
Днес съм втора, но хубавото е, че тази седмица имам само една втора смяна. Малко са ни децата, но като ги взимат късно, все тая... но пък са ни сладури, така свикнах с тях. И те с мен.
Половин месец мина, аз още не мога да се настроя, че коледната почивка свърши и още не мога да скоча сериозно в работата. Усещам едно затишие пред буря, или по-скоро една засилка пред голям скок - изведнъж ще се засили яко работата. Сега сякаш всичките ми екипи още се разсънват и се протягат 
Викам, почвам вече и аз да го използвам тоя израз, много е як
Лично за себе си искам да поработя над това сама да променя гледната си точка, по начин, по който да извъртя така мисленето си, че да виждам винаги положителната страна на нещата. Понякога ситуацията не може да се промени, но човек винаги има изборът как да гледа на нея. Имам щастието мъжа ми да е най-позитивния човек на света, така да ми се иска да се "заразя" от него.. Той винаги успява да се самомобилизира, да си прекарва чудесно сам със себе си, когато се налага, да не мрънка, аз точно обратното, мрън, цър, компания да имам..
Ама няма да се дам. Човек се променя докато е жив, та това ми е новата цел.
Лично за себе си искам да поработя над това сама да променя гледната си точка, по начин, по който да извъртя така мисленето си, че да виждам винаги положителната страна на нещата. Понякога ситуацията не може да се промени, но човек винаги има изборът как да гледа на нея. Имам щастието мъжа ми да е най-позитивния човек на света, така да ми се иска да се "заразя" от него.. Той винаги успява да се самомобилизира, да си прекарва чудесно сам със себе си, когато се налага, да не мрънка, аз точно обратното, мрън, цър, компания да имам..
Ама няма да се дам. Човек се променя докато е жив, та това ми е новата цел. 
Препоръчани теми