Вашите майки и раждането ви

Публикувана: 27 юли 2006, 11:07 ч.
Последно мнение: 31 юли 2006, 10:38 ч.

3 316
69

Г-жа Смутена-Засрамена

G

# 45 27 юли 2006, 14:30 ч.

На моето раждане присъстваха мъжа ми- в коридора, заедно със зет ми , а зълва ми в предродилна, след това в родилно не я пуснаха- тя е доктор. На майка ми, мъжа ми се обадил посреди нощи и тя не знаеше кога е родена малката. А за свеки-свекъра ми вдигнал телефона и тя спяла с 1год.племенник, след това човека отишъл и казал "Честито бабо хайде ставай", а тя му казала "стига си ме будил" и пак легнала и след малко скочила вече се осъферила, че явно съм родила.
Като тръгнах за родилното на никого не се обадихме, освен на зълва ми, защото зная че колкото по-малко хора знаели било по-добре. Пък и часът беше 9.30 вечерта въобще не предполагах, че ще родя в 11, 15 същата вечер.
Само си приставям ако майка ми знаеше сигурно цялата щеше да е в херпеси от притеснение, а иначе щеше да го дава твърдо.

Виж целия пост

L

# 46 27 юли 2006, 14:34 ч.

Аз пък не й казах,че отивам да раждам и се обадих на др сутрин по тел,но тъй като ми звънеше и вечер и сутрин и ми вдигна телефона така:"Ало,Бубе чакай да си спра водата,че мия шкафовете"-остави тел и след малко идва и казва"Как си мамо,кво правиш?"Аз й казвам"Аз съм в Шейново"и тя почва реве и да вика "идваааааааааааам" и в момента в който казах"Честито имаш си внучка" тя ме пита"Е,как бе мамо,кога,то ............... Sick

Sick

"После ми се скара,че на
снощния разговор не съм й казала,че тръгвам за болницата и след 10 мин беше на входа

Аз през цялата бременност й обяснявах,че няма да й кажа когато отивам да раждам,но тя не ми вярваше,все се надяваше че ще е с мен.
А свеки дойде и като чу че съм родила в 5 и 30 сутринта,каза "Знаех си аз,че нещо става,точно в 5 и 30 се събудих" Hug

Hug

Виж целия пост

V

# 47 27 юли 2006, 14:45 ч.

Аз като тръгнах да раждам, мъжа ми ме закара в болницата без да се обаждаме на никого за къде съм тръгнала. В болницата бяхме в 12ч през ноща и лекарката с която имах уговорка като ме прие му каза да си отива в къщи, защото едва ли до сутринта ще родя и той си тръгна. Аз родих в 3,30ч през ноща и му се обадих, че си имаме момиченце, а той чакал да стане поне 6ч, че да звънне на майка ми да и кажа (тогава нямахме gsm-ми), а тя милата цяла нощ не спала да ме мисли, но за да не се притенява мъжа ми, не му се обаждала. В 6,30 сутринта майка ми, свеки и мъжо бяха строени пред стаята. Много се е притеснявала майчицата ми, но с нищо не го е показала.

Виж целия пост

N

# 48 27 юли 2006, 15:02 ч.

Не се казва на никой като отиваш да раждаш, тъй знам, тъй и на никой не казахме, още повече, че родих 20 дена преди термина, живеем в различни градове с майкини.............
Родих Али и се обадих първо на татито, после на мамини, но мама е учителка и беше на работа, тръгват сестра ми и племенницата към училището, вадят майка ми от час, Вики(племенничката ми) й казва" бабо, имаме си Александра", майка се ухилва и влиза в час, щото има още 5 минути до звънеца hahaha

hahaha

Сестра ми и до ден днешен не може да проумее как е влязла в час Laughing

Laughing

После мама ми се обади и разговора протече долу горе тъй: "Ми много рано бе маме Crazy

Crazy

, а аз отвръщам: - Казах ли ти, че ще родя април" hahaha

hahaha

hahaha

hahaha

Виж целия пост

S

Ентусиаст

# 49 27 юли 2006, 15:11 ч.

И аз моите ги представих пред свършен факт .Все пак в друг град раждах и смисъл да се тормози някой няма. След като родих, звънях по нощите да казвам че имат внуче, ама не можах да ги събудя Simple Smile

Simple Smile

Та брат ми ходи да ги буди да пият за внука Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Потребител

# 50 27 юли 2006, 15:19 ч.

Първият път нямаше още толкова мобилни телефони и таткото се обажда наред да съобщи новината. А вторият път аз се обадих на бабите да им кажа - по време на 2-та часа, в които лежах и си почивах. Не знам реакцията в последствие - майка ми е на 400км.

