Всички ме насилват да имам бебе.

  • 31 186
  • 1 156
# 1 095
Всички сме кекави значи, не знам някой да не пие антибиотици. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 096
Няма гаранции какво ще излезе и с чии гени, за да държим на продължаване на рода.

Някои се женят помежду си с такава цел. Ти, андариел, едва ли.
Виж целия пост
# 1 097
Така е, всяко общество избира стратегия. Като цяло накрая количеството надделява, особено когато все повече хора решават да не раждат никога. Нула срещу едно пак е количество.

Гаранции няма, но първо гените трябва да се продължат, за да разберем дали ще излезе нещо от тях.
Виж целия пост
# 1 098
Родителите пък не одобряват гледната точка на детето си и така...
Е, ние, родителите имаме право да одобряваме или не каквото си поискаме. Но това не значи, че е редно да избълваме всичко, което ни мине между ушите. Има поне 8193613 неща, които не одобрявам в начина на мислене и живейска позиция на моя син. И? И да меля и да не меля, голям човек е, няма да променя мнението му. Най-много да се смразим. Какъв е смисълът да му намилам да живее по точно този начин, който именно аз намирам за правилен? Щом го кефи, да живее както иска, стига да не застрашава здравето и живота си.
Виж целия пост
# 1 099
Ако им се гледат внуци, само защото наборките им гледат внуци, това си е техен проблем, а не на младите.
Всъщност дори не им се гледат внуци, а искат главно да им се радват, ако може без екстрите като истерии и детски плач.
Виж целия пост
# 1 100
То, че няма смисъл няма. Даже понякога се получава обратен ефект. Но пък трудно ще накараш възрастен човек да приеме такова нещо. Насилствено да го принудиш да си трае също си е насилие. Вариантите са или си го пускаш покрай ушите или не контактуваш.
Родителите пък не одобряват гледната точка на детето си и така...
Е, ние, родителите имаме право да одобряваме или не каквото си поискаме. Но това не значи, че е редно да избълваме всичко, което ни мине между ушите. Има поне 8193613 неща, които не одобрявам в начина на мислене и живейска позиция на моя син. И? И да меля и да не меля, голям човек е, няма да променя мнението му. Най-много да се смразим. Какъв е смисълът да му намилам да живее по точно този начин, който именно аз намирам за правилен? Щом го кефи, да живее както иска, стига да не застрашава здравето и живота си.
Аз честно казано не мога да го приема за насилие. Още повече щом не си принуден да живееш под един покрив с въпросният човек.
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Виж целия пост
# 1 101
Издевателствата, манипулациите, шантажите маскирани с думите "аз го казвам за твое добро", са много по-вредни от един прост скандал.
Виж целия пост
# 1 102
Аз честно казано не мога да го приема за насилие. Още повече щом не си принуден да живееш под един покрив с въпросният човек.
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Само че интелигентните, разбрани и зрели хора осъзнават, че тоя отсреща е друг човек. Интелигентните, разбрани и зрели хора казват 1-2 пъти. Не 100 пъти и не се опитват да те убедят колко бъркаш, дори с цялата си душа да го вярват.
Обяснението 'аз просто помагам' не важи. Помощ ще е, ако осигурят условия, най-малкото, не само на думи. А не като се стигне до действия - да вазират и да кажат нещо от рода на 'който има деца, да си ги гледа, не съм те карал/а да раждаш'.
А, и това, че е твоя майка/баща/дете, спомага за разбирането довреме. След един момент става неприятно и безсмислено да слушаш мълчаливо глупости и да си казваш, че той/тя просто си е такъв.
Виж целия пост
# 1 103
Цитат
Опитах да пиша на лични, но не може.

Последна редакция: сб, 22 фев 2020, 05:47 от Avata

Освободих личните, можеш да ми пишеш когато ти е удобно.
Виж целия пост
# 1 104
И ще ми е едно такова комфортно понякога да поговоря с човек, който е взел житейско решение подобно на моето и няма да ме съди, ами дори напротив, ще ме разбере.

Може би не точно в Бг мама, но има много майки, които също бихме те разбрали без критика и осъждане. Моята най-добра приятелка осъзнато няма деца и я разбирам и подкрепям.
Виж целия пост
# 1 105
Авата, аз имам една приятелка на 40+, която също осъзнато не е искала да има деца. В някой момент просто трябва да свикнеш с това като те питат да обясняваш много бързо: Не искам. Никога не съм искала. Това не е моето нещо. Възхищавам се на жените, които искат и имат, но аз не съм от тях.

И ако има следващ въшрос - повтаряш някое от горните изречения. Явно не са разбрали и ще им повториш колкото пъти трябва. На всеки въпрос, както и да е зададен - една от тези 4 фрази.
Виж целия пост
# 1 106
Дам, и да почнат да разсъждават кога си изперкала толкова и свързано ли е с бездетието.
Виж целия пост
# 1 107
До 40г. възраст би следвало животът ти да говори недвусмислено защо си решила да нямаш деца. Или ще има някаква саможертва, или ще е нещо друго, но не би следвало някой да смее да пита. Най-голяма е трагедията на бездетни жени, които обаче незнайно защо са много домакински, майчински тип. Нито са сексбомби, нито кариеристки, просто стандартни женички и там най-често ги жалят защо са без деца и какви добри майки биха станали.
Виж целия пост
# 1 108
Не знам за другите, аз съм ги тренирала нашите от 20 годишна възраст, че от днес за утре мога да си купя билет и да емигрирам и ако се натягат с мнението си ще разберат след половин година в коя страна съм.

Т.е. това да се изправиш пред родител и да кажеш: "Моят живот ще си го живея както си искам, решенията си ги взимам аз и ако не ви харесва не е задължително да бъдете част от живота ми." е много ..да кажем смело.

При мен лично нашите се нагодиха към свободолюбимостта ми и сега си се допитвам до тях често, но непоискан съвет не дават и също си знят, че ще ги питам за съвет, но накрая ще си правя каквото си искам.
Виж целия пост
# 1 109
Аз пък пак се замислих, че нашите не подпитват вероятно защото нямам мъж до себе си. Иначе щяха да разпитват кога и щеше да стане интересно. По принцип идеята за брак и деца ми идва доста бързо, така съм забелязала, но при половинът дори не се е появила, камо ли друго.
Биха били интересни разговори, наистина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия