Коледни мисли оттук-оттам

Честито Рождество!
Въпреки, че малко се сливаха традициите за Коледа и Нова година, пазя красиви и скъпи спомени от детството си.
Отдавна пиша във форума, имало е подобни теми, затова се извинявам, ако се повтарям.
У дома откакто се помня, се празнуваше Бъдни вечер, макар и работен/учебен ден. Приготвяха се постните ястия. За украса в глинена купа се слагаше свещичка, ябълка, чесън, сух ошав, орехи. И до ден днешен това ми е най-скъпата коледна украса, коятоэредовно правя. Трапезата се прикадяваше, пукахме дрянови пъпки на печката, а по-късно, като нямахме вече нито печка с дърва, нито нафтова-на котлона, за сбъдване на желания.
Ястията въобеще не бяха "нечетен брой", каквато скудоумна журналистическа приумица е набрала популярност, а 7, 9 или 12
7-за колкото дни е сътворен светът
9-за колкото месеца се създава човешки живот
12-за всеки месец от годината или за 12 апостоли. Това може и да е регионално народно поверие, но поверие"за нечетното число" - няма в ни един етнографски източник
На Коледа имахме роднини, именици и им гостувахме. Баба имаше примитивен иконостас и палеше кандилото по празници. Никой не се е притеснявал от това, може би защото в семействот ни нямаше"партийци".
Независимо от "соц-детството ми", Коледа присъстваше в училище и в ДГ. В ДГ готвехме, вярно, новогодешни тържества, но с много елементи от фолклора-коледни песни, коледари с геги и кравайчета и тн. Вярно, имаше и "танци на народите", но и те бяха дългоочаквани и желани. Учителките ни правеха картонени коронки, които украсяваха с налепен прах от блестящи счупени играчки. Или телени венчета с парченца гъба, за да сме "снежинки-балеринки"
В училище имахме драматизации на тема народни обичаи. Майките носеха за почерпка домашни сладкиши и всеки път бяха различни. Нямахме парти, пица и сок. Имахме пиеса, песни, карновал и домашни баници и сладки
Нямахме "предприемачество", а трудово обучение. В час по трудово, набрижи ли празникът, започнаше конкурс за сурвачки. Още-изработвахме свещници от метал и чукчета от дърво, които участваха в училищната томбола
Нямахме музика, а пеене. Учехме коледни песни
Нямахме изобразително изкуство, а рисуване. Рисувахме елхи, камбанки, пак сурвачи, както и сюжети от приказки, а най-добрите отиваха на училищния конкурс, вярно, казваха му новогодишен. Още-правехме звезди от станиолови капачки от кисело мляко, фенери от хартия и снежинки от картон. От 20 декември нататък оставахме след часовете дори, за да довършим сътвореното и да украсим стаята. Класната-строга математичка, оставаше с нас и в тези моменти изглеждаше различна. Веднъж, докато рисувахме и лепяхме, тя отвори капака на пианото-класната ни стая беше кабинет по музика, - и засвири "На Елизе" - това беше във "важния 7 клас", но никой не бързаше за уроци, а с радост "си губехме времето" в такива съвместни дреболии
В града, в центъра, където днес има само кебапчета и карофки, имаше хайде, не Дядо Коледа, а Дядо Мраз с шейна и си правехме като деца снимки. Имаше бараки, в които от чужди земи се носеха ананаси, лимони и фурми, това-в най-ранното ми детство. На същите места се продаваха и елхи и смесицата на аромат беше вълшебна  Днес работата ми е ситуирана там, но аромат само на дюнери и кебапчета се носи, въпреки "реабилитираната" Коледа.
Имаше само 1 почивен ден-неделя. И ако майка ми си имаше къщна работа или просто си почиваше, баща ми ме водеше на сутрешните детски театрални представления, които ги имаше през целия декември.
За Нова година се събирахме с приятелски семейства, пак по къщите. Децата задължително организирахме "програма" - стихове, песни, танци. Получавахме подаръци и "торбички" в оня дефицит пълни с импровизирани лакомства и всяка аранжирана от майките с вкус. Сурвакахме не само майки, бащи, баби и дядовци, но и близки съседи



Което мога, съм пренесла в детството на сина ми. Но оная училищна задружност в трепетното очакване на празника, няма как. И нищо не може да ме убеди, че сок, пица и разменен китайски боклук за подарък в класната стая или "на барче", щом е неговото си детство е също така хубаво. Но поне у дома съм успяла, надявам се да му създам усет и вкус към празник.

Честита Коледа!
 Не знам каква е вашата торта, но у нас на Коледа се правеше торта, която бяха кръстили ,,Добуш", но беше трипластова-бял, какаов и пак бял блат и яйчен крем, отгоре цялата с орехи и я правеха всяка Коледа. Днес в моя хладилник също има точно тази торта. Не е най-вкусната, но я правя заради традицията.
Благодаря ти, че ме накара да разкажа този спомен!

Отстрани бяха смлени орехи, отгоре - настърган шоколад (пръчици). Блатовете домашни и доколкото помня, ги режеше с конец (прокарва конеца през средата на готовия блат). Сигурно има вариации в рецептите, разбира се, и всички са вкусни. Естествено и срещу купешките торти нямам нищо против...

На тортата Добуш не ѝ се режат блатовете, а се пекат един по един.
Поне аз имам такава рецепта и помня как ги печахме един след друг. С баба.

Сигурно е искала да се улесни баба ми, малки внуци имаше за гледане. Пак ставаше много хубава. Не знам дали със същия крем, който ползваше за тортата, не пълнеше и фунийките... На мен всичко ми харесваше.

Това не е ли една торта, в рецептата на която има някъде към 22 яйца? Мисля, че веднъж съм я яла и няма повече!

Няма 22 яйца. Най- хубавата торта от детството ми.

Коледата я свързвам с годините от моята зрялост.
Като дете имах дядо Мраз, НГ , прословутите банани, портокали в подаръчно пликче, собственоръчно направени гирлянди ( със сестра ми събирахме станиол от шоколади, от който късахме малки парченца и ги правехме на топченца. Топченцата нанизвахме с игла на конец и ставаше гирлянд с разноцветни блестящи станиолени топченца). От счупените играчки бяхме направили декорация за окачване - блестящи големи букви "ЧНГ" , обсипани като с брокат.
Помня празничната програма по БНТ за НГ с песни на естрадни звезди, поздравителните новогодишни картички на Уницеф, а елхата беше новогодишна, а не Коледна.

Нашата елха и трапеза бяха коледни и  после новогодишни. Баба и дядо спазваха традициите.

Нямам никакви коледни спомени от детството си! На 41 години съм, нямам представа кога започнахме да празнуваме Коледа.
Но от новогодишната нощ имам чудесни, топли спомени. От рано сутринта баба започваше да шета. Менюто общо- взето не се променяше твърде през годините- свинско със зеле, пиле с ориз, кюфтета, руска салата, Добуш торта и баклава. Мама и леля носеха тяхната част от вечерята. Цялата къща ухаеше на готвено, на уют, на семейство. Събирахме се всички, задължително децата подготвяхме забавно- развлекателна програма, после Дунавското хоро, баницата с късмети...
Не остана почти никой от голямата маса. Дядо, баба, татко и чичо вече ги няма. Няма го онова чувство за принадлежност, за традиция.

Не се е променило нищо в Бъднивечерското ни меню. Нито в Коледното.

Не помня кога за първи път сме празнували Коледа, като Коледа, с подаръци.
Но винаги сме празнували Бъдни вечер, според традициите.

Коледната елха до скоро ми беше истинска, откак порасна детето я смених с фалшива. Правехме с него гирлянди, от цветна хартия, голямо мазане с лепило падаше.
Харесвам светлините, хубвата коледна музика и украсата. И храната харесвам, чревоугодник съм си.

Нова Година винаги ми е по-тъп празник, някак ми се губи символизма. А и все на тъпи купони ходя, през годините.
 Великден не е моя празник, някак не го чуствам. Нито религиозно, нито откъм традиции. Но го празнувам, заради родителите и сина ми. Но не украсявам изобщо.

Това и при нас беше така и имахме истинска елха , дядо ми се погрижваше .
Великден при нас беше също с традицията , агнешко, козунак , козуначени кифлички с мармалад и бадеми отгоре, зелена салата с яйцата , които са се пукнали при варенето и винаги много шарени яйца, ние ги боядисвахме .
В същност основния празник за християнството мисля е възкресението.
Според което знам де. Мовже учените хора да имат друга идея.

Никога не сме имали торта Добуш на Нова Година.
Баклава и какво ли не на масата да, но Добуш за пръв път чувам.

О, тази торта! Три блата- кафяв, бял и орехов правеше баба. С яйчен крем, забъркан в голяма тенджера. Правеше я два дни преди НГ и едва я опазваше от нападенията на дядо и внуци. Посипана със смлени орехи, пухкав крем, ароматни блатове! Ех, всяка година я правя и аз, нооооо вкуса на баба не мога да докарам!

Вкусът на баба, това е вкусът на детството, как да го докараме?
Ние с братовчедка ми цял живот мъчим едни кюфтенца, е, не стават и това е...

мойта чуденка за коледа е отдавна ли се празнува в бг.