Но във връзка с темата в Клюкарника и за да не разводнявам там, защото в БГ психологията в тази насока е малко по-различна.
Та, става въпрос за раните от тичане и игра. Малкият е почти постоянно с такива и започва да ми прави впечатление, как го приемат околните и леко с фалшива усмивка ме питат, как се е ударил. Вече се чувствам набедена, като се наложи да обяснявам Даже репликата на едната ми съседка оня ден беше - Ама, пак ли се е ударил
Не знам как другите успяват да си опазят децата, но за мен е абсурд да стоя неотлъчно до него, за да не се удариили да го спирам да си играе, както правят с повечето малки деца на площадката. Той си е буен, тича, вре се навсякъде.
Както и nia_r е споменала в другата тема, почвам леко да се притеснявам, дали по някакъв начин, някой няма да ми създаде проблеми
Ох, параноясвам