?Въпроси всякакви за СО? 2020

Ми не, не махам с лека ръка. Затова казвам, че те разбирам. Много болно ми е било. Най-съм страдала от такива дето те зарязват точно когато имаш нужда. Но понеже след време аз съм се озовавала с друг човек от обратната страна си давам сметка, че е много лесно да се хързулнеш с този тип поведение.
Много е лесно да си идеалист и да вярваш във вечното и безрезервно приятелство. Уви човешката природа е егоистична и успява да преекспонира греховете на другите и да ги заглажда когато са твои. Затова и "избягалите приятели" не се възприемат като предатели, а като спасили се от "енергиен вампир". Всъщност просто вече не им е така интересно с даден човек.

Е понякога има нещо наречено депресивен немукаетлък. В такъв случай трябва да наритваш въпросния човек всеки път да се надигне да се видите, не защото ти имаш нужда, а от грижа за него. Но тук случая явно не е такъв. Пострадай си, човещинка е, ама не се закопавай в дълбока дупка, а давай нататък!

Фийвър, не говорим нито за семейни хора, нито за виждане с приятели всеки ден. Говорим за цялоснтна промяна на отношението към човек. Ако преди те е търсил вече не те, реже те без да предлага друга опция за след седмица да речем. Намира си тъпи оправдания, като цяло е очевидно, че нещо не му дреме много вече. Но си права с последото, че се разминаваме във вижданията си за нещата.
Горгонзола, аз не вярвам в безрезервно приятелство. Знам, че хората сме егоисти. Аз не съм се озовавала от другата страна и сигурно затова не мога да вляза в положение, знам ли. Няма какво да дъвчем повече, де, нещо много се проточи, аз просто исках малко да ми олекне и прочетох много полезни мнения. Това, което смятам да направя е просто да се отдръпна. Ако се сети да се обади за излизане ще видя дали пък аз съм на кеф да излизам. Няма да я зачерквам напълно, просто ще си знам вече, че нещата не са същите и няма и да бъдат, няма да гледам на нея като към близък човек и така.

И на мен ми се е случвало.
С втората с която чак на третия или четвъртия път се видяхме отказах една събота.
Първия път уж щяхме да се видим вечерта, обади се сутринта, че има ангажимент. Следващата среща пак отмени заради някакви снимки. После пък ми се обади събота вечерта да се видим след половин час, но на мен не ми беше добре и не ми беше до излизане въобще.

Уейв, може ти да го отчиташ като промяна, а тя да си има някакви ядове, тревоги или проблеми. Аз бих звъннала и я бих попитала в прав текст, вместо да се тормозя какво се случва. Дори и да те излъже, ще усетиш по думите, интонацията, по всичко. И ще си направиш съответните изводи.

Може да изглежда много пенсионерско, ама за мен няма по голямо удоволствие от това да си почивам вкъщи 🙈 Често съм отказвала или отменяла срещи просто за да си почивам. Имам близка приятелка, която откакто дъщеря и стана на около година почна да иска всеки ден да излизаме. Да ама мен не ме устройва, занимавам се с децата, водя ги по курсове, разни спортове, аз ходех на курсове... За нея това са все оправдания и не разбира, че след цял ден навън единственното ми желание е да се прибера и да си почивам. До преди 2-3г и аз имах желание да излизам, сега дори с мм не ми се излиза. Не е нужно да се е случило нещо същественно, нито с кого си, не е и дали сте близки с този човек 😉

Ама според мен има значение дали става дума за откази или за отмятане.

Честно казано, няколкократно отмятане, за да си почиваш или гледаш телевизия ми се струва супер неуважително. Да не си се уговарял в такъв случай.

Уейв, откакто попадам на постовете ти в някои теми ми се струва сякаш си ми сродна душа 😉 дано не ти се стори странно това обаче ми изглежда, че с теб много си приличаме.
Имах и аз такива истории в годините. Много дълбаех, много мислих, ядосвах се. Все аз пишех и звънях. Никога не съм била лепка, а даже обратното, обаче все се раздавах повече, а отсреща не.
Ами сори... Приятелството е двупосочна улица.
С една от най-добрите ми приятелки не сме се виждали от години и детето й дори не съм видяла. Не ме покани на сватбата си. Делихме един чин години наред.
Един от най-близките ми приятели от ученическите ми години също не ме покани на сватбата си. Дори не каза, че ще се жени. Много тежко го приех. После не дойде и на моята. Намери си оправдание в последния момент.
Една дружка имам, с която ми е приятно да си прекарвам времето. Ама не сме се виждали от повече от година. Тя е от тези с n - то на брой гаджета и забравящите за приятелите.
И аз понеже съм горделива приключих с това. Не търся никой вече. Да, липсват ми понякога. Ама насила хубост не става.
Не съм обвинявала себе си. Просто си нямат желание. На мен не ми трябват такива приятелства - от дъжд на вятър.
Примирих се и просто не ги търся.
Идеалист си падам и за мен е кофти ама съм си по-важна.
А имах и едно много подло и долно предателство в университета от момиче, с което бях супер близка-разбра че харесвам един колега и ми се смееше, че не бил мъжествен и как съм можела да го харесвам, че бил като момиче, после си станаха гаджета, след години се ожени за него...
Слава Богу беше временно и несериозно увлечение от моя страна....сега се смея, ама тогава не ми беше смешно.
Лицемерие колкото искаш.
Сега не ми пука. Времето много добре проверява и отсейва хората, които трябва да са около теб. Всички други са горчив опит.
Сега съм си добре "саможивляк" и интроверт и така си карам.
Общувам и излизам рядко и само с най-близките.

/спин-оф на поредицата: - Някъде измежду всички описани примери седи поне един "отсеян" хлътнал по някоя от вас мъж, който е устоявал на желанието си да ви се обади втори или трети път, понеже не е искал да е лепка./

Здравейте. Искам съвет относно ситуация с родителите ми. Става въпрос за семейна къща, наследствен имот на баща ми и брат му. Там са живели родителите ми от студенти още, аз също израснах там. Това си е нашия дом.. Който вече не усещам като такъв. Проблемът е брат му на баща ми. 80%от двора са паркоместа за колите му, които ремонтира, и боклуците, които трупа. Един прекрасен ден домъкна и немска овчарка естествено без да знае никой. Пусна я да вършее и кучето превърна двора в още по-голяма кочина. Вярвайте ми, такъв катун не бях виждала. Смърди, съседите се оплакват, кучето си върши работата навсякъде и не му се чисти. Не можем да си отворим прозореца на етажа, защото навлиза смрад. Никой не иска да идва там, хората ни се подиграват. На двора не е приятно да се стои, мирише и е отрупано с ламарини и части за коли, разлято масло и тн. Няма място за колата ни, спираме на улицата и съседите правят проблеми.
С брат му не се излиза на глава. Превзел е мястото и след десетки разговори ефект 0. Всички искаме да въведем чистота и ред, но баща ми и той скачат, че това е тяхната къща. Сякаш искаме нещо лошо.. Постоянно се повтаря, че тази къща е за мен и братовчедка ми, но като искаме да се чисти, оправя и да им е ок на всички, не става. Питах баща ми ще предприемат ли нещо, или да си теглим кредит за друга къща, той подскача.. Дайте съвет, живеем по-мърляво от катун, аз дете там не искам да гледам, но ми е мъчно, че тази къща ще рухне един ден. Какъв разговор да проведа и с кого?! Това си е тяхната къща по документи, но те не влагат 2 стотинки защото била за нас с братовчедка ми. А пък като искаме да направим нещо, скачат. Един кръговрат без край...

На колко си години?

Няма какво да направите. Къщата е тяхна и на тях им харесва (очевидно баща Ви подкрепя брат си) по този начин. Вие реално нямате никакво право освен да се изнесете, след като не искате да живеете при такива условия.

Колко е голяма тази къща, та се каните да живеете там сума ти семейства?
Най-добре е да се изнесеш и да си осигуриш собствен дом. Така или иначе половината от този имот ще е твоя след време, няма кой да ти я вземе. Но не си заслушава да живееш в кочина и да „си топлиш“ наследството.
Отделно, че не се знае някой ден баща ти и чичо ти дали няма да изтрещят и да останете с братовчедката с пръст в уста...

Щом имате вариант за ваше жилище с кредит, действайте.

Единственото което може да направиш е да подадеш жалба в общината, заедно със съседите за шум, мръсотия и миризми. Обаче на могат да ги принудят да изчистят, но ще им набият по един акт. Това, ако действате заедно със съседите. Ако не можеш да се разбереш с тях с разговори, друго няма да помогне. Предполагам ще изчистят като им бръкнат в джоба с акта. Или по-лошо ще стане, зависи

С възрастта тези състояния на трупане на боклуци и скандалджийството (ако е налично) се влошават, така че вероятно ще стане по-зле, ще се натрупат повече боклуци и т.н. По-скоро се замисли за свой дом, няма какво да информираш баща си, ами си действай. Не искам да звуча грубо и безчувствено, но наследник се става след смърт, а сега хората живеят доста дълго. Ще наследиш, но ако не се поддържа - какво ли и дали ще е годно за живот въобще. За 10-20 години някои имоти без поддръжка и без постоянно влагане на пари стават на руини.