Халит Ергенч и Бергюзар Корел - нови проекти след "Ти си моята родина" тема 35

Добро утро, приятели!

Уютна неделя! Прекрасно настроение, топлина и обич!

Имаме страхотна изненада - Берг и роднини на съботно парти в Хюля












                          

                          

        




                                 И Кузу се радва на гостите

          
                
            
https://scontent-yyz1-1.cdninstagram.com/v/t50.12441-16/82650535 … d19da49b95ed805d5

----------------------------------------------------

                            И Халит....

                          




              

С пожелания за хубав ден и благодарност за нещата, които сте публикували.

Добро утро и хубав ден!

Благодаря за прекрасните снимки от вчера!

Интервю с Халит и Озан за вестник "Хюриет".

Първа част


Реп: Последно ви гледахме във ВВ. Откога датира приятелството ви?

Халит: Познаваме се от Консерваторията. Не бих казал, че тогава сме общували много. Мисля, че на сета на „Вавилон“ се опознахме в най-голяма степен. Защото на снимачната площадка на „Великолепният век“ имаше съвсем друг свят. Аз обичах да се усамотявам, да се изолирам, така че не сме се виждали и разговаряли много тогава.

Озан: Халит учеше в отдела за мюзикъли, аз в този за модерни танци. След ВВ се заклехме повече да не се виждаме (смее се). Шегувам се, разбира се...Срещали сме се на някои места и след това.

Реп: Как бихте описали другия?

Озан: Халит е от хората, които прегръщат с две ръце това, което правят. Много посветен на професията си е, отнася се сериозно към нея, мозъкът му постоянно работи, постоянно умува върху това, което прави.  Когато работиш с такъв човек, удоволствието  е още по-голямо. Може да има един куп неща, по които вижданията ни да се различават, но става ли дума за работата, мислим по един и същи начин.


Халит: С Озан се обичаме много, но все още не сме преживели нещо, което да ни направи истински близки и като общуване. Не сме споделяли много неща извън работата. Но имаме планове за бъдещето.


Реп: Първоначално сериалът трябваше да се излъчва в интернет платформа, сега ще го гледаме по телевизията...


Озан: Да, сериите ще са по-дълги и затова работим повече. Времето ни минава на снимачната площадка. Форматът се промени леко, но работим със същото старание и прецизност.


Халит: Може би така стана по-добре. Посланието, което искаме да отправим чрез сериала,  ще стигне до повече хора. Парите и изпитанията, на които ни подлагат те, ще видим нещо като разширена версия на истории, които съвременният човек е  преживявал или за които е чувал.


Реп: Ще имате ли същата свобода като в интернет сериалите?


Халит: Какво имаш предвид под свобода?


Реп: Да не ви се налага да замъглявате чашите с алкохол, свободно да се говори по политически теми, да нямате притеснения около любовните сцени...


Халит:   Ако има нещо, което не можеш да кажеш, а е необходимо, това означава, че не можеш да разкажеш правдиво историята в сериала. Ако сюжетът наистина налага да има секс сцени, да се пие алкохол, да се вземат наркотици, тогава недей да подготвяш такъв сериал за националните телевизии. Мисълта ми е, има определени правила, не можем да отречем това. Тогава щом искаш да правиш сериал за телевизията, си длъжен да намериш формула, която отговаря на тези правила.


Реп: И какъв ще е крайният резултат?


Халит: Колкото повече забраняваш на човек едно нещо, толкова повече усилваш интереса му към него. Това е всеизвестна истина. Още при децата се вижда ...


Озан: Когато по телевизията излъчват тенис турнира Уимбълдън, да не би гледайки го, децата масово да стават тенисисти. Но ако чуели някой да псува, това щяло да им повлияе. Че минавайки из махалите, да не би да срещате деца, които говорят стриктно по правилата на Асоциацията на турските езиковеди.


Халит: И в това време по същите канали вървят новинарските емисии. По тях непрекъснато се показват военни кадри. В определен час децата трябва да са си легнали. Защо родителите ги оставят да стоят пред екрана? Какво и колко ще гледат е тяхна отговорност.


Озан: Те упрекват сериалите, но не е лошо да видим какво върви от 10 до 17 часа. Не мисля, че може да излезе здраво дете от някое, което гледа предаванията в този отрязък. Освен това, нашите истории са измислени. Ако не си виждал, ако не познаваш злото, как ще го разграничиш от доброто? На мен ми казват „Защо играеш все лоши хора?“ Ами и такива хора има, някои трябва да ги покаже, за да разбереш тяхната природа, за се открои на техния фон доброто.


Реп: Защо сериалът се казва „Вавилон“?


Халит: Това е името на фирмата, която създаваме. „Вавилон“ беше работно заглавие, но така си остана.

 
Озан: Два месеца търсихме ново име на сериала. Направихме групи в WhatsApp. Обменяхме  идеи помежду си. Но така си остана. Сериалът не позволи да му се даде друго име.


Реп: Каква е историята?


Озан:  Героят на Халит Ирфан е образован, идеалист, преподавател, който е привързан към старите етични норми, защитник на светската образователна система. Що се отнася до моя герой Егемен... Нищо не е излязло от него. Влиза от една неприятност в друга. Един проблем събира тези двама герои. Трябва да го разрешат и по пътя към тази цел  животът им се променя.


Реп: Във фрагмана виждаме мъж, който търси пари за болното си дете. Напомня за „Хиляда и една нощ“.


Халит:  Няма нищо общо между двата сериала.


Озан: Болестта на детето е спомагателна сюжетна линия, а не основна. Тя просто отключва историята. Но централният проблем в сериала е по-голям.


Реп: Какъв е?


Халит: Борбата на човек да оцелее, да изплува, да остане на повърхността. Проблемът за постъпките ни, последиците от тях и цената, която плащаме. Всеки човек си е казвал „Ако някога бях направил това“ или „Можех ли наистина да извърша това?‘ Така е и с нашите герои.


Реп: Има ли неща, за които вие съжалявате, че не сте направили?


Озан: Аз съжалявам не за нещата, които не съм направил, а за онези, които съм направил. Например, донякъде съжалявам, че станах актьор (смее се)


Реп: Защо?


Озан:  Защото реших да стана актьор, за да мога да спя до късно. Мислих си, че животът ми ще е много по-спокоен. А сега като войник ставам всяка сутрин в 7. Шегата настрана, това е същото, за което говорихме преди малко. Аз живея с чувствата си и винаги съм правил онова, което ми се е искало. И разбира се, съм си плащал цената.


Халит: Правили сме каквото ни се е искало и сме приемали всичко, което ни се е стоварвало на главите в резултат.  Животът ми поднасяше нещо и аз минавах през него. После нещо друго...Всичко непрекъснато се променяше. Сега, поглеждайки назад, виждам, че преди 10 години съм бил съвсем различен човек. Преди 5 години друг... Сякаш съм изживял много и различни житейски истории. Е, стигнахме до днешния ден. Да видим какво ни чака по-нататък.


ПРОДЪЛЖАВА

Привет!

Огромно благодаря за новите снимки с Берг и за интервюто!!!  

Хюля сияе и как няма, Назлъ и Берг са там, както и сестрите и. А уютът, естетиката и гостоприемството,толкова характерни за нея, светят от всяко ъгълче на дома и.
Дано я виждаме все така!  

---------------------

"Нищо човешко не ни е чуждо" все едно казват Халит и Озан. Халит, както винаги е по-философски настроен.
С огромно чувство за хумор говорят за сериозни неща. Както и с чувство за самоирония. Особено се усеща в думите на  Озан.
Вчера четох  мнение на кинокритик за един ирландски актьор, който каза, че това качество било задължително за една звезда, ако не иска да се главозамае.

За "Вавилон" разбираме, че са работили по проекта много преди да започнат снимките в истинския смисъл на думата.
Значи това е име на фирмата, която създават, а не на евентуалната пирамида/или машинация/, както бяхме предположили в темата.

Момичета 

На снимките Берги  и Хюля изглеждат чудесно. Бергюшка се е затъжила за дългата си коса. 

Винаги е голямо удоволствие да чета какво казва Халит. Интересно е да разберем дори и едно зрънце повече за него като човек и актьор.

Варна    много благодаря за всичко!

Интервю на Халит и Озан

Втора част




Реп: Около сериалите винаги най-много се обсъждат секс сцените. Защо сексът не може да стане нормална тема за турското общество?

Озан:  Заради медиите. Вие слагате гръмките заглавия.

Халит:  Защото знаете, че такива заглавия ще грабнат очите на хората. Помисли си, сега ако кажа, Хакан Гендже (журналистът, който прави интервюто) има на гърба си огромна татуировка на дракон и гола жена. В миг образът й ще изплува пред очите на всички. Но преди да го кажа, хората интересуваха ли се имаш ли или не татуировка, имаха ли желание да я видят, да си я представят. Не. Но аз, наливайки масло в огъня, мога да докарам нещата дотам, че накрая да се видиш принуден да се съблечеш. Да събудиш желанието, любопитството на хората е елементарно нещо.


Реп: Но казват „хората това искат и ние им го даваме“.


Халит: Не, не го искат, а се провокира любопитството им. Например, когато си карате по улицата, искате ли да се случи катастрофа? Не. Но попаднеш ли на инцидент, не можеш да откъснеш очи, гледаш, любопитно ти е. Или ако насред улицата бяга гол човек. Това не е твое желание. Но когато изникне пред очите ти, гледаш. Гръмките вестникарски заглавия слагат акцента върху тези сцени и няма начин хората да не ги гледат.


Реп: А ние като общество нямаме ли проблем със секса като тема?


Халит: Да, това е другото измерение на проблема. Че ние като общество не подхождаме към тази тема спокойно.


Реп:  Как коментирате проблема с доминацията на мъжете?


Озан:  Аз не вярвам в това, честно казано. Със сигурност има нещо такова в света, но и жените трябва малко да се събудят, да се поразтърсят. Мисля, че те могат да подредят този свят, не мъжете. Приказките за господство на мъжете или на жените ми се струват като хвърлени във въздуха, за да разделят и да отклоняват вниманието. Нужен е здрав разум и общи действия от двете страни, а не целта да бъде едната страна да унищожи другата или да я направи по-слаба. Така се размива отговорността.  Не бива да има разделение мъже-жени, трябва да гледаме на обществото като цяло. А в него днес е много разпространена културата на натиск, на преса, на принуда.


Реп: Какво бихте казали на човек, който упражнява насилие върху жена?

Халит:  Да отиде и да намери някой, който би направил с него същото, което той причинява на жената. И да напусне дома си.

Озан: Имаме нужда от повече образование, обич и състрадание. С това трябва да се храним като общество, тук да търсим радост. Да се погалим по гърба, да се обичаме.

Реп:  И двамата сте бащи...


Озан: Да, и двамата имаме синове, които носят името Али.


Реп: В сериала един мъж се бори за детето си. Колко далеч може да стигне човек в това?


Озан:  Една жена може да ти каже „Готова съм да умра за теб“. В миг се появява ангелът на смъртта. „Добре, хайде, дойдох да взема душата ти“. Тя ще каже „О, не, казах го без да искам, вземи неговата“. Но ако трябва да избираш между себе си и детето си, винаги ще кажеш „Вземи моя живот“. Да имаш дете, означава да се откажеш от себе си. То е по-ценно от собствения ти живот.


Реп: Децата как промениха живота ви?


Халит:  В момента, в който ми подадоха Али, ме изпълни едно особено чувство на спокойствие. Изведнъж всички притеснения, които имах за себе си, изчезнаха. Центърът на вниманието ми се премести от мен върху него.


Реп: Какви сте като бащи?

Халит: Не съм старомоден баща. Между мен и детето ми няма дистанция. Прекарваме времето си заедно. Ходим на концерти. Аз не обичам и не се интересувам от футбол. Естествено, с такъв баща и Али не обича футбола.


Озан: Няма нещо, което не правя с детето си. Той е на 16 години, но се държи по-зряло от мен (смее се). Мисли си, че сега е на 65.


Реп: Познават ли се децата ви?

Халит: Виждали са се един-два пъти, но в бъдеше ще го правят по-често.


Реп: Г-н Халит, вие за втори път ще опитате вкуса на бащинството...

Халит: Да, вече движенията на бебето може да се усетят и отвън. Много се вълнуваме- и Бергюзар, и аз , и Али.


Реп: Какъв съвет бихте дали на децата си?

Халит:  Да слушат вътрешния си глас и да вървят по пътя, който той им подсказва.

Озан: Да слуша съвестта си и да прави нещата, които той иска.


Реп: Има една фраза, свързана със сериала. „Парите са най-голямото изпитание“.


Халит: А не са ли? Според мен, са едно от най-тежките изпитания за всеки човек.


Озан: И аз мисля така, защото парите и властта разбъркват най-много главите на хората.


Халит:  Парите са такова нещо, че предизвикват всеки аспект на живота ти. Може, например,  да си вършиш по прекрасен начин работата, всичко  да върви добре, но парите ти поднасят ново захарче. Казваш си: „О, там има още, там има нещо друго, нека да направя и него“. И в такава ситуация понякога вземаш решението на живота си. В коя посока ще тръгнеш. Това предопределя целия ти път.


Реп: А за вас какво са парите?

Халит:  Мисля, че когато толкова хора по света гладуват, е голяма привилегия да можеш да си изкарваш хляба с работата, която обичаш. В момента не са много нещата, които бих направил за пари.


Озан: За някои парите са необходимост, за други нещо, което преследват, трети си ги пазят. За мен парите са за харчене.


Реп: Живеем във време, когато чрез социалните медии се хвалим каква марка чанта сме си купили, какво сме яли...Не ставаме ли все по-големи материалисти?

Озан:  Едно време майка ми като сготвеше нещо по-специално, казваше от скромност и притеснение на комшиите, че е направила боб.

Халит: Промени се разбирането за парите и животът на хората с много пари. Едно време беше срамно да попиташ колко печели някой или да парадираш пред другите с нещата, които притежаваш. Сега хората показват всичко в социалните медии. Много е различно мястото на парите в живота ни преди и сега. Днес те са господар на всичко.


Озан: Преди хората имаха близък стандарт на живот. Къщите, стаите им, кварталите, в които живееха си приличаха. Сега това е различно. Балансите се промениха.


Реп: Казва се „Поне да живеем като хората“...


Халит: Това е малко особено изречение. „Като хората“ е различно за всеки човек.


Озан: Какво е да живееш като хората вече се определя от етикетите на стоките. Ако на някой нещо в менюто не му се вижда скъпо и може да си го позволи, вече си мисли, че живее като хората. Има нови, неписани и несъществували в миналото правила.


Халит: Преди бяха по-важни човешките отношения, порядъчността, общите ценности. Сега нещата са както ги описа Озан.

Реп: Сега сте в 40-те си години. Какво научихте от тях?

Озан: Хубав период от живота на човек са.

Халит: Да, да, хубави години са.

Озан: Намаляват притесненията, безпокойствата. Вече си в по-спокойни води. И си казваш „А, значи можело и така“. И това не е свързано с някакви материални неща. Просто изборите, които прави човек на тази възраст са различни.


Реп: За хората сте красиви, щастливи, талантливи. Животът ви наистина ли е толкова завидно хубав?


Озан: Ти го описа като лунапарк.


Халит: Нещата не са толкова прости. Животът е сериозна борба. Отстрани може всичко да изглежда лъскаво, но истината е, че всеки води своята борба. Хората виждат само момента, в който докосваш финалната линия с гърди. Но никой не се замисля колко километра си тичал преди това, за да достигнеш този миг.


Озан: Работата на снимачната площадка безспорно изморява. Но мисля, че борбата на другите фронтове на живота е по-изтощителна.

Реп: Имате ли много проблеми с жълтата преса?

Озан:   Халит няма такъв проблем.

Халит:  А, може ли да нямам? Имаше един период, в който ни беше доста трудно, но предпочетохме да бъдем диалогични с репортерите. Сега сме женени от толкова много години, че вече не сме им интересни.


