Пак за свекървите и думичката „майка”

  • 3 772
  • 70
# 30
Аз нямам голям опит като семейна двойка.
С приятеля ми,вече годеник сме заедно от почти 5 години и си живеем заедно.
Наскоро се сгодихме,преди 1 месец.
Вечерта на годежа майка ми ми каза като ме гледаше:"Кажи сега майко" и погледна майка му.Каза ми го сякаш бях малко дете и ме учеше да говоря,но аз така и не можах тогава да си превъртя езика и да кажа тези думи на друга жена,освен на моята си майка.
После на няколко пъти майка му му е намеквала за това да й казвам майко,но не е правила проблеми.А с нея се разбираме малко или много.А тя чакаше този момент.
Затова реших,че бих могла да го направя и да я зарадвам.
На 17 този месец тя имаше рожден ден и аз й се обадих,след дълго колебание с думите:
-Честит рожден ден,майко
Малко неловко се получи,защото тя в първия момент не можа да ме познае или не беше очаквала,но както и да е.После е било голяма радост-похвалила се е на всички колеги и колежки.Дори моя като се прибра от работа ме гледа и се смее,но нищо не казва,а тя му се похвалила.На другия ден всички знаеха,а мен ме беше така срам-сякаш съм направила нещо невероятно.
Постъпих като пълна страхливка по този начин,но по телефона ми беше по-лесно,и досега не съм й го казала в очите,а само по тела.
Не знам,но мисля,че след време ако имам син,много бих се зарадвала жена му да като ми каже МАЙКО,защото знам на мен колко ми беше трудно.
Виж целия пост
# 31
Ами след,като живеете заедно е още по-лесно да й говориш без обръщението "майко",започваш направо.Аз моята много я обичам,но това обръщение не ми се нрави.И за да не ме занимава с глупости, един път годишно й казвам майко,за да е доволна до другата година.
Виж целия пост
# 32
Не знам,но мисля,че след време ако имам син,много бих се зарадвала жена му да като ми каже МАЙКО,защото знам на мен колко ми беше трудно.

Ей това трудно проумявам и се чудя на свекърва си, а ти си ми насреща та мога теб да попитам.
След като ти е било толкова трудно, а и явно още е, да кажеш „майко” как би поискала от друга жена (тя ще е дете за теб де) да ти казва майко? Искаш още една девойка да седи и да се чуди как да го направи, как да си обърне езика и да те нарече майко? Искаш още едно дете да страда и да се тревожи за подобни глупости?
Аз мислех, че с нашето поколение тези смотани и остарели традиции ще отминат, но явно ще има тук там някоя свекърва обсъждана във форумите Wink

Не бих си позволила да искам чуждата дъщеря да ме нарича „майко”. Майката е една и това не може да се промени. Аз го чувствам като предателство спрямо собствента си майка! Не виждам как подобно нещо може да ми достави удоволствие!
Виж целия пост
# 33
На мен не ми беше трудно да казвам "майко", защото на собствената си майка казвам "мамо". В интерес ми беше по-трудно с думичката "татко" и ми трябваха месеци, докато я кажа. Сега вече не ми пука - 2 години живеем заедно и така или иначе още година и половина не ми мърда, затова - трябва да им казвам някакси. А мъжа ми пръв пое инициативата, като каза "майко" на майка ми! И до днес незнам как се казва на тъщите - някои казват "майко", други - "бабо", ама тя е със 7 години по-млада от майка му, как ще му бъде баба?
И аз незнам  newsm78 ама да ви кажа честно - това изобщо не е проблем за умиране Simple Smile
Виж целия пост
# 34
Ох, Верити, не ти е лесно, сигурна съм. Но предполагам, че и на съпруга ти не е лесно да бъде постоянно между чука и наковалнята. И аз мисля, че не трябва да предизвикваш сама този разговор, а да чакаш свекито да отпочне. Но задължително преди това се изясни с мъжа ти. Той, в случая е по-важният човек. Не свекърва ти. Ти за него си се венчала, а не за нея. И неговото мнение и отношение имат далеч по-съществено значение, отколкото нейното. Дори, когато живееш в дома й, тя е просто придатък, а семейството сте вие двамата и децата ви.
Аз, за щастие, поне този проблем го нямам. Моят дзвер от самото начало постави условие да се обръщам към нея и свекър ми директно на име. Така е и досега. Така се обръща и мъжът ми. Май така опитва да научи и детето. Тя просто не признава обръщения като мамо, бабо и т.н. В случая мен това ме устройва напълно, защото наистина не бих могла да нарека с мамо или татко чужди хора, каквито са двамата със свекър ми.
Виж целия пост
# 35
Да категорично бих се радвала,ако имам син,а си мечтая да имам момиче-живот и здраве.
Както е в нейния случай-има 1 момче,а винаги е искала да има дъщеря.За нея аз съм така мечтаната дъщеря,която тя няма.
И се поставям на нейно място и след време имам син,а съм искала да имам и дъщеря,но в крайна сметка не можеш да раждаш до безкрайност.
Затова бих се радвала да ми каже майко,знам че няма да е истинско,но това ще ми бъде радост и ще ме направи щастлива.
А и не мога цял живот да продължавам да й казвам леля ...,малко ми е странно
Виж целия пост
# 36
Не знам,но мисля,че след време ако имам син,много бих се зарадвала жена му да като ми каже МАЙКО,защото знам на мен колко ми беше трудно.
Как така! Това пък ще е последното нещо дето би ме зарадвало. Не бих го изисквала от зета/ снахата, дай Боже един ден да имам. С нищо не са ми длъжни децата. Дано до тогава не ми изпие 4авка акъла де, но пък с мъжа ми сме се разбрали по този въпрос.
Виж целия пост
# 37
Ако имах някаква власт,първо бих издала закон,който забранява снахите да викат "майко" на свекърви ! Naughty Това за мен е пълно безумие.Някаква жена ,дето допреди 25-30 години  не  е чувала за теб,и ти за нея, и сега "майко" ! Ама нито те е родила,нито отгледала,нито нищо ! #Cussing out Какво като е родила и отгледала съпругът ми,нали това и е работата.
Майката за мен е една - родната !
Знаеш ли аз какво направих ? Изправих се след сватбата пред моята и и казах " Няма никога да ти кажа "майко" и на мъжът ти "татко".Независимо дали ти харесва или не.Аз имам само едни майка и татко  - родните !" Ами не беше много доволна,даже после се опита да ми направи проблем,но аз казах "Съжалявам,но аз те предупредих"
И до ден днешен нищо не и викам.
Друг е въпроса,че има и такива свекърви,на които с удоволствие може да се каже "майко".
Виж целия пост
# 38
Да категорично бих се радвала,ако имам син,а си мечтая да имам момиче-живот и здраве.
Както е в нейния случай-има 1 момче,а винаги е искала да има дъщеря.За нея аз съм така мечтаната дъщеря,която тя няма.
И се поставям на нейно място и след време имам син,а съм искала да имам и дъщеря,но в крайна сметка не можеш да раждаш до безкрайност.
Затова бих се радвала да ми каже майко,знам че няма да е истинско,но това ще ми бъде радост и ще ме направи щастлива.
А и не мога цял живот да продължавам да й казвам леля ...,малко ми е странно

Странни са ми тези разсъждения-хем знаеш,че няма да е истинско,хем ще се радваш на нещо,по всяка вероятност изпросено .. newsm78 А и все едно един вид съжаляваш,че имаш син и дай сега жена му да ти е като дъщеря-е не го разбирам това.Колкото и да се разбираме със свекито, не си правя илюзии,че ме приема като дъщеря, предполагам и тя не си прави такива,че аз мога да я приема като майка-да, тя е майка на мъжа ми,за което я уважавам,но до там-на мен никаква не ми е!
Виж целия пост
# 39
Да категорично бих се радвала,ако имам син,а си мечтая да имам момиче-живот и здраве.
Както е в нейния случай-има 1 момче,а винаги е искала да има дъщеря.За нея аз съм така мечтаната дъщеря,която тя няма.
И се поставям на нейно място и след време имам син,а съм искала да имам и дъщеря,но в крайна сметка не можеш да раждаш до безкрайност.
Затова бих се радвала да ми каже майко,знам че няма да е истинско,но това ще ми бъде радост и ще ме направи щастлива.

Не мога да си представя да бъда нечия друга дъщеря, освен на собствените си родители. Колкото и да се обичаме със свекърва си и да се разбираме, аз никога не бих могла да бъда нейно дете, ама никога, не само аз ами и всички снахи, винаги ще си останем снахи не дъщери.
Рано е още да говоря така, но живот и здраве след 20- 30 години, ако имам един единствен син, ще се постарая да бъда добра свекърва, но въпреки и всичко не мога да очкавам изневиделица да се сдобия с дъщеря. Няма как, не можем да бъдем ничии други дъщери .....

А лично на мен, би ми било противно някой да лицемерничи с мен и да ме нарича "майко" само защото "така трябва"
Виж целия пост
# 40
Не искам да споря с никой.
Но поставете се на тяхно място.Не мислите ли,че това от ваша страна е вид уважение и благодарност към нея,защото тя именно е създала това дете-сина,в последствие е изиграла важна роля във възпитанието му и в живота му.Защото той е такъв-мъжа ми,какъвто те са го отгледали и възпитали.Поне от уважение можете да го кажете.Защото повечето тук във форума имат деца,и мисля че ще се съгласят,че не е никак лесно да се отгледа и възпита дете.Затова от Благодарност към положените усилия от нейна страна.
Но тук явно няма право човек да има различно мнение от останалите,веднага е осъден и разпнат от единомислещите.
Виж целия пост
# 41
Не искам да споря с никой.
Но поставете се на тяхно място.Не мислите ли,че това от ваша страна е вид уважение и благодарност към нея,защото тя именно е създала това дете-сина,в последствие е изиграла важна роля във възпитанието му и в живота му.Защото той е такъв-мъжа ми,какъвто те са го отгледали и възпитали.Поне от уважение можете да го кажете.Защото повечето тук във форума имат деца,и мисля че ще се съгласят,че не е никак лесно да се отгледа и възпита дете.Затова от Благодарност към положените усилия от нейна страна.
Но тук явно няма право човек да има различно мнение от останалите,веднага е осъден и разпнат от единомислещите.

няма да те разпъваме на кръст  Wink споко. Просто ми е интересна гледната ти точка.

Е нека си кажа и моята по въпроса с отглеждането, възпитанието и уважението.

Аз съм на 27 години и за съжаление имам проблемно забременяване и живот и здраве когато имам свое дете, ще знам с каква мъка съм го чакала и съм се надявал, ще знам (надявам се) как съм го отгледала и възпитала, кокло трудно ми е било през всеки един етап.
Не виждам как едно лицемерно „майко” би ме зарадвало, напротив ще настоявам да ми казва по име, защото не знам това дете колко дълго е чакано, колко трудно е отгледано, колко са страдали родителите и за нея, когато я дават в чужд дом, когато я губят.
Пак казвам, чувствам го като предателство, не само от страна на дъщерята, но и от страна на свекървата. Но от нейна страна не е само е предателство, но и наглост! Наглост е според мен, защото не можеш да искаш от друг разумен и вече зрял човек да те нарича с обръщение което не можеш да „имаш”, с обръщение което нямаш право да искаш. Майката е само една и това е!
Виж целия пост
# 42
Не го приемай така, просто повечето са на друго мнение, а и това наистина е болна тема и повод за много скандали и конфликти,за това всички реагират така.Но за мен лично/както вече казах/ уважението се показва и не опира само до това дали ще кажеш майко,ощ повече ако не го чувстваш.И на мен това ми прилича на лицемерие. Всеки просто си казва доводите,никой не иска да те обиди!  Peace
Виж целия пост
# 43
Не мисля,че това е предателство,защото моята си майка си е моя,на нея мога да си кажа всичко,да споделя и добро и лошо,нея никой не може да я замени.Но свекърва ми е дала всичко от себе си доколкото може за да отгледа този човек,в който аз се влюбих,такъв какъвто е,без да смятам и другите фактори за неговото развитие,и за когото аз ще се омъжа. Затова смятам,че тя заслужава да й казвам тази дума от уважение,защото без нея и съпруга й,той не би станал това което е.
А моята си майка,си е моя.Никой не може да го промени.
Виж целия пост
# 44
Аз също все още нямам обръщение към неговите родители и това определено ми тежи. Майка ми още преди година му каза, че иска той да се обръща към нея по име. Любимият няма проблем... казва си на майка ми по име, а аз се чудя как да се обръщам към майка му и баща му. За това смятам, че те са минали по този път и най-нормалното е да направят както направи майка ми, защото аз се чувствам адски неудобно да предизвикам разговор по повод обръщенията един към друг. Уважението няма нищо общо с това според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия