ХУХК - имате ли представа за това?

От лятото на 2007 г. ми поставиха диагнозата и след първия 18 дневен престой в болница влязох в 6 месечна ремисия, а след това като се започна до днес немога да вляза в ремисия. Относно алтернативна медицина "ДА" бих пробвала, но незнам във Варна към кой да се обарна.

Дарел, искаш ли да питам моята хомеопатка за надежден хомеопат във Варна?

Дарел, тук има един подфорум "Хомеопатия, билколечение и алтернативна медицина", сигурно си го чела. Там има информация за хомеопати във Варна. Потърси, хората коментират за различни лекари във Варна.
Интуицията ти трябва да ти покаже на кой да се спреш.

Не знам какъв ти е ритъмът на живот, стресова ли ти е работата, защото и това има голямо значение. Има теория, че това заболяване е на психоматична основа. То се отключва при по-чувствителни и деликатни хора от висока доза психическо напрежение или стрес.
Нужни са чести почивки /екскурзии/, никакви тревоги и спокоен живот
От личен опит ти казвам, че това е така.
В Западна Европа гледат сериозно на това заболяване и там болните се пенсионират веднага.

Опитай се да промениш начина си на мислене. Вземи да четеш повече езотерична литература. Има много автори, които засягат въпроса за лечението със силата на мисълта.
Даже опитай някаква духовна практика. Много помага.
Ако те интересува питай. Мисля, че мога да ти помогна.
Ако искаш и на ЛС.

vanvel  ти си изключително права!  Бих искала да ти задам няколко въпроса, но не знам как ще ги възприемеш, би ли желала да споделиш...

Съни с удоволствие бих споделила.
Но каквото и да си говорим тук и да споделяме всеки сам трябва да измине своя път на осъзнаване на собсвената си истина.
Много е важно да си отговорим на въпроса, кое е това което е провокирало в нас да се отключи това заболяване, защото то не се е появило просто така случайно.
Дали за някои това е бил някакъв срив в имунната система в следствие на лош начин на хранене и стил на живот или тежък житейски момент, дали не е било съвкупност от много на пръв поглед малки и за нас незначителни преживявания.
Причините са много и вероятно при всеки са различни.

Промяната трябва да почне първо от нас.
 Ние сме тези, които държим ключа към нашето здраве.
Не трябва да се въртим постоянно в  затворен кръг между самосъжаление, лекари и лекарства.

Vanvel веднъж миналата година ходих при хомеопат. Останах много разочарована, защото тя дори не предположи за заболяването ми. Егати диагностиката! И ми предписа хапчета за нерви, които купих, но така и не изпих. Има много шарлатани. Искам да отида, но при такъв който наистина си обича работата и я върши добре, а не за да ти вземе парите и като излезеш да се почувстваш все едно си ходил на гледачка на карти. Относно работата ми от май 2008 г. не работя-съкратиха ме. Като разберат, че си болен и край търсят начин да се отърват от теб, като че и ние болните нямаме право да работим и нямаме нужда от пари "и то повече от здравите, че лекарствата ми на месец са 400 лв", но на кого му пука как ще си купуваме лекарствата и дали ще живеем или не? А като кандидатствам за работа пак същото личния ми лекар вписва в медицинското заболяването, защото "бил носел отговорност" и така пак не съм желана. И как да вляза в ремисия в такова психическо състояние? Яд ме е само за това, че учих 6 години, 4 за бакалавър, после 2 за магистър и за какво хвърлих толкова труд, пари и дори се разболях, за да стоя сега без работа. А без работа и пари какви екскурзии и почивки и т.н. Такъв е живота.....

Дарел, така както го описа ти наистина си влезнала в "матрицата", т.е. в този затворен кръг, за който писах - без работа, липса на пари, самосъжаление, лекари, болници и така без край.
Важното за теб е да се опиташ да излезнеш от него.

И аз съм се чувствала така. Помня как  когато бях в тежки кризи нямах сили да стигна до WC, а камо ли до работата. Даваха ми болнични, но шефа ми звънеше и викаше. Ако утре не дойдеш на работа, по-добре въобще не идвай. И така сривът се задълбочава. Първо оставаш без работа, състоянието ти се влошава още повече. Лекарствата скъпи, лекарите не могат нищо да направят освен да те тъпчат с кортизон. Слабееш в буквалния и преностия смисъл. Ходех като сянка.
Хващаш се за всичко, което чуеш като удавник за сламка.
Сега си спомних, че тогава бях чула че имало болни, които се повлиявали добре от престоя в барокамера. Едвам убедих лекарите във Военна болница да ми разрешат да ползвам барокамерата.  
И на хомеопат отидох. Но след като изпих тези капки, които ми даде само дето от ушите не ми потече кръв. Тотално ме срина. И от тогава не съм пробвала. Може би не съм попаднала на подходящия лекар.

И аз имах изгледи за страхотна кариера по специалността ми, но тази болест прекъсна всичко.
Сега отново работя по специалността си, но темпото е по- умерено. Не искам стрес и притеснения.

Разказвам ти всичко това за да ти покажа, че не си единствената. Всички сме били в този кръг.

Въпросът е да се излезне от него.
Аз за себе си мисля, че успях.

МОЛЯ ТЕ ПИШИ КАК СЕ Е ИЗЛЕКУВАЛ ТОЗИ ЧОВЕК. 20 ГОДИНИ Е НЯМАЛ КРИЗИ КАКВА АЛТЕРНАТИВНА МЕДИЦИНА Е ПОЛЗВАЛ? АЗ СЪЩО СЪМ С ХУХК ОТ 20 ГОД., НО ИМАХ КРИЗИ ПРЕЗ 5 ГОДИНИ. ЩЕ БЪДА МНОГО БЛАГОДАРНА АКО СПОДЕЛИШ!

Наистина, всеки като се замисли колко проблемни ситуаии е изживял, а те се трупат, трупат и накрая от нещо незначително се отключва заболяването. Затова всеки сам за себе си трябва да избере своята диета, своето лечение, своя ритъм на живот, своя мироглед. Тук всеки споделя какво е изживял, с какво се е лекувал, но никой неможе да каже от какво точно се е повлияло заболяването му и от какво се е събудило. Всичко е в сферата на предположенията. И аз вече 5 година поддържам своята ремисия, но незная какво точно ми е помогнало. Като си помисля само как изживявах всички обяснения от лекуващата ми лекарка, как ще ми се промени живота за в бъдеще, направо не ми се мисли. Но сега се чувствам отлично, не се шашкам, че не работя, помагам с каквото мога на съпруга си. Не давам огромни суми пари за лекарства, само най- необходимото. Запълних си свободното време с ново хоби за мен. Това ме успокоява, когато ми влезнат черни мисли в главата. Започнах да живея за мига и да мисля само позитивно за бъдещето. Опитах и аз да чета различна литература, но размисълът след прочита ме натоварваше страхотно. Сега предпочитам да слушам музика и да си работя хобито- успокоява ме, не се задълбочавам в размисли. Близките ми и приятелите са учудени от промяната ми след заболяването, и аз си мисля, че точно това ми помага да се чувствам добре. Мисля позитивно, не се натоварвам излишно, не си тровя организма с много лекарства /и аз предпочитам хомеопатията, така си лекувам грип, лекувах се и от гинекологично заболяване, вярно лечението е по- продължително, но пък ефекта е поразителен/. Лек и спорен ден на всички!

