В момента чета ... 63

  • 49 887
  • 746
# 660
"Татуировчикът ..." не съм го чела.
Мога да я сравня с "Люляковите момичета", като Момичетата ми харесаха доста повече.
Масово харесвана книга е "Приспивна песен в Аушвиц", пробвай я .
Вероятно на мен не ми допада лековатото и наивно поднасяне на тази тематика.
Виж целия пост
# 661
Това описание ми е досущ подходящо за "Татуировчикът..." Grinning
Виж целия пост
# 662
Е  Татуировчикът ..... на мен ми хареса.
Но ако ще е подобна книгата ,няма смисъл.
Виж целия пост
# 663
Това описание ми е досущ подходящо за "Татуировчикът..." Grinning

Точно същото си помислих и аз след като прочетох мнението. Същото мисля и за "Сол при солта".
Виж целия пост
# 664
Ако търсите добре написана и най-важното - достоверна книга за т.нар. "холокост" - прочетете тази.
Виж целия пост
# 665
Това ми звучи като ,, Лъжата за шестте милиона,, -  не съм чела нито нея, нито пък ще прочета вашата, защото отричат зверства като кренаториумите, газовите камери и извращенията и опитите върху живи хора : Д-р Херта Оберхайзер и Д-р Йозеф Менгеле.
Аз пък ви препоръчвам : ,,Люляковите момичета '' - Марта Хол Кели, в която са описани действителните истории на докторката и няколко жени попаднали в единствения женски конц лагер Равенсбрюг, и разбира се ,,Приспивна песен в Аушвиц,, , за която писах вече.
Дали са 6 ил 2 милиона, да посегнеш на човешки живот, да го увредиш, само защото следващ една идеология е не просто престъпно, а ужасяващо.
Виж целия пост
# 666
Извинявам се за отклонението но ми дойде на ум аналогията за турското присъствие в България. Има неща които няма как да бъдат избелени колкото да желае една или друга кауза.
Виж целия пост
# 667
Извинявам се за отклонението но ми дойде на ум аналогията за турското присъствие в България. Има неща които няма как да бъдат избелени колкото да желае една или друга кауза.
Да, все едно ,,Митът/Лъжата за Батак,, Rolling Eyes
Виж целия пост
# 668
Приключих " Диамантите са завинаги". Ще и дам 3/5. Книгата е лесна и приятна за четене, но не ми беше особено интересна. Също така не ми хареса по какъв начин съвсем леко беше засегната връзката между двойките, чиито истории се разказват, мисля, че може да бъде по-оригинално.
 Сега започнах Глен Купър и " Покана за задгробен живот". Нещо тегаво ми тръгна, а преди година бях изчела всичко на автора и много ми харесаха книгите му. Явно сега съм на друга вълна, но ще я дочета все пак. Simple Smile
Виж целия пост
# 669
Какво ще четете по време на карантината? Simple Smile
Аз започвам с "Кървавият портокал" на Хариет Тайс. Ще съм home office с едно почти четиригодишно бедствие , та да видим колко книги ще успея да прочета Joy
Виж целия пост
# 670
Най-силната книга за Холокоста, която съм чела, беше "На предела" на Цветан Тодоров. Беше ми част от задължителната литература в университета. След нея каквот осъм прочела ми бледнее. Но и като цяло не обичам много книги на тая тематика и като цяло за ВСВ.

Все още чета сбоника "Дяволиада", бавно ми върви (типично за сборник с разкази). Снощи започнах "Dawn of Cobalt Shadows" (Burning Empire #2) от Ема Хам. Много ме накефи първа част и се надявам втора също да ме удовлетвори. Ако четете на английски и си падате по шифтъри и дракони - препоръчвам. Simple Smile
Виж целия пост
# 671
Аз съм си на работа от понеделник....
Иначе се чудя какво да почна след „Крехко равновесие”, трябва ми нещо по-леко и разтоварващо. Мисля да почна „Тревожни хора” на Бакман...
Виж целия пост
# 672
Аз баш насред извънредното положение съм подкарала антиутопии Satisfied

Прочетох The Memory Police на Йоко Огава и страшно много ми хареса. Дадох ѝ 5 звезди Blue Heart

Доста е изписано вече в жанра и все по-рядко антиутопичен сюжет успява да ме изненада с нещо, но Йоко Огава определено успя. Авторката ми направи много добро впечатление още с „Любимата формула на професора“, въпреки че филмът беше една идея по-трогателен от текста, което само по себе си е рядко явление. The Memory Police се озова в дългия списък номинирани за Букър 2020 и ми закачи окото със синопсис. Първото издание на книгата на японски е през далечната 1994 година, нищо че попада в полезрението на букъровото жури чак сега.

На безименен остров регулярно започват да изчезват разнообразни предмети – отначало привидно неособено важни, без които ежедневието на хората не се променя драстично. Например рози, панделки или шапки. Щом един предмет изчезне всички губят спомените си за него, не знаят как се нарича или за какво се използва. Въпросните предмети се събират и изхвърлят отвсякъде, като по този начин се заличават напълно от острова. Постепенно обаче „изчезванията“ стават все по-сериозни, а се оказва, че има отделни хора, които не губят автоматично спомените си за тези предмети. Точно с тях се занимава Полицията на спомените – издирва ги, разпитва ги и после изчезват и те. Главната героиня е писателка, въпреки че както пише в самия роман „на острова нямаше особено много професии, които да са по-слабо уважавани от писателската.“

Спирам да разказвам, защото това е само началото и оттам нататък само става все по-интересно. А краят…нека кажем, че не очаквах подобна точка на тази мрачна приказка.

Езикът е лек и плавен, няма натруфеност, орнаментика или какъвто и да било напън за оригиналничене. Разказът тече бързо и увлича неусетно, обемът е компактен. Непременно обърнете внимание на The Memory Police, дори да не сте докрай изкушени от жанра. След прочита ѝ не съм сигурна дали „Серотонин“ на Уелбек, която толкова харесах, ми остава фаворит за Букър. Огава е на много високо ниво и хвърля ръкавицата на достоен литературен съперник.
Виж целия пост
# 673
Веднага ми влиза в списъка за четене! Heart
Виж целия пост
# 674
Аз си продължавам с "Института". Харесва ми засега.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия