Къде завършва границата на възпитанието с бой и започва малтретирането...

Ами явно не си чела внимателно, иначе щеше да забележиш, че Майката е и майка на 16 г син. А тя се оправя без бой - нали е от "светиците" 

Мога да се обадя на майка ми и баща ми и да ги питам дали се е получило   Защото както вече казах аз не съм удряна, дори и като съвсем малка пак.

Малката ми сестра /която сега е на 12/ баща ми я удари наскоро. Каза, че после не могъл да спи цяла седмица и това с удара /единичен е бил/ се обсъжда сума ти време в семейството ни. Баща ми се оплака, че другите му деца не сме били такива /общо е възпитавал до сега 4 момичета и 1 момче/, но може и да е от годините му - на 55 е вече.

Много се спекулира с тази фраза тук във форума. Надявам се, че не само ти, но и всички, които я използват осъзнават, че съвсем скоро и в БГ няма да можеш поне явно да си възпитаваш децата с бой, ако искаш изобщо да ги възпитаваш.

Имам чувството, че пребивам децата си. Започвам да се срамувам от себе си. Сега ще взема да се набия. Нека ми е. Щом само от бой разбирам.

Това не зная с какво го заслужих...
Както и да е, далеч съм от мисълта, че съм светица, само споделих опита и гледната си точка. Моля за извинение за което.

      Дни на ред прескачах темата защото си мислех,че е чисто теоретична.Днес защо я отворих просто недоумявам,но това което прочетох ме изуми. Ето и цитираното от мен обяснение за тока.Извинете ме ,но не разбрах на кого го обяснява мама?На 5 г или на 11 г си дете?За едното просто и 200 часа да обяснява НЯМА ДА РАЗБЕРЕ,а за другото вече Е МНОГО КЪСНО трябвало е да го научи доста по - рано кое е опасно и кое -не./Вероятно двучасовата лекция го е отегчила до смърт/.А и какво значи "когато започна да обяснявам не мога да спра" - ами ,мила мамо, ти си толкова досадна тогава,защо трябва да "мелиш като вятърна мелница" кажи две думи ама на място,не е нужно да дърдориш с часове.
                   А и нападката за "родителите-светци" изобщо не ти прави чест,толкова жлъч и злоба струи от нея.Вярно всеки си възпитава децата както иска /бии ги или ги шамаросвай твоите,чети по 100 часа лекции със схеми  / това са си твои деца,но ТУК СЕ КОМЕНТИРА ОТНОШЕНИЕТО към боя или ПО ТОЧНО КОГА ТОЙ ПРЕМИНАВА В МАЛТРЕТИРАНЕ.Никой никого не задължава да изпълнява съветите на другите.
                   Между другото малтретирането на децата не винаги е САМО физическо.Какви са тези ваши искания да ви се подчиняват БЕЗПРЕКОСЛОВНО?Половината от вас пищят от свекървите си,ами ето жените са научили синовете си да се подчиняват безприкословно и сега не могат да се откъснат от тях.
                   Аз мисля,че когато детето се възпитава трябва да се спазват неговите живот,здраве ,искания и свобода.Тези неща не се свързват с бой,безприкословно подчинение и т.н.Като се прочете внимателно за пакостите на децата възниква въпроса:Ами къде е майка му /баща му / през това време ?Бърка в контактите ,ами защо не сте ги обезопасили?И куп други подобни неща за прозорци,врати и какво ли не още.Много ми е чудно как на пълзящото бебе ще обясните например,че не трябва да бърка в контактите,или да се катери по прозорците?Има етапи в живота на децата,в които вие като мами/родители въобще/ не можете да обяснявате и да биете,а трябва да си свършите вашата работа по обезопасяване на стаята на детето ,а след това да се изградят навици за безопасност у детето.
                   Спирам защото моето се събуди и не искам да го "шамаросвам" предпочитам да си го възпитавам "со кротце и со благо".Да скокна аз за да не скокне той от креватчето.  

Дай Боже да е час по-скоро, защото ако не израстват здрави психически деца, тази страна няма да се оправи скоро. Аз вярвам (очаквам линчуване за този ми пост), че различията в мнениата са именно, защото хората в Бг са много ангажирани с оцеляването си. Нервното им ежедневие и трудностите неминуемо "минават" през отношението им към децата. Не казвам, че всички са така, но повечето. Децата на мои приятели в Бг знаят за доходите на родителите си, за икономическите им трудности, а това ги обременява. Отделно прави общата обстановка в дома напрегната. От тук и различията във вижданията ни.

Чувствам и още една необходимост да споделя, може би ще вникнете в твърденията ми по-лесно. Аз не съм била бита, но съм била малтретирана. Няма да изпадам в подробности, но само ще спомена резултата. На 16 години напуснах дома и си наех квартира. Работех. На 19 се омъжих и на 20 бях вече майка. Не мислете, че съжалявам, но сценария можеше да е по-различен. На 21 емигрирах. Днес майка ми (баща ми не е сред живите) няма нито дъщеря нито внуци (познайте защо). Обещавам ви, че ТОВА с моите деца няма да се случи. Защото аз няма да го допусна.

Хайде със здраве, отидете да си нашамарите и "нашутите" децата, за да са по-възпитани!

Според мен не може да съществува такова понятие като "възпитание чрез бой". Някак си това са изключващи се понятия 

Честно казано не вярвам,че двучасова лекция за тока ще накара детето да не бърка в контакта.Според мен именно това ще го накара да бръкне ,от любопитство,за да види дали е вярно твърдението на мама.
 

