Да се оплачем... 2020

  • 2 139 701
  • 42 098
# 180
Няма жилище на втори етаж, чиято цена да се влияе от това има или няма асансьор.
Оставете човека да се бори за каузата си, най-много 1-2 да му кажа "да, да..." и толкова.
Виж целия пост
# 181
усмивка- лично аз не бих платила.
Още ми е пред очите репортажът за детето и 170- те лева за нищо платени.
Пиши и ти на Нова, бе.
Аман от търгаши.
Виж целия пост
# 182
От там ми отговориха, че не се занимават с избор на екуп. Да се обърна към завеждащия на отделението. А точно завеждащия на отделението е въпросният лекар...
Виж целия пост
# 183
Има пациентски организации, които помагат на хората да си търсят правата в такива случаи. Потърси в нета.

Национална пациентска организация
Българска асоциация за защита на пациентите.
Виж целия пост
# 184
Гореща линия на МЗ...пробвай тук
http://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/ministerstvo-na-z … rizovava-grazhda/
Виж целия пост
# 185
Или ръководство на болницата
Виж целия пост
# 186
Чувам, че така изнудват за избор на екип.Оплакване и да напишеш, нямаш време.Пробвай първо с някой от администрацията на болницата.Аз лично, бих направила панаир и съм правила! Някой от завеждащите също може да ти ги даде.Трябва да уцелиш човека! Ако не , при директора! Не могат да ти задържат документ.Те и без това си отчитат престоя , манипулациите на касата.И да се оплачеш, ще ги глобят , но пари не връщат! Затова гледай сега да се оправиш.Звънни и на касата ако трябва пред тях.Аз така си тръгнах.Като циганките.Ама не ми трябваше болничен, епикриза.Накрая ми я дадоха все пак.Не им мина номера.Моя близка скоро се оплака от същото във фейса.И то за детето.И тя не е платила за избор на екип.И при мен беше за детето( на 4).На мен пък ми искаха лукс престой да платя 100лв че съм с телк 100% и съм обгрижвала детето , нито съм яла, нито спала,нищо.- хаха. Нямах пари тогава, но и детето не оставих.С мозъчен оток беше.И даже подписах, че искам в стая с отделен кенеф.То са две стаи с една тоалетна.Мизерия, помня вода нямаше топла, сапун, крушка..Това в инфекциозна.Свалях температура с мокри чорапи , гърне давах нон стоп..абе не ми се говори.Една циганка ме посъветва, те направо си мятат багажа през прозореца и си излизат.
Виж целия пост
# 187
Хепи, опитват се да намалят социалния пакет, който имаме.  Вместо определени придобивки, ще ни дават пари, които ще минат като увеличение на заплатата. Гърчоля мизерници. И го съобщават "щастливи сме да ви съобщим, ... дрън дрън.... много отзиви... дрън дрън...", а когото и да попитам дали са го питали, давал ли е отзиви - всички казват че никой не ги е питал, не са давали никакви отзиви на никого.
Виж целия пост
# 188
Кофти Sad я им спретнете една стачка, както те умеят...ама не сме единни...
Виж целия пост
# 189
Благодаря за новата тема!
За много години момичета!

Последното ми оплакване в миналогодишната тема беше, че не ми се ходеше на гости да посрещаме нивата година, но в крайна сметка се получи доста забавно парти и за нас и за децата. Но пих текила и вчера имах чувството че  живота свършва, от студентка не съм се чувствала толкова зле.

Оххх и мен при последното влизане на мама в болницата ме изнудиха за едни 200лв да платя, че надхвърля ли пътеката, но тогава бях в абсолютен шок въобще не съм мислила тогава.

Оплаквам се, че снощи съм нагласиЛа пералнята на грешната и сега ще пере 40 мин повече.
Виж целия пост
# 190
Хепи, опитвала съм да събера едни 10 човека дори, не става...
Иначе тази "социална придобивка" ни е записана в договора, ще видя какво ще каже адвокат по въпроса. Само трябва да намеря такъв и да се консултирам с него. Трябва ми такъв по трудово право, ще търся някъде... уф, аман вече.
Виж целия пост
# 191
Направо ви пускам случката на моята позната.Дългичка е, но много добре е описано изнудването.И съвсем прясна случка, за съжаление Sad
Скрит текст:
    Незабравим спомен от преди няколко дена в Александровска болница.
 
