Скрит текст:
Пиша анонимно, защото не искам да излезе, че се хваля.
Заблуждава те, защото си влюбена в него и си му удобна любовница. Не искаш много - не те води по почивки и не ти прави скъпи подаръци. Аз не съм убедена, че той не живее с жена си, лъгал те е и за други неща - но това няма значение, защото важното е, че не иска да живее с тебе. Имаш връзка с него от няколко години, а нито те е водил у дома си, нито иска да се съберете. Вероятно лъже, че децата не искали. А и да не искат - позицията му е кристално ясна - не си му толкова важна, че да говори с децата и да живее с жената, която (твърди, че) обича. Той не иска да се жени за тебе, не иска деца с тебе, не иска и съвместен живот с тебе (уж децата не искали). Какво иска? Да продължаваш да си му влюбената и удобната евтина любовница. Извини ме, че пиша така, не искам да те обидя, напълно разбирам колко грозно се чувстваш и ти съчувствам, но ми се ще да видиш какви са нещата наистина. На мен това ми отне години, мисля, че за тебе и крайно време да решиш какъв мъж искаш до себе си. Годините ме научиха да не вярвам на думите на хората, а на делата им. Прекратявала съм връзки и с мъже, и с жени (уж приятелки), които на думи са били по- и най, но делата им са показвали друго. В един момент осъзнах, че мъжът, с който искам да съм, трябва да обича най-много мен, да иска да е с мен и да е готов на много неща заради връзката си с мен. След като реших това, спрях да се примирявам с подобни половинчати и четвъртинчати връзки. И мъжът ми се появи. Беше преживял тежка раздяла и развод и каза, че не иска да се жени повторно, за да не изпита такава болка отново. Помислих си - колко жалко, толкова готин мъж, но не е за мене. И малко по-късно му казах в прав текст, че за съжаление, няма да се получи между нас, защото аз си търся съпруг, а не просто връзка. Не скъсах с него веднага, но той си промени мнението. Питала съм го защо. Каза ми - защото разбрах, че ще си отидеш от мен и ще те загубя завинаги. Заслужаваш да си щастлива и исках да си щастлива с мене. Преминахме заедно през много трудности, но той направи и невъзможното, за да сме заедно. Точно това ме накара да повярвам, че той е Мъжът за мене. Женени щастливо вече много години - двуцифрено число. Мисля, че и ти заслужаваш да си щастлива с мъж, който да те обича така, сякаш си единствената жена на света за него и да е готов на много неща заради това, че иска да е с тебе. Искрено ти го желая.
Заблуждава те, защото си влюбена в него и си му удобна любовница. Не искаш много - не те води по почивки и не ти прави скъпи подаръци. Аз не съм убедена, че той не живее с жена си, лъгал те е и за други неща - но това няма значение, защото важното е, че не иска да живее с тебе. Имаш връзка с него от няколко години, а нито те е водил у дома си, нито иска да се съберете. Вероятно лъже, че децата не искали. А и да не искат - позицията му е кристално ясна - не си му толкова важна, че да говори с децата и да живее с жената, която (твърди, че) обича. Той не иска да се жени за тебе, не иска деца с тебе, не иска и съвместен живот с тебе (уж децата не искали). Какво иска? Да продължаваш да си му влюбената и удобната евтина любовница. Извини ме, че пиша така, не искам да те обидя, напълно разбирам колко грозно се чувстваш и ти съчувствам, но ми се ще да видиш какви са нещата наистина. На мен това ми отне години, мисля, че за тебе и крайно време да решиш какъв мъж искаш до себе си. Годините ме научиха да не вярвам на думите на хората, а на делата им. Прекратявала съм връзки и с мъже, и с жени (уж приятелки), които на думи са били по- и най, но делата им са показвали друго. В един момент осъзнах, че мъжът, с който искам да съм, трябва да обича най-много мен, да иска да е с мен и да е готов на много неща заради връзката си с мен. След като реших това, спрях да се примирявам с подобни половинчати и четвъртинчати връзки. И мъжът ми се появи. Беше преживял тежка раздяла и развод и каза, че не иска да се жени повторно, за да не изпита такава болка отново. Помислих си - колко жалко, толкова готин мъж, но не е за мене. И малко по-късно му казах в прав текст, че за съжаление, няма да се получи между нас, защото аз си търся съпруг, а не просто връзка. Не скъсах с него веднага, но той си промени мнението. Питала съм го защо. Каза ми - защото разбрах, че ще си отидеш от мен и ще те загубя завинаги. Заслужаваш да си щастлива и исках да си щастлива с мене. Преминахме заедно през много трудности, но той направи и невъзможното, за да сме заедно. Точно това ме накара да повярвам, че той е Мъжът за мене. Женени щастливо вече много години - двуцифрено число. Мисля, че и ти заслужаваш да си щастлива с мъж, който да те обича така, сякаш си единствената жена на света за него и да е готов на много неща заради това, че иска да е с тебе. Искрено ти го желая.
Връзката на авторката не е започнала като твоята. Мъжът, за когото си се оженила е бил вече разделен и разведен и просто е имал нужда от малко време, за да разбере, че ако не предложи брак може и да си седи сам. Познавам стотици такива. Доста мъже се женят за бившите любовници когато установят, че след развода им е самотно и никоя не им се хваща. Другата огромна разлика е, че в твоя случай мъжът е бил силно огорчен от бившата, а този май не е. И трето - преди 20-30 години малко никога неженени, бездетни жени се навиваха на дълги връзки и съжителства без перспектива за брак и деца. Сега времената и нравите са други.
