Паническо разстройство - 40

Miamim, аз около 12 си пуша...ама, да- голяма тревожност е с първата цигара ))
Ще видим, като се познавам- сигурно ще си припалвам 😀

Deep- не е успокоително, но след излив на въпроси защо защо на учителя ми по английски едно време, той ми рече, че няма нищо честно на този свят . И това ми е мантра небесна вече. И още нещо- хората са егоисти по природа

Deep, ти се ядосваш поради липсата на разбиране от половинката ли ?

За цигарите да виж кажа, когато ме налегна тежката тревожност ги спрях, защото не мо понасяха ( от половин цигара и ставаше зле и започваше пристъп с тежко разстройство ) спрях ги за 8 месеца, след това започнах да пуша чат пат по 1 ... през седмица - две... обаче от както се пооправих, започна пак да ми се пуши - пуша вечер по 1 макс 2 ... но снощи излязох на клуб успях да пийна 2 чаши вино и изпуших общо 6 цигари... днес съм добре, но не ми харесва тенденцията ... цигарите са страшно вредни за хора, в нашето състояние
Иначе deep е прав, за да оправил са нужни радикални действия, аз за да се стабилизирам си промених изцяло живота и навиците, но сега когато започвам да се връщам към нормалния си живот започвам и да връщам част от вредните навици, което е грешка

Какво промени и как успя (евала за което)?Абе опитвам и нещо не ми се получава. Все си казвам - то това не ми пречи и сигурно не ми е от това ГТРто.

Не на половинката, на нея се старая да не и обръщам внимание изобщо .. дори гледам и да не говоря с нея.
На друго девойче, което беше до мен когато никой не ме разбираше и всеки ми натякваше "всичко е от главата ти" ... Ми мамка му, знам го това
Относно връщането към нормалният си начин на живот- най-голямата грешка, която можем да направим.
Ето, давам себе си за пример ... върнах се от УК, вместо да изпитам уюта и комфорта на дома, семейството, близките, аз изпитах кривотията, неблагодарноста и повишеното на нулева база самочувствие.
Ефекта не закъсня и ей ме отново - сърцето претупва, главата се върти, боли ме тила и врата постоянно, краката гумени.
Но пък ... не ми пука

А кръвното колко ти е като те подкара?

Не си меря никога кръвното.
Не искам да си създавам излишни главоболия ..

Ами как успях... истината е, че нямах избор... При мен влошавамето на състоянието ме връхлетя много рязко след едно напиване по време на супер ВК стрес Хората са свикнали да свалят стреса с алкохол.. е и аз така направих и на другия ден се започна: екстрасистули, виене на свят ( не можех да стана от леглото), болки в корема, сърцебиене разстройство... стомаха ми беше на топка и усещах постоянно едни адреналинови вълни на напрежение, вечерта направих нещо, като треска/ треперене ( аз го чувствах, като гърч), викнахме бърза помощ, биха ми инжекция... тя не помогна изобщо ( в последствие разбрах, че май съм направила хипоглекимия).... и се помна цялата сага... месеци наред се борих без лекарства, не можех почти да работя, започнах да ходя на психиатър всяка седмица.. и правех криза след криза ... паника след паника ( но, отбелязвам, че въпреки страха да изляза от вкъщи... излизах всеки ден на пък на всичко, правех си маршрути от точка А до точка Б). При най - тежките кризи не можех да седя на едно място от прилива на адреналин и обикалях по улиците безцелно плачейки, само и само да се успокоя, но успявах едва към 2-3 следобяд ( а се будех в 3 през нощта от тревожност и всичко започваше). С две думи беше ад... Цигарите и алкохола ги спрях от раз ( а пиех доста, пиех всяка седмица по 2 до 3 пъти по 200-300 мл твърд алкохол). После дойде безънието от страх, че няма да заспя... просто не спях, защото ме беше страх, че няма да заспя ( това ми е може би втория най - кошмарен период). В един момент спрях да гледам филми на компютъра, спрях да чета на телефона преди сън, в ставта си само спях, лягах в 9.00 с детето и започнах да заспивам на крайчето на неговото легло и после се местех в спалнята( така разбрах, че проблема със съня е психология - в моето легло не заспивах, защото си казвах, че трябва да заспя, а при детето заспивах, защото си казвах, че не трябва да заспивам...). След най - тежкия период започнах лекарства.. първите ме съсипаха - брутални странични ефекти ( като положението на Palikarova) смениха го с леко лекарства и те ме стабилизираха за 10 дни... но всех решение да променя доста неща и запчнах- спрях да пия ( сега пия, но рядко и без да се напивам и наливам) с цигарите реших, че мога да пуша ограничено от време на време по 1 -2 ( и се придържах към това близо година), запомнах да медитирам и да дишам ( дишането ми помогна най - много), стартирам деня с две чаши топла вода на гладно, спрях въглехидратите ( вредните), не ям вече бял хляб и като цяло много рядко тесто, по същия начин и със сладкото ( ама сега покрай празниците наруших режима де) абе ... промених начина на живот. И най - важното за мен, започнах да променям модела си на работа, научавам се да казвам “не” и да не се затрупван с много работа, започнах да се ума да почивам, да не правя нещата в последния момент ... абе ей такива неща.
Но... удрям на камък с две неща, които са страшно важни - спорта ( много ми е трудно, а той е ужасно важен) и второто - хаоса .... създавам хаос... и в къщи има хаос, с който не успявам да се справя и в офиса има хаос и това ме безпокои и натоварва. За това съм си поставила за новата 2020 следните цели: да започна да спортувам, не искам да спирам да пуша изцяло и да пия изцяло ( защото да мога да пуша по малко и да пия по малко за мен е някаква победа над тревожността, пред вид факта, че 8 месеца не бях пила глътка и не бях пушила) и да въведа в ред офиса и къщата .... ( да преподредя всичко и да спазвам създадения ред)... Защото в моя случай, много от тревожността се подхранва от хаоса