Виж целия пост

P

# 51 27 юли 2006, 15:22 ч.

Моето раждане беше много тежко (чакаха ме да умра, защото докторитe просто вече бяха направили всичко, което може да направи човек, за да ме спасят),но аз оцелях благодарение на тях. Детето ми също се бори за живота си 3 седмици. Майка ми обаче, не разправя наляво надясно (за разлика от мен) какво ми се е случило. Приема го нормално. Случило се е каквото има да се случва. Какво има толкова да се обсъжда? Важното е че сме добре горе- долу. Сина ми още се бори с последствията.

Виж целия пост

Дивиана

Потребител

# 52 27 юли 2006, 15:26 ч.

Разбра няколко часа след като родих.

Виж целия пост

N a t a l y

Редовен потребител

# 53 27 юли 2006, 15:51 ч.

Майка ми беше в драма още като разбра, че съм бременна...Изобщо не съм очаквала такава реакция. А като раждах, мъжът ми й се обадил почти накрая, тя го изюрила и цъфнаха в болницата след минути. Спомням си как връхлетя в стаята ми в следродилна. Спомням си също и как гледаше Калина в първите дни, едва ли не враждебно - един вид, значи ти причини тези мъки на детенцето ми...Сега разбира се я боготвори...

Виж целия пост

M

# 54 27 юли 2006, 15:56 ч.

Когато отидох да раждам ( в 3 следобяд) не исках да казвам на никой. Само баба ми разбра и ме е оплакала жива ( дъщеря й роди като мен 1 месец по- рано и детенцето почина). Майка ми разбра 10 мин след като родих ( работи в чужбина и нямаше как да е до мен). Аз си мислех, че вече са й казали, а се оказа, че я изненадах с " Мамо, ми честит ти внук!", а тя:"Как така?"- "Ми аз родих преди малко hahaha

hahaha

", направо изпадна в шок ,милата ми Joy

Joy

Виж целия пост

Потребител

# 55 27 юли 2006, 16:04 ч.

Обадих й се ранно сутринта след цяла нощ контракции да ме закарат до болницата.
Дойде с китка здравец и икона. Аз бях спокойна, а тя с нищо не показа притеснение.
Благодаря й за всичко!

Обадих се на таткото около час преди края на раждането, а когато детето най-накрая се роди след дълго и тежко раждане, почти веднага го изнесоха. Докторът каза, че може да го слагат на кислород...
Ужасих се....
А то баба била навън /мъжа ми й се обадил да каже, че напредваме и дошла/, акушерката я питала иска ли да види детето.... Simple Smile

Simple Smile

Върнаха го след минутка при мен, а тя съжаляваше, че неволно ме е притеснила

Свекърва ми не знаеше, че раждам /имаше време до термина/, не съм я занимавала с подробности /не е и питала, но защо й е/.

Виж целия пост

джуджанка

# 56 27 юли 2006, 18:44 ч.

Аз не и казах, защото знаех, че не се казва. Та тръгнах следобяд на 26, а се бяхме разбрали на 27 да лепим тапети. Раждането се проточи и на 27-ми към обяд тепърва ме слагаха на системи. Майка ми се появила и веднага се светнала за какво става въпрос. До 00:30 на 28 тя е плакала и е пушила вкъщи. Едвам се е измъкнал мъжът ми да се прибере и да си се притеснява сам. След като родих им се обадих и нямаше и час и цялата рода се изсипа в болницата. Първо пуснаха мъжът ми, а после и мама. МИлата като ми се метна на врата и като почна един рев. Не мога да разбера какво ми говори. Чак на другия ден можах да различа : "Майче, толкова се притеснявах!" между сълзите.
Ако има следващ път няма да и казвам. Тя милата е била пред нервна криза Cry

Cry

Виж целия пост

Вечерница

Потребител

# 57 27 юли 2006, 18:53 ч.

Moята беше с мен. През цялото време ми търпя мрънкането по време на контракциите, молбите за масаж, командваше ме да дишам. Не знам дали и остана време да се притеснява.
Даже сряза пъпната връв.
Ама като гледам сега снимките оттогава - аз съм розова, весела, сякаш не съм се мъчила 14 часа, а тя милата - свита, пребледняла, като изпъдено куче гледаше. Не знам какво и е било на душата. Просто го виждам.

Виж целия пост

Василиса Умница

# 58 27 юли 2006, 18:57 ч.

Аз забраних да ми се влачат по болниците, никакви изписвания и други мурафети. А пък за изписванията, е, не мога да разбера този чуден обичай, във фоайето на гадната болница, пълно с чужди хора, болни, пък родилки, пък цигански оркестър...
Та нямаше чакащи роднини, слава богу.
Майка ми е мъжко момиче, ама като си знам, бая ме е мислила - изпъдена на почетно разстояние.

Виж целия пост

А

# 59 27 юли 2006, 19:00 ч.

видях у майка ми невероятна съпричасност - едновременно съпреживяваше и успокояваше.
Естествено, че се вълнуваше и притесняваше много.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

9 623
105

Актуални теми и общи дискусии

Криминални досиета

151 052
2 210

Актуални теми и общи дискусии

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

170 501
4 291

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.