?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 275
  • 5 611
# 3 855
Хубава, трезва мисъл. Аз ти желая успех и спокойствие.
Виж целия пост
# 3 856
Скрит текст:
Момичета, благодаря ви за отговорите. Няма нужда от спорове и кавги. Миналото е минало и можем да го анализираме до безкрай, но не можем да се върнем назад да го променим. Изобщо не държа да съм права, безгрешна и така нататък. Даже би ми било по-полезно да знам къде съм сгрешила, за да мога да се коригирам вбъдеще.
На база откъслечни разговори и мои анализи и ретроспекции, стигам до извода, че моят мъж смята, че някъде там навън го чака изключителен и вълнуващ живот, който той пропилява в професионални и семейни отговорности. Което за мен е донякъде странно, защото неговият единствен интерес и хоби в свободното време е да излиза с приятели по заведенията, а ние живеем на място в провинцията, където няма голям избор от двете, а и не е бил спиран от това никога. Нямаше да ми е толкова странно, ако беше казал, че иска да стане будистки монах или нещо подобно. Както и да е. Приемам го това, осмислям го, пускам го да преследва мечтата си. Той не знае дали иска да сме заедно или не, но аз знам, че не искам такъв живот. И знам, че аз повече няма да мога да вярвам в него.
Разговаряла съм с приятелка съдийка, тя ми е намерила адвокат, подела съм да уредя някои организационни, инфраструктурни и логистични въпроси. Остава ми да избистря въпроса как да подпомогна децата да преминат по-леко през това. Трудно ми е, страшно ми е на моменти, но си давам кураж. Има една TEDx лекция, казва се Punch Fear in the Face and Claim Your Life. За различни неща се говори там, но идеята е същата - аз искам да съм създател и капитан на своето бъдеще, не безгласна буква, която зависи изцяло от мечтите и разположенията на духа на партньора
. Патетично или не - аз го пускам този мъж и каквото сабя покаже.

Поздравления за решителността и взетото решение.
Само да вметна, без никакво вземане на страна, че използвания в последното изречение глагол "пускам" чисто етимологически предполага предходно действие "хванах".
Дано не бъда погрешно разбран.
Още веднъж - поздравления и успех в предстоящите юридически операции.
Виж целия пост
# 3 857
"Пускам" казах имайки предвид, че се отказвам. Той иска друг живот, аз явно съм го впримчила и преча, е ако е така - пускам го.
Виж целия пост
# 3 858
Ако имаш възможност, казвай от време на време как ти се развиват нещата!
Интересно ми е какво ще излезе в крайна сметка.
Успех!
Виж целия пост
# 3 859
Анонимна, м/у вас беше ясно как ще се развие действието, той просто те уведоми и от начало ми се струваше, че не подлежи на дискусия, както и излезе. Най-важното сега, наистина ти е как ще преминат през това децата. Той уж е съгласен на всичко, така че юридическата страна ти е почти сигурна, него го стягай в тази насока. Като ще поема само формалното, поне да направи каквото може децата по-леко да го приемат. Като пак ти каже, че ще направи каквото искаш, искай по този въпрос. И не го оставя с убеждението, че го искаш за себе си
Виж целия пост
# 3 860
Няма проблем, ще казвам. В някакъв момент може да се почувствам комфортно и с ника си да изляза. Иначе моята приятелка съдийката, която впрочем гледа и такива дела, ми даде някои ценни насоки за поведение. Като изключим материалните неща, които са специфични за нашия случай, има и така да се каже, практични съвети как да се държим докато трае нещото, така че може и тях да споделя ако на някого ще му дойдат от полза.
Виж целия пост
# 3 861
Със сигурност ще е полезно, ако ти се занимава и ако можеш да игнорираш част от коментарите тук. Не се товари излишно, децата са най-важни. Хубаво е че имаш компетентни познати, които да те посъветват.
Виж целия пост
# 3 862
Няма проблем, ще казвам. В някакъв момент може да се почувствам комфортно и с ника си да изляза. Иначе моята приятелка съдийката, която впрочем гледа и такива дела, ми даде някои ценни насоки за поведение. Като изключим материалните неща, които са специфични за нашия случай, има и така да се каже, практични съвети как да се държим докато трае нещото, така че може и тях да споделя ако на някого ще му дойдат от полза.

Успех и спокойствие ти пожелавам! Звучиш много разумно и реалистично.  Ако съм на твое място,  никога не бих продължила разказ за тази история с истински ник, колкото по-малко козове се дават на другата страна при развод, толкова по-добре. Много биха ми били интересни съветите на приятелката ти адвокатка, а и биха били полезни на много хора в твоята ситуация. 

П.п.Като чета авторката, някакси изобщо не ми оставя впечатление на мрънкало - това го пиша за онези,  дето приеха тоя упрек на мъжа автоматично за верен. Един вид, каквото тя казва няма да му вярваме, щото четем само нейната гледна точка, ама каквото казва той сигурно е вярно.  Ай стига бе.
Виж целия пост
# 3 863
Тези, които уж приели “упрека” на мъжа за “верен” - тоест аз Simple Smile И за теб ще уточня, че това е обратната връзка от него, която тя сподели тук. Аз просто я забелязах като знак, че комуникацията им не върви, ведно с цялата последваща проблематика Simple Smile Не ми пришивайте ваши си тълкувания на моите мисли, щото става като развален телефон.
Е, сега вече всичко е в ръцете на отговорната институция, така че - и от мен успех, дори да не си излезеш с ника, Анонимна Simple Smile
Виж целия пост
# 3 864
И аз се радвам, че бързо действате и най-вече сте разбрала – какво не искате повече. Понякога това е доста дълъг път в една връзка и се "събуждаш" като полят с леден душ.
Успех не пожелавам, защото съм сигурна, че ще се чувствате много по-добре, леко и облекчена, когато затворите вратата на такива отношения. Отрезвяването е болезнено, особено при 2 деца, но съм сигурна, че ще е за по-добро за вас и децата.
Виж целия пост
# 3 865
Много филми гледате нещо за разводите и за "козовете", които се ползват в бракоразводния процес... (американски предимно). За какво? Разпределянето на имуществото не е по доказване на вина. Виновната страна не дължи финансова компенсация на невиновната, както и издръжка.
Децата в общия случай остават при майката, особено малки, освен ако той не докаже, че тя няма капацитет да ги гледа... И пак се предполага съгласие и решения в полза на детето/децата...
Виж целия пост
# 3 866
"Анонимна", а ти съобщи ли му решението си и как реагира той?
Какво би направила, ако размисли и реши, че всъщност е бил много щастлив със семейството си?  Ако се върне след 6-12 месеца с подвита опашка и почне да ти ги реди как никога не е спирал да те обича и съжалява, че се е наложило да е е далеч от теб за да осъзнае, че всъщност няма нужда от пространство, че децата имат нужда от двама родители и бла бла...
Мисля, че за теб би било важно да помислиш за такова развитие на нещата и да имаш идея как би реагирала на това.
Виж целия пост
# 3 867
Казах му, че се подготвям да посрещна раздялата по възможно най-добрия за мен начин. Той ми отговори с дежурното "няма за какво да се притесняваш, аз ще се погрижа нищо да не ви липсва". Не съм му казвала подробности, смятам, че няма защо на този етап.
Не разглеждам вариант, в който се разделяме, а той се размисля и се връща. Писах и преди, че в подобна ситуация на наши познати, които в последствие се събраха, той заяви, че такова нещо никога няма да направи. Веднъж излезе ли от дома, нямало да се върне, дори да съзнава, че е грешно, защото мъжката му чест нямало да позволи. Аз нямам никакво основание да се съмнявам в тези му думи, защото той така се държи по принцип. Виждала съм го това в отношения с роднини и подчинени. Сгрешил е, знае, че е сгрешил, съжалява и се разкайва пред себе си, но никога не казва "извинявай" или поне "дай да оправим нещата". Това си е неговото поведение и аз знам, че е такъв. Затова отивам директно на вариант формален развод, а не неформална раздяла.
Някои от вас се чудят как е възможно да не разговаряме - ами не разговаряме, няма начин да се стигне до него. Обръща се директно на другата страна и повтаря "аз ти казах, че ако искаш веднага се махам и нищо няма да ти липсва." И толкова, на друго отговаря с мълчание, ехидни подсмихвания и сумтене. И пистолет в главата да му опра няма да помогне, защото той е такъв човек, че като си реши да държи една линия на поведение, не я сменя каквото ще да става, прав-крив, етичен-неетичен. Честно, в началото се заблуждавах, че тази нетипична ситуация може да провокира у него нетипично поведение. Но на фона на отчуждението и гнева, които излъчва цялото му поведение, ми става ясно, че това е заблуда. Когато ми каза, че в него се случват процеси, които трябва да изясни и иска просто да си цъка така в ежедневието, бях склонна да му дам толеранс, но му казах, че желая да напусне незабавано в два случая - ако има друга или ако не желае да бъде с мен. Не напуска. Не е заради финанси, той може да си позволи квартира. Според мен не е и защото иска да оправи нещата, защото ако искаше, все нещо щеше да направи, а поведението му всъщност се влошава. Това според мен не е поведение на човек, който иска да продължи напред с една жена.
Очевидно иска аз да му кажа да се махне, но мотивацията му все още ми убягва. Има причина според мен и тя не е безобидна, затова засега държа фронта, че знам ли какво е измислила главата му. Ужасно ми е трудно. И най-големият мрънкалник да съм, бога ми, не заслужавам такова отношение. Човек да бях убила, сигурно нямаше така да се държи. За себе си съм избрала да съм дистанцирана, но да спазвам общочовешките правила за достойно, уважително и етично поведение. Докога ще издържа така не знам.
ПС Тези дни като ми остане време ще систематизирам и напиша информацията от съдийката, защото разбирам, че има интерес към нея.
Виж целия пост
# 3 868
Ама остави дали си мрънкалник или не си, а се опитай да си вземеш опита, защото се предполага, че няма да си кукуваш сама. Как искаш да разговаряте по този важен въпрос, след като вие нямате изградени навици за комуникация?
Виж целия пост
# 3 869
Много филми гледате нещо за разводите и за "козовете", които се ползват в бракоразводния процес... (американски предимно). За какво? Разпределянето на имуществото не е по доказване на вина. Виновната страна не дължи финансова компенсация на невиновната, както и издръжка.
Децата в общия случай остават при майката, особено малки, освен ако той не докаже, че тя няма капацитет да ги гледа... И пак се предполага съгласие и решения в полза на детето/децата...
Точно обратното!
Сценариите на американските филми не струват пукната пара, сравнени с цирковете, спогодбите, делбите, режима и напасването между страните до заветното листче "развод по  взаимно съгласие" Simple Smile
И разбира се, да не забравяме "безпристрастността" на българския съд .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия