?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 269
  • 5 611
# 4 155
Мерси, ще кажа аз на тези дето не умеят да лавират и да са гъвкави, а тичат в двете крайности. За мен те са посредствени. Мерси.
Виж целия пост
# 4 156
По ирония на съдбата днес я засякох докато се прибирах от вкъщи. Беше с един познат. Беше леко неловко, аз поне не се зарадвах особено.
Всъщност знаете ли какво беше предното оправдание. Била на събиране някъде си и не й било спокойно да се види с мен, за да не ме зарази. Ама с другите е окей, явно. Joy Силно ме съмнява тая седмица да не се е виждала с никого. Както и да е, де. Дано ми мине скоро, че аз много ги мисля тия неща, пък ми се иска да не ги изживявам толкоз тежко.
Виж целия пост
# 4 157
Не ги изживявай тежко, а понимай, че тези те избягват нарочно и ги шкартирай. Simple Smile
Виж целия пост
# 4 158
Абе, уж, да, ама все си мисля, че аз съм сгрешила с нещо и ме човърка. Ценна ми беше като приятел, ама явно аз не толкова.
Виж целия пост
# 4 159
Ти си ценна сама по себе си, за нея явно не толкоз. Нищо ново под слънцето, но ти си щади твоя ресурс и го дай на друг, който ще го оцени. Нещата са простички.
Виж целия пост
# 4 160
ако се отървеш от чувството за неясна всеобхватна вина, ще живееш много по-добре и ще си много по-трудно манипулируема
Виж целия пост
# 4 161
И аз имам подобен въпрос. Ако сте се разбрали с приятелка да се видите, но в последния момент тя ви отреже вие ли инициирате пак следваща среща или чакате тя да инициира?
Аз съм малко обидчив човек и ме дразни, че като цяло аз я търся по-често и предлагам излизания. Тази седмица не съм я търсила изобщо и се чудя излишен ли е моят инат или не. Но да си призная тежи ми това нещо и не ме кефи подобно отношение. Защо всички като си намерят гаджета забравят за приятелите си? Или по-скоро все така става, че забравят за мен. И други приятелки имам, които го правят същия номер, едвам се разбрахме да се видим тази седмица. Това ли е приятелството? Аз никога не съм постъпвала така и винаги съм намирала време. Може би е нормално, не знам. Ама не е по-малко неприятно Sad

Ами според зависи.
Имах една приятелка с която си уговорихме среща и не дойде. Оказа се, че решила да виси във фейса. А каза, че имала спешна работа.
Не обичам лъжите и с нея повече не се видях. Писа ми после няколко пъти да се видим, аз все казвах, че съм заета.
С друга наскоро също подобно. Уж се уговоряме, обажда се, не можела. Имала такъв и такъв ангажимент.
Тя няма да ме излъже, просто си казва, наистина си е натоваране. На третия път вече си беше твърда уговорка и се разхождахме из природата два часа.
Виж целия пост
# 4 162
Ангажимент, разбирам, ама на нея единият път просто не й се излизаше, защото искала да си почива, (седмицата след това беше някъде на почивка, което, окей) а миналият път била на събиране, притеснявала се че ще ме зарази, нищо, че няколко дни (днес) след това я засякох навън с общ познат. :Д Наистина няма връзка с гаЖето, явно, а просто от нежелание. Явно запълвам някакви празнини и липси и като някой друг ги запълни (хаха, преносно и буквално, може би) аз ставам излишна в картинката.
Виж целия пост
# 4 163
Много добре го формулира, Бубанке.
Това е някаква несигурност и default вина, ама точно неясна- че непременно в теб е грешката и нещо си направила.
Виж целия пост
# 4 164
Уейв, и “обикновените” виждания имам предвид. Често предпочитам да си побъбря по телефона, вместо да излизам. Добре, че не ме питат защо. Simple Smile Много обичам  като почнат да ми звънят в работно време, щото на тях им е удобно бързо или не много бързо кафенце. Е, много се извинявам, ама е по-вероятно да не мога, отколкото да мога. Фиксираме там някакъв ден, ако не - презаписваме и когато стане Simple Smile
Виж целия пост
# 4 165
Просто последите месеци отношението й към мен много се промени. Ако знаех, че си е такава нямаше да се впрягам.
Абе, знам ли, аз също се питам прилепчива ли съм, много ли очаквам, но се доверявам на чувствата си, че нещо не е наред и нещата не са както бяха преди. Дали заради момчето или заради друго, нямам идея, но е факт, че номерата почнаха откакто той се появи в картинката. Още преди аз да знам, че се виждат и даже подозирах, че нещо се случва, явно съм била права.
Виж целия пост
# 4 166
Е, и аз ги разочаровам понякога, но с времето се научих да разговарям с тях по тези въпроси директно.
Виж целия пост
# 4 167
Благодаря, Дренка. Може и да опитам да говоря с нея ако се осмеля. Трудно се пречупвам да говоря за чувствата си, а и някак си не искам да се чувства длъжна или притисната знам ли и аз. Винаги съм си мислила, че трябва по естествен път да се случва всичко, както и с желание.
Виж целия пост
# 4 168
Уейв, грешка е винаги да се отзоваваш. Дори и детските приятелства, с невинен старт се видоизменят до паразитиране. Няколко кандидат-гаджета ми отваряха очите за "приятелки". Наясно съм, че са ме използвали за алиби, успокоение, лов на мъже. Оказа се, че полупознати
 се оказаха по-лоялни. Но на мен това не ми влияе. Нови, интересни хора запълват живота ми.Уейв, явно влагаш емоции, енергия и очакваш подобен отговор. Но всички сме различни. Когато не възлагаш огромни надежди, липсват разочарования. Всяка ще си създаде семейство и приоритетите се променят.
Виж целия пост
# 4 169
Правилото на гонещия и бягащия е чисто психологическо и съвсем естествено, независимо от пола. Колкото и да ми е приятно да общувам с даден човек, ако непрекъснато ме притиска да се виждаме, почвам да го възприемам като лепка. С най-добрите си приятелки може да не се виждаме с месеци (дори години когато сме били с малки бебета) и след това продължаваме от там до където сме стигнали. Даже имаме много за наваксване и споделяне. Никой никого не обвинява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия