Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 62

Тинти, всичко да мине леко при майка ти!

Тинти и от мен имаш едни палчета за мама!
Уфф, аз днес бях на 13- ти херцептин.Още 5 ... За първи път виждам онкото в Бургас толкова празно. Влизам на дневния стационар- само аз . Егати кефа! Обикновено чакам по 2-3 часа. Чак сестрите се чудят къде се е дянал народа.

Копирам от другата тема, за който няма да я види.
Запазих маса в Кривото за неделя, 2.02 за 13 часа.
https://www.google.com/maps/place/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE … 3358812,15z/data=!4m5!3m4!1s0x0:0x855c3dfa20510a40!8m2!3d42.6927993!4d23.3358812

Заведението е точно до метрото откъм СУ. ул. „Свети Климент Охридски“ 10, 1504 Център, София
ул. „Свети Климент Охридски“ 10, 1504 Център, София
M8VP+49 София
krivoto.com
02 943 8403
https://www.facebook.com/krivoto/
Масата е за 12 души на името на Нина Николова. Казала съм им, че имаме форумска среща и ни запазиха маса за 12 души в зимната градина, където е топло. Заповядайте!
Моля да ми потвърдите кой ще дойде, за да знам, ако сме по-малко, да им освободя местата, че тогава заведението започва да се пълни.

kacha, и аз от херцептин идвам.....ама при нас хора си имаше доволно( и кашлящи придружители, дето не ги държат краката и седят, а онкоболните до тях прави)......Аз съм някъде по средата, ама пак забравих да питам още колко останаха, че нещо им изгубих бройката....Оплаках се от страничните ефекти на фемарата.....доктора каза, да я помъча още малко и ако не утихнат( щото можело и да ѝ свикна), щял да ме прати пак на хормонална комисия, че да ми я сменят с нещо друго......Обаче, като се замисля то и другото ще е пак с пълна програма, та ще си помисля дали ми се ще да си го причинявам наново.....

Туку-що ми се обади майка ми. Минало е, всичко е наред. Много добре звучеше, аз се притеснявах най-вече, защото има проблеми с упойките тя. Но всичко е ок. Май не била махната цялата гърда.

Мен не ме удари влака. Дали покрай притесненията, или наистина привиквам, не знам. Дремнах малко с детето и се чувствам екстра.

Много хубаво, Тинти. Бързо възстановяване и пожелавам.
Лейди, може би ще дойда на срещата.

Тинти, радвам се за майка ти, а за теб също - аз писах, че може и да свикнеш - виж, че се получава май така. Дано да е по-леко и следващите пъти.
Аз ще пропусна срещата в това грипно време, иска ми се да вляза за операция другата седмица.

Момичета от София ,вие къде правихте абразио. Върви ли по каса. С каква упойка бяхте. Колко време ви държаха в болница. Аз имам направление но вероятно ще трябва да мина предварителен преглед. Не знам от къде да почна.

Аз правих в Щерев. Платих си, защото по каса престоят беше три дни. Мен ме пуснаха на същия ден

Тинти, ще дойдеш ли на срещата?
Казвайте, че ако няма да идва никой, да отменям резервацията.

Ще дойда, надявам се!

Аз правих в клиника Надежда,там се и лекувам.Но при мен беше оперативна хистероскопия.Уж с касата,ма 730 лв платих.В Майчин Дом може да отидеш по каса и има добри специалисти.

Момичета, снощи до 2 не можах да заспя, сърцето ми сдаваше багажа, забаелязала съм, че от бетаблокера така ми става и мисля да го спра.Просто като легна и имам чувството че умира, не знам.... сърцето ми все едно иска да избяга. Тези лекарства за кръвното ги започнах пак да ги пия. И докато не можех да заспя от страх да не умра , попаднах на статия, че съпругата на Емо Чолаков, Красимира, починала преди 2 дни от рак на гърдата на 39г. Много ми домъчня , не знам по каква причина. Сякаш очакваш че за такива хора все се намира начин, та нали ни убеждават че медицината е напреднала и т.н. И започвам да се питам пак обичайните въпроси, който са ви до болка познати и така. Сори за тъния пост. Днес ми е едно такова....

Такива новини са обезкуражаващи

Така е, мили мои. И аз бях потресена до дъното на душата си. Но вие всички знаете, понякога се случва и това. Никой не е отменил коварността на рака. Но ние се борим именно заради онази част от списъка, тази с оцеляващите, за да си дадем всички възможни шансове за добра развръзка. Знаете, само преди примерно 50 години смъртността от рак е била почти 100 процента. Ние сме можели да се родим и тогава, нали? Но не сме, и в днешно време имаме големи шансове да преодолеем болестта. Утре нашите деца може да живеят във време, когато едно хапче или една инжекция ще са достатъчни да гарантират живот без рак. Така стоят нещата. И като ще се борим за добра развръзка, нека го направим по най-добрия възможен начин. Нека включим в борбата и нашата психика, знаете, че положителната нагласа има огромно влияние върху оздравителния процес. Най-малкото, защото депресията и черните мисли сриват имунитета (абсолютно доказано медицински), а щом веднъж сме заболели от рак, това само по себе си означава намален имунитет. Разбирате ме, нали? Избягвайте да си сривате имунитета самосиндикално. Помагайте на своя организъм и на усилията на лекарите, те се борят за нашия живот! А нашата помощ в този процес се състои в това, да контролираме съзнанието си и да не му позволяваме да задълбава в мрачни мисли. Нали не мислите, че на мен например не ми се е случвало да изпадна в отчаяние? Аз обаче правя това, че щом ми дойде тежка мисъл, съзнателно започвам да си мисля за свои мечти, или за хубави планове, които обмислям, изобщо за нещо приятно.
Ще ви кажа, че тези дни, когато се бях шашнала за резултата от пет скенера, нали ви писах защо, та този стрес веднага ми се отрази във вид на гроздове херпес по устата. При това, беше толкова силно, че не успявах да проненя посоката на мисълта си по никой начин. Нагледно получих още веднъж урок, как се срива имунитет. А при мен херпес се появява изключително рядко, може да се каже, за целият ми 58-годишен живот се брои на пръстите на едната ръка.
Така че, нека бъдем отговорни за собственото си изцеление. И без това само оптимизмът е нещото, с което можем да подпомогнем лекарите в битката им за нашия собствен живот. Да де, знам, и храните също, но те са друга тема.