И аз вече гледам да не го меря, че като го премеря - 140/60. Много странно, много ниска долна граница. Личния казва, не е добре, да съм влязла в болница за изследвания. Само това ми липсва.
Аз направих сериозни промени. Смених работата, обкръжението, изцяло промених, по-точно забавих ритъма си на живот, бях луднала....обаче...да ви кажа...като мине време човек пак влиза някак си в старото си русло. Пак старите навици, то който какъвто си е. Общо взето много трудно се прави промяна според мен, особено в мисленето.
Иве, за цигарите , ако ги спираш нека да е напълно. Такова припалване от време на време не си е работа. Аз така ги спрях преди години, успях.

То не че долната ти е ниска, Ами пулсовата разлика ти е много голяма. А колко ти е разликата в дясна и лява ръка, я го виж това. Ако е над 15 в систолата или в диастолата, отиди на лекар, може да има ренален проблем , който е важно да се види или проблем с централните големи артерии.

Здравейте, от години страдам от ПР, знаех за съществуването на темата, чела съм ви, но истината е, че не ми се отразява добре като чета за чуждите симптоми и преживявания. Как да го обясня... след това повтарям като симптоми това, което съм прочела.

За това и така нахлувам при вас, за да ви помоля за съвет. С години пиех Анафранил до преди 3 заедно с Ксанакс. От 24 ноември не пия Анафранил и съм на билки, хемеопатии и капки на Бах, дали помагат- по-скоро не, но ми се иска да започна сеанси с психолог.

Проблемът е, че съм от около 6 месеца в София, ходих на сеанси при един много приятен човек, но ми е много далече. Постоянно го използвах като оправдание пред себеси, за да не го посещавам, но и е факт, че смяната на 3 броя градски в едната посока ми идваше в повече и губих страшно много време. Та, вече изобщо не знам накъде да се насоча.

В интернет е пълно със знайни и незнайни "войни", но ми се иска да опитам при препоръчан човек, а ми се струва, че точно хората в тази група могат да разберат през какво минавам и да ми дадат насока към кого да се обърна. Знам, че нещата с психолога са много индививуални, знам, че ще може би ще мине време докато намеря своя човек.

Ще съм ви благодарна, ако ми препоръчате някого в центъра или в широк център. Чисто информативно живея на Стамболийски. Предполагам, че ви звучи безумно да си търся психолог възоснова на локацията му, но не искам това, че ми е далеч да продължава да ми служи за оправдание.

Благодаря ви предварително!

С навиците наистина е много трудно, но човек трябва да се опита. В крайна сметка именно тези навици и общата обстановка, я която живеем са ни докарали до тук... Аз се боря със себе си, да променя доста неща и за сега успявам. Голяма битка беше с алкохола, защото аз съм си парти анимал от много години, но бях по затънала след рабдането на детето - реално спрях да излизам ( защото няма как д малко дете), но не спрях да пия системно... и то бях на принципа без едно мога, ама с едно не мога. Поставих си за цел да се науча да пия по едно или две питиета и да спирам до там ... ами за сега вече година се справям... първо по едно, сега вече и по две пия ( много рядко  ми се е случвало 3... ако интересувала е голям)...
И с цигарите ми се получава, вчера е първо изключение - за една година ми се е случило дс изпуша повече от 2 цигари 3 пъти. И то аз рядко пуша, като цяло...
научих се и да си лягам рано, което ценя много Ако се преборя с това и да започна да спортувам и да спра дс правя такъв хаос - ще остана доволна от себе си

Георги, ще видя утре дали има разлика. Не съм се сетила да меря на двете ръце, но наистина съм така от доста време - с голяма амплитуда между систола и диастола. Хич не ми се ходи по лекари.

Сали , по принцип няма нещо фрапиращо, но голямата пулсова разлика обикновено е проблем, особено ако е постоянна. Нормата е между 20 и 60 принципно. Всичко извън тази, ако е постоянно, разбира се, говори за някакъв проблем в бъбреците.

Ливрена, за спорта да ти кажа - пробвай различни видове спорт и си намери твоя си! Аз започнах преди близо 10 години и сега пак ще си продължа като се възстановя след раждането.  Не се мъчи с нещо, което не ти допада. Аз бях така с фитнес - еми не се разбрахме и това е. Супер скучно ми е.
Бях спряла като се появи агорафобията и това ми беше най-голямата грешка в борбата с ПР. Ноооо това го казвам сега, след като се преборих с нея (за мен това беше най-големия кошмар от ПРто).
И още един съвет - отиди сама, не чакай някой друг да дойде с теб и да сте си компания (както съветват по повечето статии). Успех!
За хаоса - решение за това и аз все още не съм намерила.

С хаоса съм отказала да се боря.....поне от 20 години живея в пълен хаос....преди бях другата крайност-много подредена.
Ивка и аз плача мъжът ми като е на работа.
Ливрена и аз все още съм на принципа без едно мога, с едно не мога. На колко години е детенцето ти...Аз така и не можах да стана читава майка. Понеже съм все зле нашите още от самото раждане ми помагат....Е той вече се грижи сам за себе си де...