Новината за смъртта на баскетболиста Коби Брайънт ме накара да се замисля,макар и да не се интересувам от баскетбол и като цяло от спорт.Наистина никой не знае какво ще му се случи.Ужасна трагедия.Човекът тъкмо постигна звездния си миг и ето,нелепа тривиалност и си замина.Заедно с дъщеричката си.Поне са били заедно,когато се е случило.Може би са си отишли прегърнати.Дано е било така.Черпейки утеха един от друг преди края.
И се чудя,има ли смисъл да градиш каквото и да е,като само за един миг може да те няма?Вярно,за идните поколения,и все пак...
Така и баба ми,лека й пръст,каза,когато наша роднина,заедно с нейна приятелка,загинаха,блъснати от кола-защо да градиш,да създаваш ...Отиде ли си човекът,и в адмирал да го произведат посмъртно,файда никаква,като се прибереш в празния дом и него го няма вече и остават само снимките и спомените.
Такъв странен човек съм.Става ми кофти за хора,които не познавам и никога и няма да познавам.Помня още, когато станаха атентатите през 2001 срещу кулите близнаци в Ню Йорк и по немската телевизия излъчиха репортаж,който хванах случайно.Показваха снимки на загиналите и в комбинация с песента,която звучеше за фон,ме разплака.Продължава да ми се случва.
И защо не,да му се не види?Трябва ли да ни е жал само за хора,които познаваме?Всъщност,радвам се,че съм такава сантиментална.Светът е пълен с достатъчно пресметливи,студени и прагматични особи.
Виж целия пост
И се чудя,има ли смисъл да градиш каквото и да е,като само за един миг може да те няма?Вярно,за идните поколения,и все пак...
Така и баба ми,лека й пръст,каза,когато наша роднина,заедно с нейна приятелка,загинаха,блъснати от кола-защо да градиш,да създаваш ...Отиде ли си човекът,и в адмирал да го произведат посмъртно,файда никаква,като се прибереш в празния дом и него го няма вече и остават само снимките и спомените.
Такъв странен човек съм.Става ми кофти за хора,които не познавам и никога и няма да познавам.Помня още, когато станаха атентатите през 2001 срещу кулите близнаци в Ню Йорк и по немската телевизия излъчиха репортаж,който хванах случайно.Показваха снимки на загиналите и в комбинация с песента,която звучеше за фон,ме разплака.Продължава да ми се случва.
И защо не,да му се не види?Трябва ли да ни е жал само за хора,които познаваме?Всъщност,радвам се,че съм такава сантиментална.Светът е пълен с достатъчно пресметливи,студени и прагматични особи.
