?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 269
  • 5 611
# 4 050
Да така е, ще се видим за кратко на абсолвентския бал и раздаването на дипломи, просто ме е яд на себе си, че го мисля този човек и че още съжалявам.
Виж целия пост
# 4 051
Спирай да я мислиш и продължавай нататък Simple Smile Занапред ще имаш много такива познанства и ситуации - други майки, колежки, познати, може и роднини, изработи си някакъв механизъм за справяне, за да не ти тежи чак толкова.
Виж целия пост
# 4 052
Още колко такива ще има... Гледай себе си, хората не ги мисли.
Виж целия пост
# 4 053
Здравейте. Пиша с въпрос. Направо по същество хаха. Намирам се в следната ситуация. Мъжът с когото съм във връзка от няколко години ми казва, че за него да има деца е номер едно по важност в живота и във връзката с жена. Това е в последните месеци води до разговори, спорове и много проблеми, защото аз съм от тая особена порода жени, които никога не са усещали това силно вътрешно желание за дете. Знам, че би било добре да имам деца, въртя в главата си идеята, но някак си не подскачам от радост при идеята за бременност, раждане, отговорности по отглеждането. Основно това ме изпълва със страх, че няма да се справя. Реших след известни размисли да се опитам да подходя прагматично към ситуацията и просто да опитам, хвърлям се и работя по въпроса без да имам някакви силни усещания. Въпреки това обаче вътрешно ме тормози дали е правилно за нещо толкова фундаментално да се подхожда така. Чаках с годините да дойде този вътрешен порив. Много се надявах на него. Не дойде. Има ли сред вас жени, които са се чувствали така преди да станат майки? Как се развиха нещата? Разбира се най-големия страх е, че няма да се справиш или че няма да обикнеш детето може би след като дори не си усещал нужда да го имаш. Но проблема е, че аз нямам време да го чакам тоя порив вече, а и не бих искала да загубя този човек с който съм, защото го обичам. Предполагам, че за жени, които силно са искали децата си горното ще им се стори направо скандално и нелепо. Но товя е ситуацията. Намирам се в едно усещане за безтегловност, защото в живота последните години се случиха неща, които ми преобърнаха всичко наопаки и все още се опитвам да си стъпя на краката емоционално и финансово. Затова и вероятно бих отлагала още няколко години ако имах избор. Но всъщност излиза, че нямам избор, защото време да отлагам нямам. Ако искате изкажете мнение, ще помоля да не ме съдите. Това е ситуацията просто и нещата са такива при мен дори и да ви е чуждо това.
Виж целия пост
# 4 054
Ще ти кажа, че те разбирам.От тези, дето са искали деца съм и ако не трябваха и финанси да се осигури минимум, бих имала дузина.Имам две, големи.
Но  и не е  само до теб, във връзка трябват компромиси, всеки има страхове, аз също за второто три дни стоях будна и мислих, че на 6 месеца бе първото. И без помощ, не разчитах  и на мъж.Та ще е  проблем да не мислиш  и се страхуваш.Страховете са нормални. Говорете, то раждане и кърмене няма кой друг да свърши, но дали ще има помощ после, този мъж само иска дете или става за баща и ще се грижи като такъв?Ако да, не се колебай, обикват се децата , от първата минута и инстинктите се задействат, а ако сте двама родители  пълноценно в живота на детето, няма да имаш проблеми. Живот и здраве, да се роди дете, сама ще се чудиш на страховете си.
Има една мъдрост, че децаат ни учат , не ние тях и за мен е вярна.
Макар да има индивиди, дето просто не стават за родители, са изключения.Детето е богатство, на емоции, надежди, радост и  още неща ,не е само грижа.
Виж целия пост
# 4 055
Изобщо няма за какво някой да те съди. Никъде не пише, че като сме жени трябва да примираме за деца. Аз се ужасявах от самата мисъл по много причини. Направо не знам откъде да ги започна, но като се почне от това, че аз имах супер неадекватна майка и изобщо не мислех, че ще се справя с родителството и се стигне до това, че аз съм маниак за перфектна фигура, моята е такава и се ужасявах, че ще си я повредя, и още сто причини помежду тези.

Имам едно дете, забременях случайно и взех решение да го оставя. Не съм с бащата отдавна, той имаше друго дете от друг брак, не ме е натискал за деца изобщо.

За чувствата към детето - моите не се появиха веднага с раждането. Оформиха се после с гледането. Аз съвсем сама съм си гледала детето, само с помощта на бащата, който ходеше на работа, често беше в командировки, но когато можеше помагаше. Това, което намирам като разлика между себе си и приятелки например е, че аз не идеализирам детето си,  имам високи изисквания към него, не си затварям очите за грешките и недостатъците му.
Детето ми е много умно и стана невероятен млад мъж, много амбициозен, целенасочен, преследващ целите си. Екстроверт е, забавен е, има лек характер и хората се чувстват привлечени от него веднага. Много е лесно да го харесваш и обичаш и аз съм невероятна късметлийка, че е така, защото ако беше друго дете - по-глупаво, по-инертно, по-безлично аз зная, че нямаше да мога да изпитвам това, което изпитвам към него сега като майка.

Може би съм лош човек, но това е положението. Познавам се много добре.
На зная дали моето мнение ще ти е от полза изобщо. При мен една от причините да оставя детето беше, че бащата не ме натискаше. Каза ми, че той го иска, но ще направим каквото аз реша. Познавайки се, знам че ако ми беше поставил ултиматум да родя, аз щях да го махна. Не понасям да ми нареждат какво да правя, да ме пресират и натискат. При мене подобни действия имат точно обратен ефект. Може би той го беше разбрал и затова остави нещата привидно в мои ръце.

Иначе с чисто физическите грижи по отглеждането на дете ще се справиш отлично. За това не бива да имаш никакви притеснения. Аз гледах едно само, но имам две приятелки, които отгледаха и близнаци без чужда помощ.
Виж целия пост
# 4 056
Не е задължително да имаш деца. Аз също никога не съм искала да се омъжа и да имам деца. Децата винаги са ме напрягали - шумни са, цапат..

Факт е обаче, че на 40 се омъжих и на 41 станах майка. Но никой не ме е натискал.
Смятах, че понеже съм "стара"  няма да забременея лесно. Не се зарадвах като видях положителния тест. Мислих дълго какво да правя. Е вече бебето ми е на 8 месеца 🙂

Относно справянето - ще се справиш.
Първите месеци е доста изморително, но се свиква.
Любовта към детето си идва естествено почти веднага (поне при мен беше така).

Единствено мога да кажа, че според мен не трябва да ражда, само за да задържиш мъжът до теб. Би трябвало да е с теб защото те обича, независимо дали имате дете или не. Не обичам условия.
Виж целия пост
# 4 057
След като си способна да обичаш - а ти обичаш мъжа до теб, значи ще обикнеш и детенцето. И то още преди да го родиш, като си дадеш сметка, че един малък невинен живот се заражда в теб, едно нежно и неразбиращо същество е там, не може да не се трогнеш.
Не мога да кажа, че е лесно да се гледа дете, но природата така ни е създала, че обикваме и грижите. Ще се справиш ти, как няма да се справиш. Майка ми казваше, че не е останало дете неотгледано.
По-трудното е, докато не стане на две, после е почти на автопилот, чак докато не тръгне на училище, тогава ще трябва да го научиш да учи и пак минавате на автопилот почти.