А какво ще спре детето да не бръкне в контакта?

Мира, здравей...

Радвам се, че си пуснала подобна много важна тема, защото е добре един родител да си зададе въпросите, които ти си задаваш. Питайки се, ти отправяш въпроса си и към другите родители тук, при всички случаи тези въпроси и отговорите към тях са адски важни за психичното здраве на твоето и на много други деца.

Предварително отбелязван, че не съм прочела всички мнения преди моето, прочетох и само поставения от теб проблем, така че разбирай този пост като отговор на твоето начално питане.

Виж, не ми се иска да започвам с обичайните упреци "как можеш да биеш бедното дете" и пр, макар че аз самата също като повечето ми колеги психолози твърдо застъпвам тезата, че боят не е възпитателно средство. Ако трябва да говорим за "малтретиране" - то включва поведение, което накърнява чрез психични или физически средства психиката или тялото на детето. В случая - да, има малтретиране, доколкото се упражнява физическата власт над детето, която води до преживяване на вина и малоценност от детето (тъй като то не може да се защити). Но все пак родителят е човек - той също изпитва напрежение, чувства се безсилен както ти. Идеята е обаче да се постъпи така, че хем ти да си спокойна за детето си и да не се чувстваш напрегната, хем самото дете да не се чувства малтретирано. Търси се максималната полза и за двете страни. Вярно е, в такива ситуации човек действа първосигнално, без да мисли, но опитай следващия път - опитай да се успокоиш самата ти, а след това обясни на детето защо поведението му е неприемливо...отвлечи вниманието му и отново обяснявай. Действително е уморително, мъчно, някои деца не "разбират от дума", но това е само в началото и при всички случаи има ефект, дори и той да не е толкова скоро, колкото желае родителят. Важният ефект на обяснението не е единствено в предпазване на детето от опасно и социално неприемливо поведение и пр., а по-скоро в изграждане на отношения на разбиране и приемане между родителя и детето. Тези отношения по-късно ще бъдат основа за по-малко конфликти и сътресения в критичните периоди.
Искаше ми се да ти кажа още нещо - не си извършила непростим грях с един шамар, всички грешим, пред теб стои възможността да премислиш и промениш поведението си за доброто на отношенията с твоя син. Убедена съм, че ще се справиш с проблема и все пак - успех!

Ще си позволя коментар по някои нещица в това мнение:

Първото - обяснението с часове - прекрасно е, че го прилагаш, мама_знае - това е подход, който едновременно възпитава детето, обогатява перспективата му за света около него и изгражда отношенията ви.   

Иначе боят Е малтретиране, травмиране, но не е непростим грях, ако се случи веднъж и родителят обмисли постъпката си.
Друго...наистина и мен ме порази тази фраза "Всеки да си възпитава..." - в интерес на истината има немалък брой родители, които си нямат и понятие как се възпитава дете и за тях подобна свобода...си е проблем. Не всеки родител познава детето си, не всеки родител е роден с познания за възпитание. Добре, че в последните години има огромен напредък и този форум е доказателство за това.
Надявам се, мама_знае, да не те обидят моите коментари и да не се съсредочиш върху нещата, за които не съм много съгласна, защото заслужаваш отлична оценка за позитивния и търпелив подход към детето си.

Е,ако имахме готова рецепта за всичко,темата нямаше да се разпростира вече на толкова страници.
Просто аз самата не бих изтърпяла такава лекция. Може и с по -малко и по-въздействащи думи.Все пак говорим за 5 -годишно дете.
Ако пък искаше просто да ми разбереш мнението за боя,да беше прочела няколко страници по-напред.

Значи при по- добър прочит, а в масовия случай- при първи се вижда в поста ми, че това за преливането на вода е отговор на Анда и съм пояснила, че е за родителите на деца които изпадат в истерични състояния. Това състояние е проблем на детето, а не на ситуацията или възпитанието. Точно в този момент на детето ми няма да му помогнат нито шамари, нито думи, защото то е зациклило и е вбесено, че не мога да го разбера- става въпрос за детенце на една до две години, когато комуникацията е затруднена и често не разбираме какво иска да ни каже детето. То се чувства зле и аз съм човека, който трябва да му помогне да излезе от това състояние. Така, че след като детето ми има нужда от легена с водата естествено е да съм до него и да имам време. На теб децата ти като са болни и се чувстват зле не си ли до тях- ситуацията е много подобна.
За останалите случаи, когато детето проявява чист инат- писах- имам висок праг на търпение и също имам време да овладявам ситуациите. Вече писах за това, както и писах, че не съм от идеалните майки и ми се е случвало да плесна.
Всичко е до дете и характера му и до родител и характера му. Всеки си е намерил пътя, а времето ще покаже кой е крив и кой е прав.
Но в крайна сметка боя си е ни повече- ни по малко бой.

"в интерес на истината има немалък брой родители, които си нямат и понятие как се възпитава дете и за тях подобна свобода...си е проблем." - споделям напълно. Освен това проблема се мултиплицира.
"Всичко е до дете и характера му и до родител и характера му. Всеки си е намерил пътя, а времето ще покаже кой е крив и кой е прав.
Но в крайна сметка боя си е ни повече- ни по малко бой. " - и с това съм съгласна.
+ не помня дали лекцията е била за тока. По подобен начин сме говорили, за Бога, еволюцията, от къде идват децата, кръговрата на водата. Просто един въпрос на детето води друг и така нещата се проточват. Не смятам, че се отегчават. Ако на въпрос "защо падат листата на дърветата?" отговорите с "Защото е есен." все едно нищо не сте свършили.