Жененият мъж, защо ми е изобщо

  • 10 190
  • 309
# 75
А ако излезе изключение и тръгне да се развежда, какво ще го прави Авторката? Явно не иска този вариант...
Виж целия пост
# 76
Я го стрестне, я не. Да не е една бременна любовница....
Виж целия пост
# 77
Сигурна съм, че можете и по-грубо. Исках само да кажа, че никой не ви е искал съчувствието, за да му обяснявате, че няма да го получи.
За порно сюжетите на Сапфира - мислех, че си го преодоляла, даваш вид на разбираща, иначе. Wink
Виж целия пост
# 78
А той знае ли, че си нещастна?
Виж целия пост
# 79
А той знае ли, че си нещастна?
А дали му пука?
Виж целия пост
# 80
Те са си секс бъдита, човека поне не я лъже. Какво значение има, че тя е нещастна? Тя даже и не е, просто знае, че не е редно и се самоизяжда.
Виж целия пост
# 81
Хората живеят по 30 години в брак и спят в една стая и пак се случва да не разбират тежненията на другия и да не им пука, вий за любовницата...
Виж целия пост
# 82
И двете. Аз знам, че не бих постъпила така и не съм постъпвала така. А не е, като да не се е случвало, обвързан да се закача. Но изисква елементарна хигиена да не постъпиш по този начин, и да оставиш човека да греши с някой друг.

Разбира се, в 21в това е изключително срамно, да имаш съвест, морал, да избираш да правиш това, което е правилно, а не това, което непременно е приятно. Щом дори това се обругава и се говори небрежно за "морала" и за "девствениците".


А това, че някой казва,че е добре и няма проблеми, не означава, че трябва му се вярва. Хората лъжат много, дори несъзнателно.
Няма вариант ти да си в нетърпими отношения и да ги понасяш, и нещо да ти  е наред. Просто няма.

Но това си е житейски урок също, каляване на психиката.
Защото колкото и да осъждам поведението, на практика самата авторка също е жертва. Губят й времето, не я поставят на първо място, крият я. Еби му и връзката!
Виж целия пост
# 83
Аз съм осъзнал, че не искам да избира мен. Поради точно тази причина, той не е мъж за семейство. Искам обаче да не съм емоционална и да кажа край, но не знам как.
Няма как, няма формула или нещо, което можеш да направиш. Колкото и клиширано да звучи, само времето ще ти помогне. Въпросът е да намериш сили и ти самата да кажеш край, за да започне да лекува времето, затова не го отлагай. И не, няма да стане бързо за месец-два. На мен подобно нещо ми отне две години. Две години бях като тресната с мокър парцал. Абсолютно бях сляпа за други мъже, да не кажа, че ми бяха противни, но минава...
Виж целия пост
# 84

По скоро не знае. Той не знае за мен много неща. Това се чудя дали да му обяснявам каквото и да е. Или изобщо да не се обяснявам.

А дали му пука, това е трудно да кажа.
Виж целия пост
# 85
Yanа , откажи му секса. Може реакцията му да е изненадваща .
Виж целия пост
# 86
Защото колкото и да осъждам поведението, на практика самата авторка също е жертва. Губят й времето, не я поставят на първо място, крият я.
Това е друго нещо. Да беше спряла дотук. А не да размахваме пръст и да говорим за морал. Щото всичките сте първи християнки, ама надали има и една да е встъпила в гражданското непорочна. Някак избирателен моралът ми се вижда. Или "кучета и котки може, прасета не може", както се казваше в един български филм?

Абсолютно човешка и нормална е ситуацията и жената щом пита (ако не е пързалка, разбира се, защото винаги има и такъв риск) не виждам причина да й се трие сол на главата. Ако не можеш да помогнеш - отминаваш, кво толкоз?
Виж целия пост
# 87
Скрит текст:
Реших все пак да пиша и да разкажа на кратко какво ме тормози... Няма как да получа адекватно странично мнение, моля за вашето.

Ситуацията е следната: от година излизам със женен мъж. Естествено съм влюбена в него. Никога не е ставало въпрос той да се разделя с жена си (въпреки, че тайно исках той да избере мен). Най-правилното нещо е да се разделя с него, но уви не знам как. Срещаме се ежедневно почти (имаме общи работни проекти), пешем си, говорим по телефона, срещаме се. Тормозя се, че съм затворена за другите мъже. Преди него близо 2 години бях сама. Трудно се привързвам и изграждам отношения.

Той ми действа като магнит, пробвах веднъж да прекратя отношенията ни, но той беше толкова упорит. Ще кажете какво пък толкова, казваш край и готово. Но ми е много трудно. Приемам критики, съвети, дори предложения за книги по въпроса. В кратките срещи с него се чувствам добре, но после ми е пусто.

Малко и за мен все пак, имам дете, с баща му сме разделени. Работа, по никакъв начин не съм зависима финансово или както и да е от него. Може би само емоционално.

Цитат
Жененият мъж, защо ми е изобщо

А де?
И аз туй ти се чудя в така описаната ситуация.
Ни си доволна, ни си щастлива. Що ти е, наистина?
Понеже няма друго под ръка май?
Ми потърси нещо друго. С тоз камък на врата ще ти е трудно да пообиколиш и да се огледаш, обаче.
С него разреди срещите или направо ги прекъсни, когато са извън и не по повод на работа. И хич не е толкоз трудно. Заявяваш и просто го правиш. Както сама казваш - голяма си вече. Следва да можеш да си го наложиш.
/Сега, ако авторът е мъж - друга работа.../
Занапред не създавай връзки, които се налага да криеш. Непълноценни са и изтощаващи.
Виж целия пост
# 88
Ама ти си супер удобна значи. Отваряш си послушно краката и си затваряш устата (освен за едни определени дейности). Идеална любовница. Сигурно и пари не му струваш. Така може да си откарате с години, ако го питаш него.
Виж целия пост
# 89
Аз съм осъзнал, че не искам да избира мен. Поради точно тази причина, той не е мъж за семейство. Искам обаче да не съм емоционална и да кажа край, но не знам как.

В горния цитат пишете в мъжки род. Сигурно е грешка от клавиатурата Wink
Няма по-лесно нещо от това жена да скъса с мъж, още повече пък женен (за друга).
Обаждате се анонимно на жена му и ѝ казвате - на тази дата, час, място, можете да видите съпруга си да се целува (примерно Simple Smile ) с друга жена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия