае с дъщеря му и може би за да си отмъсти на Санджер Ефе за предателството и недоверието. Но отмъщението разрушава животи и може би тяхното единствено спасение ще открият в лицето на дъщеря си. Мелек може отново да ги накара да обичат.















