Година нова се задава, две чертички с шепи да раздава! - Бебеправене 367

Буболеса, честито! Безпроблемно бременеене до финал и здраво бебче.

Здравейте и от мен! Нямам много с какво да се похваля, освен с многоооо обилен цикъл този месец. Струва ми се, че може и да е било БХ, ама няма как да разбера вече. Както и да е, записах си час при нов репродуктивен за другата седмица, та да видим какво ще каже
И нещо, което имам нужда да споделя:

Буболеса,честито и от мен-леко бременеене
Диди-недей го мисли негативно, а по-скоро го приеми като хубав знак, а не лош- чорапчетата са отишли някъде, където може би са били нужни, пак можеш да го интерпретираш като дар за Богородица, тя сама ги е пратила някъде.. така знам, че иконите сами избират къде/при кого да идат например.

Диди, не го приемай като лош знак. Аз го отдавам на това, че си се забавила и не си ги оставила по-рано и както казват някой ги е взел, надявам се в нужда. Аз съм вярваща в рамките на нормалното и имах странни случаи с един сребърен кръст, който си бях нарекла да го осветя в църква. Все отлагах и на няколко пъти го губих, но така че синджирчето не беше разкопчано, и все го намирах. И пак не отидох да го осветя и един ден просто не го намерих.
Купи новички и веднага ги занеси, не го отлагай!

Дойде гадината.
Да не се чудите и вие. Сериозно ми писна вече. Въпреки че ЗНАЕХ, че ще дойде, адски гадно ми стана. Разочарована съм от всичко, от Вселената даже.

По време, след и преди ову. ли правихте опити , и всеки ден/през ден и полежахте ли преди да се измиете

Мег, и аз влизах да кажа, че днес официално се отказвам от мечтата си да стана МАЙКА! Господ нещо не е благосклонен към мен, колкото и да съм съгрешила, каквато и да е логиката му, не мога вече да се боря против волята му и не искам да чакам и да се мъча, и не мисля, че аз или другите момичета, които сме тук в този кръговрат от 100 години, го заслужаваме! Това е баси наказанието. И явно не ми е писано на мен. За 2 години, нито веднъж да не хвана, кво е тва? Всичко живо поне веднъж забременя- успешно или не, но се случи. Някак ти дава надвжда, че не си толкова дефектен. Голяма част от момичетата в темата се изнесоха, някои вече 2-ро чакат!!! Толкова ли сме повредени с ММ, че се случва така? Нямам вяра вече, край. Никаква. И няма и да стане. И на мен до дни ще ми дойде. Ей така, да не ме пропусне. За да се насладя на превръзките и съсиреците отново, щото последните 20 години не са достатъчни. И сега и миомка си имам. И всичко е ток и жици. Приключих. Ще слагам тея ембриони, както дойде, и вече ми е през... Благодаря ти Господи, за тези “прекрасни” уроци.
Не очаквам да ме разберете. Всеки се чувства различно. Но аз изпитвам гняв и умора. И на нищо Положителнло не се научих, само дето насъбрах още гняв. Кипя от него. Само това изпитвам. Нищо хубаво. Споделям, щото имам силна нужда. Искам и да рева. Ама и сълзи не тръгват вече. Да, Драма куийн съм. Не го и отричам вече. Но когато си безсилен, всичко ти е черно и невъзможно. Когато бавно надеждата си заминава всеки месец, с поредния цикъл, някак губиш вяра и не виждаш светлина. А се потрудихме, засичах овулации. Ай, баста, тва беше.

Джули, Борн, момичета това, което чувствате е съвсем нормално, не сте повредени, не сте дефектни, ще имате деца, но явно ще минете през по-дълга борба! А начинът, по който се чувствате също е напълно естествен, викайте, плачете, гадните емоции трябва да имат отдушник!

Сигурно нямам право да ви пиша, защото не съм минала по вашия път, но аз просто искам да ви кажа, че не сте сами! Момичето до мен в родилното ако не се лъжа беше с 8-и опит инвитро успешен, дотогава все не е ставало, с години.

Съмър, извини ме, но с какво точно ще е полезен подобен въпрос, към жена, която в момента очевидно изстрадва пореден неуспех? Нищо лично...

Ох, направо нямат край тия гадости вече.
Меги, мила, моля те не се давай на негативни мисли, според мен иди и направи всички необходими изследвания, ама от А до Я. Не искам да те депресвам още повече, но искам да ти дам друга алтернатива. Не казвам, че си за ин витро или някакви подобни, но стрелянето в тъмното е само губене на време. Поне ще знаеш кое е злото което трябва да победиш.  Според мен това теб те съсипва. Изживяваш го всеки месец, бориш се. Прилагаш нови и нови методи, но пак няма резултат и това те кара да проклинаш вселената. Дръж се!!! Ако трябва почини си няколко месеца. Не си сама, ние сме до теб  и 2 – 3 месеца няма да са края на света, но пък може би ще презаредиш  батериите и ще намериш нови сили и позитивна нагласа. Това е само идея, надявам се да не съм те засегнала.
Джулка, направоооо черната серия няма край. Моя колежка имаше миома за ден я махна и след месец вече беше забравила. Ако е малка знам, че и с диета се маха. Моята баба на млади години е имала и когато е забременяла с баща ми миомата е изчезнала. От нея знам, че миомата се храни с цикъл, по бабешки казано и когато е забременяла и е нямала цикъл тя е изсъхнала. По- добре да изчакаш един месец, от колкото да загубиш ембриончетата. Мое мнение. Каквото и да мога да направя за теб можеш да разчиташ на мен. Нареви се , накрещи се и се бори с тая гад. Ще бъдеш майка! Сигурна съм, защото го заслужаваш. Но при някой пътят е много очукан и трънлив, но вярвам, че ще стигнеш до края. Историята знае и други момичета, с много, много сериозни здравословни проблеми ( рак, липса на яйчник, липса на тръба, една жена роди с изкуствена матка) и всички те са успели, защото не са се предали. Искам да си представиш как си Гладиатор и няма да се предадеш или си Том Ханкс и няма да оставиш Редник Раян. Тези които са успели, са тези, които не са се предали. с
Аз съм си казала, че ако сега не е положителен теста, няма да хукна веднага за втори трансфер. От почти една година животът ми е само това бебеправене. Аз съм по- нервна от всякога в живота си и усещам как гоня важните за мен хора с това поведение. Това е една психоза и броене като лудите с всичките му истерии, което вреди на всичко, на семейство, на работа, на всичко. Спрях да се смея както преди, като някаква психопатка само теста, температурата, този преглед, хормони, пункции, пътуване безкрайно, отсъствие от детето ми, трансфер, молитви, най- черните Коледа и Нова година. Гледам да мисля положително, чудя се на себе си как намирам за какво да се хвана и да гледам напред.

Обичам ви момичета, ама наистински и много ме боли като ви чета!!!!!

Sumerr7, още от първия ти пост се чудя ти какво правиш тук изобщо... И май така ще си остане.

Джули

Джули, Меги, Разбирам ви много добре, от 31.12 ми е черно, и още не ми е минало. По цяла нощ мисля накъде да поемаме, и след една поредна стимулация дали ще ми останат нерви и здраве да гледам дете. Мъчно ми е, много, и ме е яд на целия свят. Вътре в себе си се надявам да е само фаза, и да изляза от дупката скоро, но тоя път май съм забила бая надълбоко.

Как така какво правя тук... 

Всички се чувстваме по един и същ начин, когато не става и не става, за съжаление като наближи датата на цикъла и усещам ПМС все едно буца ми засяда в гърлото, защото надеждата я има всеки месец, така сме устроени хората. И аз се чудя кога, защо, кой път да избера, може би съм си дала още 2,3 г. врене  за свое биологично дете ( дали естествено, или не няма значение) и ще помисля за осиновяване, мъжът ми все още не иска да говори за осиновяване, говорили сме , лошото е, че и там се чака с години за дете от бълг. произход, да не е ромче, всички са деца, но знаете с какви предрасъдъци е нашето общество.