Озан: Аз съм сам и предполагам това е причината за проблемите ми с жълтата преса.


КРАЙ



Озан на сета днес

Получил се е хубав разговор за живота на тримата мъже.


Така е! И в работата и в личния живот на публичните личности нищо не е така както изглежда отстрани. Но въпреки това винаги може да се усети дали са истински хора. Малките неща, постъпки, жестове, решения показват много.

Да са живи и здрави и Халит и Озан. И в професионалния и личния живот да са щастливи и доволни от това, което правят.

Хареса ми интервюто! Двамата са толкова различни- Халит мъдър, спокоен, достолепен; а Озан си остава едно непораснало дете, но здраво стъпил на земята, когато се отнася за сериозни въпроси.


Тази снимка е много готина !!!



Хюля е създала домашен рай- винаги се възхищавам от срещите с дома й, на душата ми става топло и приятно...
Тя е съкровище за близките си. Да е жива и здрава още дълги години!
Берг е щастлива, в очакване на раждането. Дано всичко мине добре

И Назлъ е щастлива- в родината, сред близките си, радвам се, че оценява по достойнство семейството си

Благодаря на всички за коментарите и снимките

От интервю на Бирдже Акалай днес.



Реп: Какво би направила за пари Бирдже Акалай?


Бирдже: За пари бих работила като луда, но никога не бих се превърнала в техен роб. Има една приказка „Може да продаваш лимони, но живей достойно“. Никога не ми се е налагало да правя нещо против волята си за пари и дано не ми се налага.  Не е ли това всъщност големият проблем днес? Живеем във време, когато хората за пари са принудени да вършат неща, които не искат. Това им носи болка и угризения. В началото парите са били просто средство, което е улеснявало търговията между хората. Сега, векове по-късно, заради тях, по-точно заради липсата им, хора се самоубиват, всеки ден сме свидетели на печални истории. Правосъдие вече се купува с пари. Това е нещо позорно.



Реп: Какво в героинята Ви Илай Ви накара да приемете ролята?


Бирдже: Честно казано, първото, което ме привлече, беше това, че сериалът поставя по толкова директен начин проблемът за парите в живота на съвременния човек. След това героинята ми Илай.  Тя е човек, който вярва, че парите са необходимост. Но в младежките си години не е намерила точната доза, точното им място в живота й, направила е трагична грешка, която става причина да изгуби мъжа, когото най-много е обичала.  И това, че тази любов е останала неизживяна е най-голямото съжаление в живота й. Ако е била по-умна преди години, сега щеше да живее с Ирфан. Героите, които живеят със съжаление за неща, които са направили или не в миналото, винаги са ме привличали. Илай израства в богато семейство, но след банкрута на семейната фирма, родителите й се самоубиват и тя остава съвсем сама със сестра си. Трябвало е да създаде свой свят, сама да си бъде семейство. Паднала е, трябвало е да се изправи. Дали е успяла не знам, но тази история докосна мое слабо място. Според мен една от най-големите болки в този живот е да останеш сам и да работиш като роб, за да оцелееш, да си бъдеш семейство сам на себе си. Знам колко много Илай обича Ирфан, знам, че сърцето й може да се размекне дотолкова, че да затвори очи за несправедливостите, които трябва да преживее, но знам също толкова добре колко гневна е на живота. Любопитно ми е какво би направила в бъдеща една такава жена.


Реп:  Илай среща отново човек от своето минало. Вие от кои хора сте- от тези, които предпочитат да забравят миналото или от тези, които живеят с него?


Бирдже:  Никога не игнорирам миналото. От малка придавам важност на спомените и си ги пазя. „Миналото  прави от нас това, което сме“ казваше еди мой приятел. Но никога не позволявам на миналото да се превърне в пречка, в барикада, да ме окове във вериги. Има случили ми се неща, хубави или лоши, които съм оставила зад гърба си. Защото ако непрекъснато се взирам в онова, което е било, ще пропусна онова, което е пред мен, няма да мога да продължа напред. Каквото и да е било някога, хубаво или лошо, благодарна съм. Понякога обръщам глава назад и очите ми се залепват върху някоя картина, някой епизод от миналото ми,  сякаш душата ми се откъсва от тялото и нещо я тегли назад. Но си казвам „Недей, Бирдже. Животът се случва в един ден и този ден е днес“.


Реп:  Видях коментари в социалните медии, наричат всички актьори, които са събрани в сериала „шампионската лига“. Какви са плюсовете и минусите да работиш с такъв каст?


Бирдже:  За мен е голямо удоволствие. Работата ми в този сериал е като изречение, което ще помня цял живот. Халит, Нур и Озан са работили преди заедно. Имаме добро приятелство. С Аслъ се познаваме от годините в гимназията. За първи път след толкова години гледаме в една и съща камера. За мен това е прекрасно чувство. Когато гледам общите ни сцени с нея, ще виждам какво от нас времето е оставило назад.  Това, че ни определят като „шампионската лига“ ласкае, но аз винаги съм се пазила от такива гръмки думи. Все пак,  благодаря на всички, които ни виждат по този начин и ги прегръщам.

Още веднъж ще кажа: Ето защо харесвам,когато има сериал. Всичко е по много. Има тръпка. Има какво да чакаш. Гледаш любим актьор на екрана, опознаваш го още и още.
Дано сериалът тръгне и има интерес, за да се радваме на този екип по-дълго и най-вече на Халит по-дълго.

Още веднъж, благодаря на Варна за преводите днес!!!  

Отивам да чета втора част и интервюто на Бирдже А.

--------

Много откровения видях в казаното от Бирдже, включително и за героинята и. То и оттам тръгват нещата. Говори като човек, който е имал сто живота преди това. Усеща се болката, съжалението, но и дисциплината да продължи напред.
Илай се очертава  също много интересен образ.
Лелее, на Ирфан няма да му е лесно, ама никак.  
Мисля, че Илай ще се самоубие накрая.
---------

А Озан е човек на емоцията и чувствата. Много харесвам хора с чувство за хумор.
Халит е по-различен от една страна, но от друга и той съветва детето си - да се вслушва във вътрешния си глас, което си е апел: Слушай сърцето си!
Може би, защото са актьори, но при тях потребността е различна и животът им минава през този вътрешен глас.

Много ми е интересно, ако животът не го беше срещнал с Берг  по този начин - да пресекат съдбите си и за създадат семейство, какъв ли щеше да е Халит? В същите проекти ли щеше да участва? Колко деца щеше да има? И всичко останало...Това естествено никога няма как да разберем, можем само да си представяме.

Наистина, като има, има.

Снимки от Берг.


"С всеки изминал ден заприличваш все повече на поничка, скъпа Бергюзар".  

Поничката е само в коремчето и, поне на мен така ми се вижда и лицето и по-подпухнало, но е нормално за бременна жена.
Не остана. Има време , поничката да стане още по-пухкава. 

Още 9 седмици!   
Ако си похапва така, може да стане и бъчвичка.

Ама какво яде? Това не са някакви тлъсти неща, прилича ми на овесени бисквити. Едва ли се отпуска да яде неограничено и каквото и падне.

Последни пет дни. Всичко е на макс!  
https://twitter.com/i/status/1216283921526202368

--------------------

Споменче 

Хубавата ми поничка!

Радвам се,че споделя снимки.

Горкият Ирфан. Бивши, настоящи, по-млади жени и сериозни проблеми. Как ще се оправя горкият.

Още малко за Илай от страницата на Стар ТВ.
Не открих нещо подобно за другите герои.

Илай: Когато избирам с разум, сърцето ми страда, когато избирам със сърцето си, умът ми протестира. Този път ще избирам и с двете.


Една жена, поставена между разума и сърцето.
Животът отново й поставя въпрос само с един възможен отговор.
Илай или ще послуша сърцето си и ще помогне на бившия си любим в усилията му да спаси детето си, или ще последва гласа разума и ще си остане кралицата в тъмната империя на Сюлейман.








 

Малък му е проблемът с детето, че и три жени на главата.

Нищо не съм гледала с Бирдже, не съм и следила живота й, но ми харесаха много разсъжденията й в интервюто.