Феминистки ли сте?

Според твоето схващане - съм... В класическия смисъл - не съм феминистка и не симпатизирам на идеите им... 

T3-M4, няма как човек да тръгне да се бори ей така против несправедливостите по света по принцип и да получи конкретен резултат. Първо, защото те са толкова много, че човекът на практика би се превърнал в един идеалистичен Дон Кихот тръгнал срещу вятърни мелници от всякакъв характер. Второ, защото има хора, които нямат нито чувствителността, нито интелекта, нито пък желанието да забележат, че дискриминират някого т.е че не използват обективни критерии в преценката си за качествата на някого, а се влияят от стериотипи, с които са израстнали и се чувстват комфортно. На такива хора, ако не им кажеш в прав текст (подкрепен с печата на закона), че нямат право да го правят и не им посочиш конкретните (като пола на индивида например) характеристики, които не могат да бъдат част от обосновката им при вземането на решение, просто нищо няма да постигнеш.

То дори и така конкретно поставени нещата пак си имат своите практически проблеми...

А по въпроса, че феминистките са едва ли не мъжемразки, които се стремят към тотална доминация. Е, това просто не е вярно.  Стремежът е към един свят, в който жените са по-балансирано представени в политическата, социалната и икономическата сфера и в който на малките момичета и момчета от най-ранна детска възраст не им се налагат стереотипи, които ги ограничават в тяхното развитие.

По друг повод и в друга тема съм писала, че мъжете също са дискриминирани в определени отношения и това е също толкова несправедливо.  

И според мен описаното от теб не е феминизъм и класически не съм.Но съм за равенство с партнйора.У дома задълженията са разпределени ,гледането на детето е грижа и на двамата-който е свободен поема.Мисля че съм жена която знае стойността си и това ми дава самочувствие.Уважавам себе си и този до мен.Не изисквам равноправие,а го получавам.Това е въпрос на самоосъзнаване,а не на феминизъм

В личния си живот не се боря за равноправие, винаги оставям една идея предимство на мъжа/дори ако ми се налага да се преструвам понякога/. Но в работата съм съвсем различна, боря се за равноправие и за надмощие дори малко повече от нормалното.

Ами мисля, че не съм. Не, че съм от Домакините. Просто се чувствам достатъчно уверена за да тръгвам на поход за нещо, което имам в България. Дългите години през, които в Бг се е смятало, че партията е преди семейството, че жените може и трябва да са равни и прочие са ни донесли една много добра основа- първо зажаднялите за семейност и кавалерсво жени и второ мъже, които вече са се научили да зачитат определени права на жените и да ги възприемат за естествени. В БГ не е толкова страшно Жена да е шеф на Мъж и отношенията да са делови, коректни и конструктивни. Вероятно има някаква степен неприемане, но трябва да ви кажа, че в любимата ни Европа, жени на ръководни постове в европейските структури няма. Там наистина има дискриминация и по отношение на заплащане и недооценяване труда на жените в много по- голяма степен отколкото в България. Затова толкова настървено се говори за права на жените и дори за изкуствено наложени квоти по равен брой депутати например от двата пола. За мен това е безумно и подчертава неравнопоставеността и жената става дискриминатор според мен, защото може да е тъпа като галош(простете, но има и такива жени, както има и такива мъже), но ще заеме длъжност, която е редно да заеме специалист с подходяща квалификация, каквато тя не притежава, а заема място на квотен принцип. Безумно е също така мъж да не ми предложи да ми носи куфара, само защото се притеснява да не ме обиди. Обичам да ми носят и пазарските чанти, няма да се обидя ама никак. Освен чисто технически "равно", трябва да има и зачитане на половите особености. За никой не е тайна, че повечето мъже имат нужда от увереността, която им дава жената. Ако благоволи. Не мисля, че е редно в "борби за равенство" да се потъпква отсрещния пол. Защото всъщност върлия феминизъм едва ли не отрича ролята на мъжа в женското общество и едва ли не съществува някакъв женски Рай, в който жените са Супергърл и могат всичко. Е аз не мога и не искам да мога всичко. Обичам да проявяват грижа към мен.
Жените са навсякъде. Кажете коя от реализираните жени в полтиката ви харесва- не само като жена, а като реализирал се политик:
Тансу Чилер
Маргарет Тачер
Мадлин Олбрайт
Кондолиза Раис
Лидия Шулева
Да изброявам ли още- може да са успешни политици, но винаги съм се чудела дали не крият мъжки атрибутипод полите си
Това е другат крайност на криворазбрания феминизъм - Не искат да са равни, а искат да са мъже.
Аз съм за равния старт- от там нататък всеки според способностите си, а не според пола.

всъщност върлия феминизъм едва ли не отрича ролята на мъжа в женското общество и едва ли не съществува някакъв женски Рай, в който жените са Супергърл и могат всичко. Е аз не мога и не искам да мога всичко. Обичам да проявяват грижа към мен.
Не искат да са равни, а искат да са мъже.
Аз съм за равния старт- от там нататък всеки според способностите си, а не според пола.
По друг повод и в друга тема съм писала, че мъжете също са дискриминирани в определени отношения и това е също толкова несправедливо.

Напълно подкрепям по-горните реплики! 

Да!!!

Имаме някакъв проблем с изясняване на значението на термина. Не е точно това, което описваш, но определено не робувам на стереотипи, влечат ме и съвсем мъжки занимания, с радост бих се завряла под колата да човъркам, но искам да ми отварят вратата и да ми кавалерстват. Мъжа ми има равни задължения към дома, дори чисти повече от мен , не ме ограничава, дава ми повече свобода за действие, отколкото има той. За нас няма "чисто женска работа" и "мъжка". Нощем той става за детето, понякога аз извършвам битови дейности... Не страдам от комплекси - признато е, че най-добрите фризьори, стилисти, дизайнери, готвачи и прочие и прочие са мъже. Да, живеем в мъжки свят. Не мисля, че жените имат по-малко качества, просто са по-разсеяни. Не страдам от това и нямам комплекс да се доказвам, че мога всичко, мисля, че действията ми винаги са оценени и се чувствам удовлетворена, никога ощетена.

АЗ СЪМ ЗА ТОВА МНЕНИЕ

Kриси, още някоя тема да измъкнеш от октомври? Мнения ли трупаш?

Не съм никаква "-истка".

Но не виждам защо ако някоя работата включва сив парцал с воня на мухъл, се приема за дадено, че за парцала е неизбежно "прикрепена" някоя жена.

Много хубаво, че поне в тази тема има много жени, които без значение как се дефинират, са щастливи от ролята, която имат в семейството си и обществото и все пак... прави впечатление, че този форум е пълен с жени, които:

- са физически или емоционално малтретирани от "любимите си"
- не получават уважение и признание за труда, които полагат в семейството си
- са финансово зависими от мъжете си
- виждат себе си като придавка на мъжа, с който живеят и са готови да му простят всичко, само за да го запазят
- и още
- и още .........

Някакси не се връзва? Поне за мен. Мисля си, че някой хора просто си затварят очите и се самоубеждават, че са щастливи в подчинената си роля до момента, в който нещата излязат изцяло извън контрол...
Дано не съм права, впрочем...

Даааааааааааааааааа