Аз съм Хикикомори

Скоро ще има един хахомори (ако дотогава не Умори майка си и баща си) изритан от стаята си. Тогава ще е краят на хахоморстването и виртуалния живот.

Зададох един въпрос и не получих отговор. Въпроса е много прост !
Искаш ли да си нормален или искаш да си останеш хики ! Ако е второто, просто заключи темата и продължи да правиш това което ти харесва !  Аз се усетих на време, че трябва да спра да следя дискусията, защото нищо не може да се направи. Единствено като ходя на църква мога да запаля свещ и за теб и да се помоля, да се случи някакво просветление !

Вземи я, вземи, тая "IT" специалност и здраво дръж, че тя и вода, и купичка ще ти носи в стаята.
Ама гледай от сега да я прибараш, че е стока дефицитна и хората на опашка чакат, войни водят зарад нея. Нареждай се от сега и чакай. Таман са надокарали из електронните магазини.
Подпис : леля ти

Стана ми любопитно, разрових се из нет-а и намерих една история, която може да стане помагало за начинаещи нашенски хики-та - как да станеш Хикикомори, ако дори нямаш собствена стая?  
Според някои явлението е специфично японско, поне в този му вид. Поне аз се надявам български родители да не са изтрещяли дотолкова, че да предоставят семейната кухня за хикикоморстване на обидения си пубер и да му оставят паничката пред вратата й, докато "детето" стане на 40...  

Ако не друго ,поне научихме нещо ново

Мда, а иначе интернет нямал нищо общо.
(И оставената завинаги пъпна връв)

Да разбирам ли, че ако една вечер се прибера в къщи и кухнята се окаже залостена с масата и някое от децата вътре, аз трябва да си търся нова кухня? Супер! С мъжо тръгваме на ресторант! Само че в нашата кухня няма легло, нито диванче, да не говорим за компютър или PlayStation.

Ами значи трябва спешно да я обзаведеш с нужните мебели и електроника - да е готова за всеки случай.

Според специалистите ролята на Интернет е в това, че хикитата започнали да общуват помежду си и по този начин това вече не са класическите Хикикомори - хора с психически разстройства, отказващи общуване, а по-скоро такива, ползващи удобната платформа за бягство от действителността и лентяйство.  Уважаващото себе си съвременно хики прекарва времето си в гледане на аниме, четене на комикси - манга, компютърни игри, порнографските сайтове също не са забравени. Измисля си и виртуална приятелка - наричат ги waifu, и я обсъжда с другите в хики-форумите.
Както се вижда, нищо ново и оригинално не е измислило нашенското хики - авторът на темата. Само дето няма късмет родителите му да са японци и да изповядват традиционните японски семейни ценности, така че вероятно скоро ще дойде краят на идилията му. Пък и българските заплати и социални помощи не са такива, че да издържат дълго на хикикоморстване...

Хубаво ще работиш като ИТ, но тази специалност няма да падне от небето. Ще се наложи да отидеш да се запишеш, да ходиш на изпити, някой да плаща таксата.

Представи си че някой си счупи крак. Кракът външно изглежда нормален, не е уродлив, даже може да си е все така красив...ако стои неподвижно може и да не боли...и моля ти се някакви гадняри взели да го пипат, да го наместват...да забиват вътре пирони ..о ужас!!...и после...ти връчват патерици и те карат на втория ден да ставаш и да ходиш!! а тебе те боли!!...защо тези тъпаци не разбират, че като ти е неподвижен крака ти е ок и те тормозят да движиш!! Защо тези тъпаци не те оставят намира!! Не разбират ли те, че на теб ти е добре като не си движеш крака и че нямаш никакъв проблем иначе...просто като си лежиш в леглото, там може и да ядеш и да чатиш, и да имаш...интереси всякакви, че даже и пари да си изкарваш ...с IT дейности...а и изглеждаш ок, нищо ти няма....иначе...що не те оставят на мира?!

Ей на това ми прилича твоята работа. Предполагам разбираш защо като си счупиш крак не те оставят...на мира нали? Защото кракът не е създаден за да стои неподвижен. Кракът е създаден за да се движи. Защо? Защото той е средство чрез което човекът да се движи. Човекът е създаден и роден за да се движи. Да се развива. Да еволюира. Да бъде полезен на цялото. И то на него. И всичко това не може да се случи ако си стоиш в стаята. Човешкото е развитие се случва единствено когато има обмен - обмен с другите ЖИВИ същества от всякакъв род - растения, животни, хора, ветрове, дъждове, бури и слънце, ПРОМЯНА.. непрекъсната смяна на състоянията..ДВИЖЕНИЕ..но истинско движение, при което се сминя перспективата, а не на велото в което се движат само краката ти.  Ако си в симулатор всичко може да изглежда истинско, но не е. Всичко вътре може да изглежда живо...и нормално, но не е. И може да изглежда, че ти живееш на макс вътре в симулатора, но не. Това е само илюзия.
Ти, мойто момче си "счупен крак" и аз те разбирам, че боли, когато се опитваш да движиш. Тази болка и на мен ми е позната. Но трябва да разбереш, че не си в този свят за да избягаш от него, а за да се научиш да живееш в него. Иначе нямаше да си тук. Никой не се е родил за да си стои в стаята. първо тази идея трябва да промениш в главата си - идеята че си е нормално и ок да си стоиш в стаята. Трябва да осъзнаеш че не е и да започнеш да съдействаш на тези които не те оставят на мира, и да сам да търсиш начини и сам да не се оставяш на мира. Може би ще ти трябват патерици ъпрвоначално. Намери си патерици. Патерици може да ти бъде човек, с когото ти е спокойно...и нямаш тези симптоми. Не може да няма нито един такъв човек. Търси, търси такъв човек, търси своята патерица с която да тръгнеш...лека полека, бавно, постепенно...
В момента основният ти проблем не е дори толкова в изолираността ти, колкото в убеждението ти, че това си е нормално и не е нещо кой знае какво и че това дори не ти пречи да изглеждаш ок, че дори и да се влюбват в теб момичетета...ами те..момичетата се влюбват в какви ли не откачалки, в убийци, в психопати....това не е критерий за нормалност.
Има и друг закон в природата - всяко нещо което не се използва закърнява и отпада. Както някои живеещи в пещера животни им изчезват очите щото не са им нужни там вътре в тъпмното. Смятай какво закърняване ще падне в теб като цяло...ще се превърнеш в нещо като пластмаса - безчуствен, ще загубиш сетивата си, защото в стаята ти те няма да ти трябват...ни слънце, ни дъжд, ни вятър, ни аромата на свежия въздух няма да усещаш, ни приятната умора когато си ходил, когато си се уморил...когато очите ти са видяли нещо за пръв път...когато ръцете ти са докоснали нещо и са усетили ...ще се преврънеш в пън, който на всичкото отгоре си въобразява, че си е ок и дори...ИЗГЛЕЖДА добре.
Даа....и образа на телевизора изглежда като жив де....

Недей сега разваля идилията! Ще се научи детето от Интернет, а мама и тати ще се грижат за него до гроб без да мрънкат, че чедото една дума от любезност не им казва.

Може да не е човек, може да е някаква вещ, която да му дава сигурност. Знам, че някои хора с панически разстройства носят със себе си  успокоителни, ментови дъвки(бонбони), лимони....- нещо, което би помогнало при евентуални паник атаки. Дори и да не ги ползват, са с тях за всеки случай и им дава сигурност.

Сещам се , че в градския ни вестник-за Германия става дума- имаше статия за едно момиче на 19 години с аутизъм, което има проблем със самостоятелността , с излизане само навън и са му осигурили специално куче , обучено за целта.
Това ме наведе на мисълта, че с куче -тоест един вид придружител- светът изглежда по-дружелюбен. Та и познанства по кучешките градинки можеш да завъртиш.

Родителите на Хикикито сигурно ще са във възторг от идеята.

Държат се, защото ти го правиш така. Да не му правели паник атаки. Трябва ти една хубава паник атака, ама с лопатата на полето да копаеш, докато капнеш. Известно време така и всичките хики щуротии ще ти излязат от главата.
От писаниците ти подозирам, че всъщност не си точно хики, ами събираш инфо, подражаваш и се стараеш да приличаш максимално на такова. За да имаш оправдание за мързела си и нежеланието да поемаш отговорности и да живееш нормално. Такива били, това правели, и ти трябва да си точно същият.

Не забравяй, че трябва да му носиш храна пред вратата 3пъти на ден, да му осигуриш заобиколен достъп до тоалетна и баня - на всяка високосна година... и дезодоранти за дома, много, мноооого дезодоранти...

Тези родители не правят добро на децата си - нито в Япония, нито другаде,.
А въображаемите приятели не са нещо ново, но би следвало да изчезнат в спомените, където им е мястото, заедно с появата на половите хормони.
И, пак казвам, делюзиите, от които страда това дете, ако са истински (силно подозирам, че все пак просто се прави на интересен и не вярва наистина в глупостите, които пише, нооо... знае ли човек) са признак на много по-сериозно психично разтройство, което, с годините, има всички шансове, оставено нелекувано, да прерасне в нещо ужасно и катастрофално.




Родителите на хахоуморите едва ли ще са във възторг, понеже ще им е ясно, че освен за син-лентяй ще трябва да се грижат И за куче.

Да, кучето е много добра идея, изобщо идеи можем да дадем много. И то..идеи от собствен опит. Защото аз самата имам неговия проблем, но..да речем в по-лек вариант. Той си пуска косата над очите за да се крие, аз пък завиждах на жените дето ходят с хиджаб и само очите им се виждат. Демек същата работа. Но за разлика от него никога не съм смятала това за нормално и винаги съм се стремяла колкото мога да съдействам на силите, които "не ме оставят на мира" и всячески ми помагат. Същите тези невидими сили, които рано ме срещнаха с моята "патерица"...човек, с когото не чувствах страх и напрежение, човек който ме въвеждаше и придружаваше в този "страшен" свят и благодарение на когото лека полека започнах да се страхувам по-малко...В момента пак съм сама, но всеки ден благославям и благодаря на всичко, което ме тласка да изляза навън, дори и на необходимостта да отида на работа. Знам, че ако се поддам на първичния импулс да остана в зоната си на комфорт, т.е. у дома, с компютъра...... това ще е краят ми ...и по-добре направо да си тегля ножа.
Та така, идеи много , но трябва той да не се противи на "лекарите" около себе си, да ги приветства, да ги търси съзнателно...
Една идея ще дам, която като начало можеш да опиташ и е добра, защото не можеш да се хвърлиш веднага в общуване. забулваш се хубавичко с косата...и някак отиваш в един парк, оживен, когато много хора минават и сядаш на една пейка. И просто седиш. С никого не общуваш...просто седиш сред потока от хора. Те ще си минават покрай теб...ще се сменят, ще са шумни, но няма да се занимават с теб, нито ти с тях. И въпреки това...между вас ще има обмен. На чисто енергийно ниво. Освен това..така ще тренираш своята поносимост сред хора. Когато правиш това достатъчно време ще усетиш че напрежението ти сред хората постепенно намалява. Ще стигнеш дотам, че няма да усещаш такова когато не се налага да говориш с тях и когато това са непознати хора които не ти обръщат никакво внивание. Това ще е първата крачка...следващата е че ще можеш да размениш някоя дума с някого, с когото ти решиш, все ще се появи такъв човек.
И да, в джоба си можеш да носиш любим предмет от любимата си стая. Аз често си носех в джоба пухче, просто защото пухкавата материя ми създава някакво усещане за уют..и си го пипах в джоба и веднага усещах успокояване...
Не се съпротивлявай на живота. Не се поддавай на първичния импулс да се капсулираш, защото това е антиживот. Това е смърт. Дошъл си на този свят за да живееш, да ОЖИВЕЕШ, а не да ставаш все по-мъртъв.