С приятеля ми,вече годеник сме заедно от почти 5 години и си живеем заедно.
Наскоро се сгодихме,преди 1 месец.
Вечерта на годежа майка ми ми каза като ме гледаше:"Кажи сега майко" и погледна майка му.Каза ми го сякаш бях малко дете и ме учеше да говоря,но аз така и не можах тогава да си превъртя езика и да кажа тези думи на друга жена,освен на моята си майка.
После на няколко пъти майка му му е намеквала за това да й казвам майко,но не е правила проблеми.А с нея се разбираме малко или много.А тя чакаше този момент.
Затова реших,че бих могла да го направя и да я зарадвам.
На 17 този месец тя имаше рожден ден и аз й се обадих,след дълго колебание с думите:
-Честит рожден ден,майко
Малко неловко се получи,защото тя в първия момент не можа да ме познае или не беше очаквала,но както и да е.После е било голяма радост-похвалила се е на всички колеги и колежки.Дори моя като се прибра от работа ме гледа и се смее,но нищо не казва,а тя му се похвалила.На другия ден всички знаеха,а мен ме беше така срам-сякаш съм направила нещо невероятно.
Постъпих като пълна страхливка по този начин,но по телефона ми беше по-лесно,и досега не съм й го казала в очите,а само по тела.
Не знам,но мисля,че след време ако имам син,много бих се зарадвала жена му да като ми каже МАЙКО,защото знам на мен колко ми беше трудно.