И вече пък наистина ако много се притесняваш, пък не го прави. Само ще е жалко, че в човешката раса ще останат децата на неадекватни родители, които изобщо не полагат грижи и си нямат никакъв хабер, а от отговорни и свестни хора да не остане никаква следа.
Виж целия пост
# 4 058
Точно като тебе бях. Родих заради желанието на мъжа до мен. Иначе щях да отлагам още. Бременността ми беше супер лека, но и супер досадна за мен, нямах търпение да се свършва вече. Първите месеци, че и до годинката даже, изпълнявах задълженията си по детето точно така - като задължения, все едни върша работа. А ми се падна супер кротко бебе, мечта. Обичта към дъщеря ми си дойде точно с времето, може би някъде между първата и втората годинка, някак неусетно. Сега тя е на осем, а аз я обичам безумно. Знам се, че съм егоистка и никога не съм мислила, че мога да се раздавам така за някого. Детето ми е все още кротко, послушно и мечта. А бащата отдавна не е в картинката.

Не мога да ти кажа какво да правиш. Това е моят случай, ако ти помогне с нещо, супер Simple Smile
Виж целия пост
# 4 059
Хм, аз съм от тези, които винаги са искали деца. Намирам за съвсем нормално и мъжът, и жената в двойката да искат деца и те да са им важен приоритет. Но, ако на етапа преди децата мъжът започне да ми обяснява как децата са му по-важен приоритет от връзката с мен, ще го оставя да си търси друга сгодна женица, която да му пасва на приоритетите. Преди да имам деца приоритет ми е бил мъжът до мен и връзката с него. Очаквам същото. Ако очакванията ни се разминават, без мен.
Виж целия пост
# 4 060
Нищо особено й няма на породата ти. Винаги е имало жени, при които желанието да станат майки не се появява, а колкото по-разкрепостено и отворено става обществото ни, толкова повече жени открито ще говорят и споделят за нежеланието си да имат деца.

Ти не казваш, че не обичаш и не искаш деца, а че те е страх. Всеки родител го е било страх, дори и тези, които са примирали за деца са били обземани от съмнения, щом веднъж бременността е била факт.

Всяка промяна плаши, особено кардинална такава като имане на потомство и фактът че друго живо същество ще зависи от твоята адекватност и възможност за обгрижване.

Дали ще имаш деца или не си е изцяло твой избор, който е добре да направиш без чуждо вмешателство и натиск.
Виж целия пост
# 4 061
Мен ме е било страх само от раждането. Не съм си давала сметка колко е трудно да се гледа бебе. Аз съм от този модел жени, които не са се и замисляли дали да имат деца, било е по подразбиране. Хамалогията е голяма, а и животът се променя коренно, и няма почивен ден.
Забелязала съм, че точно по-възрастните родители сякаш по-добре се справят, може би защото са натрупали мъдрост и имат по-осъзнат поглед. Под по-възрастни разбирам тези, които не раждат в 20те си години, а след това.
Виж целия пост
# 4 062
Здравейте, в момента преживявам много тежки неща-загубих домашния си любимец, който беше част от семейството, имам страшни проблеми на работа-бях пред освобождаване, голям стрес и в други насоки и просто в рамките на седмица всичко ми се струпа. Бях много зле наистина. Вчера при едно сдърпване с ММ, той ми каза така “спри да се лигавиш, все едно кой знае какво ти се е случило, вземи се стегни“. При което разбрах за пореден път, че не мога нищо да му казвам и трябва да си крия емоциите и чувствата. Не се случва за пръв път, има още няколко такива случая, обвинява ме, че съм чувствителна, омаловажава проблемите ми и като се скараме използва всичко, което съм му казала срещу мен. Съответно аз, започнах да не казвам всичко, да предпочитам да си изливам емоциите в форума, да споделям на непознати как ми е минал деня.
Виж целия пост
# 4 063
Нямаш ли близка приятелка или дори две? Аз там си изливам душата. И тя прави същото.
Виж целия пост
# 4 064
Нямаш ли близка приятелка или дори две? Аз там си изливам душата. И тя прави същото.
Имам, но все си мисля, че като ми е най-тежко, ММ трябва да е до мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия