ОСМИ КЛАС Сплотеното ни общество ще посреща Рождество

И моите ходиха на "Юнак" да карат кънки, болната и тя хукна. Аз останах да пека не знам коя подред баница по поръчка на голямата. Съжалявам само, че си подарих дрехите за бременност, още някой - друг празник и ще ми трябват.

За много години, бъдете здрави и много щастливи!

Ние изкарахме супер, макар и в София. Петнайсетина възрастни и 10 деца. Прибрахме се към 4 сутринта, у нас спа и приятелско семейство, станахме, пихме кафе и в 1 на обяд се събрахме обратно целия отбор, до един, у домакините от снощи. Тъкмо се прибираме от афтър партито.
Утре - на работа, затова - лека нощ

ЧНГ! Да сте живи и здрави, весели и засмени!
Честит имен ден на патерици!
При нас беше направо скучно. ММ се разболя, но това не му попречи на 30 и на 31 да отиде на работа. Колата е на ремонт и по цял ден сме от масата на леглото и обратно.
Silver,  по-бързо да оздравява ушенце и без усложнения!
Щастлива да е Новата година!

Направо завидях.
При нас положението е сложно - всеки иска на различно място, а от мен се очаква да го организирам.

Да им кажеш, че се слуша организатора - каквото той каже-това е

звездица, мм е супер организиран, но и той занемя. Сега остава да кажеш, че имаш вече куверти за следващата Нова година.

Около Черния петък има изгодни предложения за лятна почивка, така че никак не е лошо отрано да се планира

Аз пък чакам моите да си пристигнат. Подготвила съм им второ посрещане на НГ у дома. Баница с майтапчийски късмети, парти хапки, пица, любимите им сладки изкушения и два пъзела за редене. Надявам се да са доволни защото се постарах, но ако трябва да сме реалисти предполагам ще пуфтят и ще мрънкат.

Това с греяното вино и кънкьорите много ми хареса, ще трябва да го пробвам. То ще се мъкна само заради дребен де.

Плануване на лятото е мираж. Миналата година имахме късмет в последната минута да намерим нещо прилично, но тази - не знам как ще е. И бабите и ММ са с разклатено здраве и в общи линии изминалата година всичко беше ден за ден. Надявам се идната да се стабилизират нещата, защото е ужасно да се живее на тръни и в неизвестност. Накрая аз ще пукна преди всички други.

Ние сме заклети къмпингари, ходим голяма компания и си знаем и кога, и къде, ходи се два пъти - юни и септември, кой когато успее - ако успееш и двата пъти - супер, ако не - или юни, или септември. За съжаление, от миналата година юнското при нас е невъзможно в пълен семеен състав, но усещам с порастването на децата как цялата копмания ще започне да измества по към юли. Наборката е най-голяма в компанията, тази година имаме само едно НВО-че и оттам нататък са по 5-6 на набор. Вече започнаха запитванията, чувствам се много важна, дето се вика - консултант. И понеже досега по тази схема все за нещо бях консултант - кърмене, ясла, детски пубертет, детска градина, първи клас, четвърти клас, НВО - ама много важна се чувствам, нали, чак да му втръсне на човек да приказва.

За много години! Здрави и щастливи дни!
Много се чудя в коя точно тема да питам, но първо тук. Синът ми е придобил един ужасен навик, който не успявам по никакъв начин да изкореня. Когато седи и се занимава с уроци или дори просто си говорим си чупи пръстите и изпуква ставите. Влудяващо е, грозно и вредно. Питам го, притеснява ли го нещо, той се усмихва и после пак продължава. Ако се забавлява по някакъв начин, например да гледа нещо интересно или да слуша музика, не го прави. Някой имал ли е такъв проблем?

Да. Моите щерки и двете. Намерих им от нета някаква статия в която описваха колко вредно е това - в смисъл, че има нещо като газ в ставата, който не се възстановява и в бъдеще биха имали проблем. Помолих ги сами да прочетат. Не съм им говорила - излишно е при тях, обратна на очакваната реакция е второто име и на двете. Прочетоха и сами се отказаха.

Навярно има нещо като мода сред децата. Скоро детето ме пита дали мога да си пукам пръстите. Отрекох небрежно и върнах въпроса. "Защото повечето деца от класа ни си пукат пръстите, а аз не мога" - беше отговорът. Та, каквито и усилия да се полагат, ако това е нещо като заразната вълна от нашето детство с мърдането на ушите /лека му пръст на Митко Цонев в "Таралежите"/, ще трябва да се изчака да отзвучи по естествен начин.

Дъщеря ми също придоби този неприятен навик и го прави именно, когато й е нервно, когато учи, а миналата година когато рецитираше стихотворенията наизуст. Постоянно повтарям, че е вредно, но тя не се усеща и го прави несъзнателно. Когато й направя забележка спира, но после започва отново. Надявам се да отшуми.

Това е отвратителен навик. Мислех че само моето дете го е развило, но явно е повсеместно. Не разбирам причината, говорих и обяснявах колко и защо е вредно, докато ми излезе пяна на устата, но ефект НЯМА! Разчитам да ѝ мине от само себе си, както много други вредни навици или някое приятелче да ѝ каже : "Иуу, че гадно!" И ще спре на минутата.
Безкрайно съм доволна от посрещането на Новата година (на кръчма с музика от 70-те) и после още 5 дни почивка, срещи с приятели и излизане с дъщерята. Отдавна не съм си почивала така
Здраве, успехи, късмет и доволство през цялата година. Дано най-сериозните ни терзания да са къде да отидем на почивка/екскурзия.
В очакване на януарската среща съм!

За много години!🍀

Оказа се, че ще си гледаме кучето от Бъдни вечер. Наскоро се появи някакъв интерес по обявите, но междувременно аз го заобичах, съпругът ми се колебаеше, а синът... напук на всички намеци от детенце до скоро, че иска куче е против. Доста тежко и драматично почти прие идеята, даже не я е приел!!! Не искал да му се променя животът, средата, навиците...аз осъзнавам всички "-", но...като ти "спусне Вселената задача", изпълняваш. Тази есен имах сериозни проблеми със здравето на майка, минаха ми всички най-тежки мисли и сценарии, представих си живота много повече променен отколкото едно куче го променя.  Преди Коледа нещата се постабилизираха и бях много благодарна, но не съм забравила какво изоитах и оеед какво се смирих. Затова вероятно сега толкова бързо припознах тази ситуация като мия отговорност и шанс да действам, можеше да е по-тежка мисия и урок по отговорност и даване. Никога не съм искала любимци, защото вярвам, че всеки трябва да живее свободен по своите правила, но това пале щеше да умре навън, някой друг можеше лекомислено да го изхвърли отново като види какво се иска по отглеждането му в дом. Малките, хитроумни закачки на живота😁

Като тийнейджъри имахме едно плякане с пръсти (палец се допира до среден, отпускаш ръка и я ратрисаш в китката, при което другите три пръста се шляпат един в друг и издават звук) всички по улиците го правеха известно време. Сигурно е от тези натрапчиви моди с ръце, може да има изследване в кои възрасти и защо с ръце (бей блейд мисля се възползва от тази потребност).

Редакция: бей блейд да се чете фиджет спинър🤣