Вярно е, че при всеки пътя е различен и до истината се стига по много начини, но когато човек сподели изживяванията си е друго. Осъзнаваш, че не си сам, че има някой ,който те разбира. Права си, vanvel и вероятно пътищата  ни са различни, но така човек може да се окуражи, насърчи да открие своя начин. Чета Дарел и се сещам за живота ми преди 7 години... Бях бременна с второто си дете. Месеци преди това бях на Метилпреднизолон през устата и като клизма и Салофалк едновременно. След забременяването трябваше да спра всичко. Кризите започнаха от 3-я месец. До 6 незнаеха какво да ме правят. Моя приятелка доктор ме повика в Майчин дом спешно, защото бях с контракций и отслабнала с 10кг. Веднага ме включиха на системи и поискаха консулт със специалист от друга болница. Бях на ръба, защото не можех да се храня и психиката ми беше...На всичкото отгоре ми съобщиха ,че детето ми ще бъде с физически аномалии, а и може би с хипоцефалия! Всеки ден правех кризи, а от магнезия ,който ми включваха  не можех да ставам от леглото. Така три месеца. Всеки понеделник в 10 часа на видеозон, за да видат дали плода развива туморни образования. Всичко коментираха пред мен, нищо не ми спстяваха.На 6-тия ден от 9 месец прокървих, настана паника и се установи, че плацентата ми се е отлепла. Разбрах ,че има вероятност да загубя детето и матката си. От шока вените ми колабираха. В крайна сметка родих! Най- страшното дойде после. Започнаха тежки кризи, а аз се криех, защото щяха да ме откарат в друга болница и да ме отделят от детето. ЗА цяла седмица престой в Майчи дом изядох 1 опаковка обикновени бисквити. Отслабнах 7 кг. Мислех си само да се върна у дома с бебето при другото си дете и съпруга ми! Незнам как оцелях, но със сигурност това ме накара да променя много неща в живота си и мисленето си.
    Споделям това не за да стряскам някой, а напротив! Ако тогава имаше този форум , за да споделя и някой като vanvel да ми каже ,че има изход  и то смо ако промениш мисленето си ,щеше да ми е по- леко. Не че не стигнах до този извод и сама, но не можеше ли да си спестя поне част от целия този кошмар? За това, vanvel ,бих искала да знам какво четеш и кое те зарежда с тази положителна енергия за която говориш?
   Дарел, не се отчайваи! Изход винаги има. Не попадай в клопката на параграф22!
Истината е че продължавам да търся така че всяко мнение би ми било от полза. Благодаря!

Благодаря Ви за добрите думи. Аз също осъзнавам, че този психически срив,  в който се намирам не ми е от полза, затова първо ходих на невролог, но той ми каза че съм за психиатър. И посетих психиатър изписа ми Золофт, който пих доста месеци и наистина се чувствах по-добре. неплачех вече през 10 минути за нищо, но пак заради липсата на пари се наложи да спра да ги вземам, защото Буденофалка и Салофалка са по-важни и така сега съм пак там откъдето тръгнах. Все си мисля, че ако работех някъде сред хора и да има с какво да си запълвам времето и да не ми остава време да мисля за заболяването ще имам подобрение, но то и без кризата не се получи, а сега съвсем. Няма начин ще стискам зъби. Благородно Ви завиждам, че успявате да се справите. Явно моята психика е по лабилна и да си призная направо немога да се позная. Преди да се разболея не бях такава. Справях се с всичко и съм постигала неща които не всеки може. Но не съм се отказала. Трябва да успея да започна работа и да пробвам да се закрепя. Стискайте ми палци утре съм на интервю за работа.

Пожелавам успех!
Аз също от 4 месеца работя и съм по-добре психически,не мисля само за болестите си.

Благодаря ти дано и аз да имам шанс да започна работа, за да не мисля за това.

Успех! С теб сме !

Дарел, чакаме да кажеш как е минало интервюто! Сама си давай кураж, иначе колкото и да те подкрепяме ние и семейството ти ефекта ще е нулев, ако ти самата се предадеш. Мисли позитивно, казвай си днес съм по- добре от вчера, а утре ще е по- добре от днес. Не мисли за онова далечно бъдеще, а за мига. При всички нас психиката е лабилна, ако е другояче няма да сме от това болни. Но трябва да се споделя, да не се таи всичко в теб, затова те и посъветвах да си отвличаш вниманието с нещо. Гледай комедии, чети ако ти е интересно, рисувай, плети, ший, абе прави всичко, което ще те разнообрази. Не виждам защо личната ти лекарка ти споменава заболяването, след като не е заразно или има психическо разстройство? Ти трябва да и забраниш да го прави. Все пак още не сме опасни за околните , така мисля! Нима тези които са с язва им го пишат в медицинското за работа. Ти си достатъчно интелигентна да не започваш работа, която да ти вреди. Поговори с нея по- обстойно.