Този стандарт е само по предградията. И ние имаме 3 спални, но живеем в града.
Разликата откъм простор идва главно къща vs. апартамент, не толкова броя спални. И броя етажи, от които доста зависи усещането за простор. Разбира се и общата площ. Едно е 3 спални на 120 кв.м., друго е на 400.
Навсякъде е така. Живеем в апартамент с три спални и ни стигат. Отгледана съм в големи градове, на малка жилищна площ и може би затова не мечтая за повече. Мъжът ми е гледан в огромна къща като малък, но след това родителите му, щат, не щат се местят в апартамент в града за да не разкарват всяка сутрин 3-4 деца в различни училища и гимназии. Той признава, че с деца си е трудничко навсякъде, но по-удобно в големия град.
А, в броя етажи била цаката! В 11 етажен блок живеем и явно от това идва чувството за простор. Има и небостъргачи наоколо, та плакна окото.
Представям си какво е да гониш 4-5 чавета из 400 квадрата къща. Трябва и да се чисти, отопля, климатизира ако става горещо, да се сменят покриви. Не е за мене.
А бейби бумът към средата на 70те се дължи на влизането във възпроизводство на възраст на огромните следвоенни кохорти 1946-1955г, но те даже не успяват да се възпроизведат. Най-много хора са родени през 1922, 1924 и 1926г, по над 200 000 човека. Такава цифра оттогава никога не е постигната. През 1950г са родени 180 000, а максимумът през 70те никога не надхвърля 150 000. Сега не знам дали реално се докарва до 50 000, защото броят новородените по постоянно местожителство на майката дори да са родени в чужбина.
През 70те трудно се намираха места в детска градина, да, но децата масово се гледаха от баби и прабаби ако имаше възможност. 5 деца бяхме във входа на баба ми през 70те и всичките ни гледаха бабите и прабабите.
Абееее, здраве да е и всеки да е щастлив с избора си.