(Може би е малко дълъг за фейс споделяне, но не можах да се накарам да го разкажа по-сбито 🙂)

Отиваме с единия от синовете ми да уговорим операция на едното му око (незначителна, предимно от естетичен характер). Лекарят го преглежда и ни уведомява, че за операция има свободен час на еди коя си дата, но тогава имал пътуване извън страната... иначе стандартната такса за избор на екип била 600лв., сиреч, ако искаме да сме при него трябва да си платим повече. Аз казвам, че не държим да избираме екип, понеже тъй или иначе не знаем някой добър. Докторът с недомлъвки  отговаря, че това все пак е операция и така може да попаднем на най-неопитните, но след като се уверява в моята твърда увереност въпросът приключва. Отпраща ни да дойдем при друг лекар, на друг ден.

 Идваме при другия лекар. Той радушно ни приема, след което отново стигаме до въпросът с парите. Преглеждащият ни видимо разочарован от решението ми да се възползваме от безплатния вариант на услугата, също като предишният казва нещо не конкретно, но разкриващо опасността от това да не го изберем(него или друг, то добрите 😏).

Един щастлив сегмент от случката - в кабинета присъства и друга докторка,  която поема нещата в свои ръце и ни назначава дата за операцията, в нейната смяна. (Много вероятно ако не беше тя отново да ни бяха отпратили за следващо идване.)

Наближава уреченият ден и със Слави постъпваме в очна хирургия. Попълвам аз няколко листа документация и стигам до мястото, където трябва съвсем формално да се подпиша за въпросният "избор на екип" тоест 600лв. Аз казвам на сестрата, че тази формалност вече сме я обсъждали с лекуващия лекар. Сестрата заявява, че по принцип изборът на екип е практика, с която всички се съобразяват и подобно на двамата доктори подхвърля няколко намека с обезпокояващ характер. Аз непреклонно отказвам да се "съобразя" и ни отвеждат в стаята.

Втори щастлив сегмент - друга сестра, по-добросъвестна ни уверява, че случаят на Слави е за местна упойка и преживяването е, като при зъболекар.

Режимът в отделението клони леко към затворнически, но с възможност за забежки(вероятно още един щастлив сегмент - забежките понякога са животоспасяващи). Някакъв доктор ни обяснява, че тъй като сина ми е на 14 аз нямам право да го оставям сам, можели сме да излизаме няколко пъти за по малко и че такива били правилата, на което аз отвръщам, че ще нарушиа правилата, за да се погрижа за останалите си 3 деца. Следва полъх от неизказаното презрение на присъстващият болничен персонал. Усещането е унизително, но не е непреодолимо. Навярно така се чувстват в подобни ситуации ромките с по няколко деца.

Оставят ни в тясна стая наблъскани с 4 легла  + една метална бебешка кошетка.  Миризмата наподобява инфекциозно отделение, тъй че със Слави оставяме багажа си и излизаме навън да си търсим място да обядваме.

 Трети щастлив сегмент - цял ден си щъкаме нагоре на долу из София, макар и предимно по задачи.

Следва деня за операцията. За нещастие в коридора се появява дете с превръзка на окото и моят пубертет решава, че не би търпял нито ден подобно нещо на окото си. Вече е на път да си събере багажа. Познавайки безкомпромисно решителният нрав на сина си почти изпадам в паника разкъсвана от притеснения - от една страна, ако нещо от недомлъвачните сплашвания се окаже вярно и интуицията на Слави му подсказва това, а аз го карам да се оперира, може да прецакаме окото на детето, или пък да преживее някаква по-сериозна болка най-малкото; от друга страна, ако допусна от пубертетски простотии да откаже операцията, после дали и кога ще се осъществи тя не е сигурно. Питам аз една сестра притеснено, пристъпвайки от крак на крак, дали може днес да бъде махната превръзката, на което тя доближава очите си на сантиметър от моите и бавно и отчетливо ми припомня, че това все пак е операция, режат се тъкани... Предавам аз думите й на Слави, при което той започва да си стяга багажа, а аз се отправям ужасена към тоалетната, да спечеля малко време и да отправя зов за помощ към небето. Междувременно някаква незнайна за мен до момента сестра ме дърпа на страна и ми пъхва в ръцете нещо за подписване свързано с упойката. Решавам, че би трябвало да знаят какво е най-добро за пациента и подписвам, след което се затварям в тоалетната, абстрахирам се от миризмата...   Слави ми звъни, аз се правя, че не чувам. Накрая вдигам и се оказва, че в стаята ме чакали за да поведат Слави към операционната. Повеждат го и аз отчасти се успокоявам.

 Минава около час. Екипа се връща видимо изнервен, а Слави  в полу съзнание, супер агресивен и същевременно безпомощен и напълно неадекватен. Оказва се, че ми били дали да подпиша съгласие за обща упойка, което всъщност означавало пълна. Донеслите го се нахвърлят върху мен с повишен назидателен тон - била съм твърде мека с него и едва ли не съм го изпуснала безвъзвратно. Той през това време издава нечленоразделни звуци и на всяка половин минута ме пита, дали е опериран вече, кога ще си ходим, при него ли съм... Аз се опитвам да го успокоя, на което едната сестра(добрата)реагира с упрек и започва да крясъка на момчето ми да се стегне и да си изправи колената. Аз съм потресена и не успявам да реагирам. Тя излиза от стаята и в същия момент Слави ми казва че му е много лошо и тръгва да повръща в легнало положение, тоест върху себе си. Обръщам го на една страна и му слагам найлонов плик под лицето, а той издърпва ръката ми стискайки я с все сила и отново излумотва, да не си тръгвам.

След малко - вече няма досаден персонал да ме хока и аз свободно го утешавам и отново, и отново отговарям на въпросите му успокоително.

Отново щастлив момент - в стаята влиза добрата лекарка, която го е оперирала и казва че операцията е минала успешно, състоянието му е нормално за след упойката и ще отшуми.

Слави още десетина-петнайсе пъти ми задава същите въпроси, за да се увери, че не халюцинира, и заспива. Миг блажен - всичко отминава... Задремвам, но скоро се събуждам с нови опасения: "Ами ако, когато махнат превръзката се окаже че окото му е още по-криво...?" Следва поток от мисли по въпроса и аз отново съм под предишното си напрежение, този път без чужда помощ. Полу насън, полу шушукайки започвам да се моля.  Това донякъде ме успокоява, а и Слави се разбужда с вече що годе трезв ум. Агресивността му, гаденето и безкрайното повтаряне на едни и същи въпроси ги няма.

Пети щастлив сегмент - едната от сестрите влиза и ми казва, че превръзката ще бъде свалена вечерта.

Шести щастлив сегмент - свалят превръзката. Окото си е намясто, дори повече от обикновено. 🙂

Оставам да пренощувам при Слави. В главата ми все още бошува напрежение. Стомашно червеното неразположение придружаващо престоят ми отначало, подсилва усещането за болничен дискомфорт. Прекарвам нощта в полудрямка. На сутринта Слави изнервен ме пришпорва да си тръгваме, сякаш не знае, че чакаме да ни изпишат. Опитвам се да внеса позитивна атмосфера, но Слави не потдава. След час-два под негативното пришпорващо настроение на малкия инквизитор ни викат да ни изписват.

Незабравимият престой в Александровска е на финала си. Надменна мед. сестра ми подава документ за подписване, в който пише, че дължим на болницата 650лв. за избор на екип. Става ми смешно "нали бяха 600, сега пък още 50". Опитвам се да обясня на сестрата, че не сме избирали екип, но тя е непреклонна. Нямало да ни пуснат, докато не си платим.😄 Казвам на Слави да си облича якето върху абоката и че вкъщи ще му го сваля, а извинителни бележка ще си купим от джи-пито му. Слизам до рецепцията, където ме уведомяват, че персоналът бил мафия и се носил слух, че имало един случай на измъкнал се без да плати. Връщам се горе. Питам  сестрата да oставаме ли на техни разноски или да си тръгваме. Не съм агресивна, по-скоро с малко ирония, но тонът ми е уважителна. Все пак, кой знае и тя как издържа на такава работа. Тя гневно нахлува в стаята на главния лекар, затръшвайки вратата под носа ми. След малко се връща и ме насочва към стая в която изписвали. Секретарката е подозрително любезна. 🤔😏 Подава ми документ, който да дам на сестрата, аз го занасам и чувам от нея зловещото "изчакайте тук". Сядам с нагласата да постоя два-три часа. Слави ми казва че вижда двойно като си наведе настрани главата и аз започвам да обмислям вариант къде да го заведа да го прегледат.

Седми щастлив сегмент - появява се млада стажантка и дружелюбно ни обяснява, че състоянието на Слави е нормално и за няколко дена щяло да му мине.

Последен щастлив сегмент, за хепи енд - сестрата се връща с нужната ми бележка след не повече от десетина минути и ние победоносно се изнасяме. 🙂     
Виж целия пост
# 192
Честита Нова година! По-малко оплаквания през 2020 и повече хубави емоции, приключения и невероятни преживявания и разбира се много здраве!
Виж целия пост
# 193
ЧНГ! Живи и здрави! И всичко да ви върви добре!
Аз лично не знам как съм жива. Препих с вино. Уж беше хубаво. Обаче аз започна ли да повръщам, просто не мога да спра. Днес съм малко по-добре, станах, готвих, ще трябва и да чистя.
Виж целия пост
# 194
След толкова дълга ваканция днес в офиса е клинч. Все още ми мръзнат копитцата, но поне крилцата ми се стоплиха.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия