МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

Напълно те разбирам.
Вече ми е писнало да ме питат-как се оправяш с три? Хора разглезени от постоянна помощ от баби и дядовци с по едно дете. Почвам да си мисля, че подигравателно питат в стил защо имаш три. На мен с израстването им, ми става по-леко, научават правилата, границите, е има бойкоти и караници, но ми е по лесно с предстоящия пубер, отколкото с постоянно ревящия в краката ми, номер 3.буквално ми държи панталоните, роклята в къщи, само и само да е в мен. Звучи мило, но когато е така вече 4 месеца ми идва в повече.

Trikitil и Михаил беше така. Все ме стискаше, аз го кърмих до 2,3 м. Спеше ми в кревата, и навсякъдв беше с нас.
Ние с мъжът ми също си отгледахме децата сами. Майка ми ги взимаше само по един за ден. От 3 г. изпращам Михаил при свекърва ми за по един месец на село и това вече е голяма помощ. Защото лятото се чудих какво да го правя. Големите израстнаха в двора на УНСС, Михаил и той е закърмен със знания 😉. Болен ли беше, все висеше с мен на работа.
И да кажа, и мен постоянно ме питат как се оправям с 3 деца. Все се чудя на този въпрос. Мария винаги ми е била голяма отмяна, а баткото от 11клас работи всяко лято с баща си. Двамата бяха огромна помощ при отглеждането на Михаил и до ден днешен е така.

Ей ни поредна нощ 0:33. Спи и принцесата при мен. Аз само големия съм оставала много отдавна когато оперираха малкия. И от тогава плътно с нас. Но да характерчета са си. Баткото много изведнъж дръпна отговаря сърди се един монотонен висок глас... Прясно прясно от преди малко на никой нямало да говори нищо да не прави... Няма как казвам, аз ставам и излизам. Баща им утре и той излиза тъй, че избор няма. Като петли са с малкия, ако ги заслушаш. А малкия малък ама не се дава.
Дано им размине сръднята.

А на мен големия ми вика:мамо,престани да се мъчиш да ми контролираш личния живот 😀.
Аз му отговарям,че ако исках да го контролирам щях да му забраня да излиза и да се вижда с определени деца,а аз само си казвам мнението.
Но като цяло съм доволна,добро ми е детето (а какъв дивак беше като малък...),прибира се колкото съм му казала,разказва ми какво се случва с компанията му,звъни да ми иска разрешение винаги за нещо  и такива неща.

Ох, този въпрос за отглеждането на децата..сами. Това като го чуя и вече си мълча. Първо звучи сякаш някой ме е насилвал да имам четири деца. Аз можех да имам едно и по цял ден да съм навън с приятелки и по салоните за красота или да съм отдадена на някоя фармацевтична компания. Второ - аз помощ от баби и дядовци не искам. Не знам при вас, но при нас е безсмислена. Големите деца не искат да ходят за повече от ден, малките пък не искат да остават без големите . Не е същото когато семейството се раздели, нещо липсва. Освен това не мога да преглътна храненето там..и едната и другата баба ги тъпчат като за последно 🙄 Общо взето се виждаме с тях, за да не ги забравят децата. Даже свекърва ми се пенсионира и после пак се върна на работа. Така ни е най-добре.
Но като чуя този въпрос от майка на едно дете, която и по десет часа на работа и всеки уикенд детето е при родителите и, а лятната ваканция при свекърите и полудявам. Ами искам си ги - ще си ги гледам.

Аз не искам и не ги давам никой да ги гледа. Освен не дай Боже е наистина наложително. Исках да кажа, че при нас дори не знам вече дали и думите "да не ги забравят" важат. Не че ми е болка. Майка ми принципно работи и е все нещо заета, а сега е изпаднала в ужас от заразяване. До някъде удобство и за двете страни. Тя не ми помага, а изопва ситуацията, не е свикнала на напън, като ме види да тичам и т.н само ми суфлира и напряга. Общи приказки, с нея нищо не мога да обсъдя, изпада в размисли при всяка спънка, такава си е. Баща ми е бетер и нея. Свекърва ми има други внуци и гледа тях. Гледа е бледа дума. Тя буквално отдели голямата от майка й. За мен това е недопустимо. Племенницата е на 20 и, а я третира като бебе. В пълния смисъл. Дори, когато свекър ми бе болен не искаше да стои при него, а ходеше през седмицата при племенницата, защото учеше в др. град. Ние го гледахме с изкл. на последните дни, когато го взеха в къщи. Аз бременна с девойката....Но това е друга тема и друга бира, неприятна. Дръпнах си децата сега не се търсим, тя ядува за това, аз нищо не казвам, работи, пенсионер е, а свекър ми почина. Звъни на мъжа ми и то само, ако й трябва за нещо. Та хора разни, истории разни. Преди ми бе мъчно, вече ми е все едно. А малката-тя плаче неистово от всички тях.

Моята майка е чудесна.Въпреки че децата я виждат всеки ден,тя не се натрапва,винаги е държала аз да си гледам децата.Сега са на почивка,взеха и каката,но ще е за последно.Следващият път и малкия батко трябва да вземат (е,то това е за втори път да я вземат на почивка,на почти 5 г. е). Толкова много плака милия като тръгваха,искаше и той.
А иначе и аз не си давам децата,в смисъл свекървата винаги би ги гледала,но аз не искам и тя свикна.Рядко ги вижда, когато ММ се прибере основно.
Не ми тежи, свикнала съм по цял ден да съм с тях,аз дори като ходя по работа някъде,само големите оставям на майка,бебето с мен,да не я товаря.
Но сега тръгват на детска градина септември,много искам ,вече нямам търпение,но и ми е много мъчно.

Вярно се раздвижи темата ни. Аз имам въпрос към майките, раждали на 40 и 40+, как ви се отрази на организма след това, подмладява ли бременност и раждане, когато навършиш 40? Може да звучи егоистично, но ми минават разни подобни мисли за кратко (то, ако имаше гаранция за момиче моя мъж бързо ще се навие ). Наскоро навърших 40 и забелязвам метаболизмът ми се променя (преди само да спрях сладкото и свалях кг), та се сетих, че като родих 3тия на 35г, ами чувствах се като на 25. Ама на 40, 4-то, дали няма повече да изтощи жената, или пак действа подмладяващо, и на хормони, външен вид, самоусещане?


Леле, колко съм изписала! Днес хващаме пътя към морето, ще погостуваме и на нашите и вече сме на отпускарска вълна.

Аня♥♥♥, да, с породени никак не е лесно. Със сълзи съм ревала от умора и безсилие. Денонощно си ангажиран. А за болестите не искам да се сещам. Добре, че памперсите хвърляхме след годинка, поне тоалетната беше по - лесна по едно време. Хранех ги и ги къпех едновременно. А разходките? Единия му се ходи до тоалетната, другия няма на кого да го оставиш, влизаш в мизерните тоалетни с двамата + чантата .... Оцеляхме !
Сега мразя само кухнята и въпроса "какво има за ядене" и репликите като "нали това беше вчера, пак ли трябва да го ям, тогава нищо няма да ям" и т.п.
Само да добавя, че въпреки физическите усилия през бебешкия период, той ми е много по приятен от подрастващи, "самостоятелни", отговарящи, мърморещи и т.п. хабящи нерви деца.

Хаха, Дари, с теб много си приличаме май, нали сме все мъжки майки. Имаше до скоро такъв период: "какво има за ядене?" - ауу, изпиляваше ми нервите на моменти. И не защото постоянно не готвя, точно и затова може би, ама станаха тийнейджъри и ядат повече от баща си вече.
Също и вероятно, защото ги научих, докато си бях толкова време в къщи, като се приберат сготвенко, десерт, салатка; но като тръгнах на работа, сигурно 1 година до 11ч вечерта пред печката и котлона. Е, и така не става, каталясах. Напаснахме се, и преди са се включвали да помагат, но сега много повече. А сега по време на извънредното положение (мъжа ми още работи от къщи и нали и големите са ваканция) започнаха и да готвят сами (о, чудо, никога не съм се и надявала!); мъжа ми хич не го бива в готвенето, големият също, но и щом и те започнаха да готвят (леща, пици домашни ги научих как и тука миналата седмица пред ден тесто в хлебопекарната и пици си правят).
Преди време им дадох лист и всеки да пише кой какво обича и примерно 3 манджи дето нон-стоп могат да ги ядат, кои не са им толкова любими, че имаше една мусака цяла седмица я ядоха и се мръщиха, щото вече не обичали мусака (а аз картофи и ориз избягвам и много рядко ги ям). Наясно съм, че всеки вече се изгражда като личност и е нормално един да обича едно, друг друго; но им заявих гласно, че аз не съм ресторант, трябва да се споразумеем на всички да е добре. Или директно питам - имам пилешко/кайма във фризера, какво да сготвим?

Момичета, първо искам да кажа, че се възхищавам на всички вас за всичко, което сте преживели и как се справяте! Мислех, че на мен ми е било трудно, но като чета някои от вашите истории и се чувствам лигла на моменти, защото наистина най-важното е всички да сме здрави и заедно

Ние с мъжа ми работим в една област, дори се запознахме на работа преди 10 години, бяхме един екип. Ходили сме в командировки, но работата ни не е свързана с пътувания, а със седене на бюро. Имам двама много близки приятели пилоти, които отсъстват постоянно, техните жени са ми най-близките приятелки още от деца. Когато с мъжа ми започнем да се оплакваме от някакво натоварване на работа, си припомняме за това колко много отсъстват те и започваме да оценяваме предимствата на нашата работа и това, че може да се работи почти навсякъде.
Двамата с него гледаме сами децата си. Неговите родители живеят в София, но рядко се случва да дойдат, за да оставим да гледат децата за някой и друг час, докато отидем да изберем плочки за баня например или някакви други неща. Те идват често, но повече за друга работа. Като цяло това, което не ми харесва при тях е, че те искат да помагат повече за други начинания около нас, отколкото за това, от което наистина имаме нужда. Свикнали са те да решават за него от какво има нужда и да се намесват с директни действия, а ако решим да им кажем "не" или да изразим недоволство, казват, че той не бил на моето мнение, но аз съм го манипулирала и принуждавала да избира това, което аз искам. След това се сърдят и цупят известно време. Той е бил кротко дете и 30 години е живял при тях, което сега се оказва проблем. Затова, когато ми кажат, че децата ми били много палави и не слушат, приемам това по-скоро за предимство, отколкото за недостатък. Беше ми болно преди от техните реакции и действия, вече ми е безразлично. Ако искат да помагат с нещо, добре, но ще е както ние решим и от това, от което ние имаме нужда. Защото да даваш непоискана помощ на някого е по-лошо отколкото да не помагаш изобщо. И аз като вас предпочитам да си ги гледам и възпитавам аз. Много често бабите и дядовците не могат да преценят някои неща така, както родителите, за тях е важно да угаждат на детето повече от всичко друго. Също и никога не ги разделям. Едни приятели веднъж, докато бях още бременна с третото ме питаха - и сега като станат 3 какво ще правите, като едното е при едната баба, другото при другата, а вие пак ще сте с дете. Казах им - че ние почти не ги оставяме никъде, а когато ги оставим, те са всички на едно място.
Искам моите деца да израстнат самостоятелни, да не контролирам живота им, а те да преценяват какво да правят и как. Искам да проявявам търпение и разбиране към техните решения, но в същото време са прекалено малки, за да взимат сами всяко решение (на 6 и половина, почти на 5 и почти на 1). Дано успея да постигна това да не ограничавам техния избор, но и да не изпусна нещата, защото контрол и напътствия трябва да има.
А най-големия ми страх е от лоши болести. Възхищавам се на силата на тези от вас, на които се е наложило да се справят със здравословни проблеми на дечицата си и се надявам всички деца да са здрави. При нас най-големия пробем засега беше, че голямото ми момче имаше хидроцеле, което налагаше операция. Обаче от дилеми и страхове, той стана на 4 и при последния преглед докторът каза, че вече няма хидроцеле и не се налага. От една страна се радвам, от друга си казвам, че моята реакция и бездействие изложи на някои рискове детето и само щастливото стечение на обстоятелствата оправи нещата, но можеше и да не е така.

Аз също чувам много често - как се оправяш с 3. И на мен да ви кажа с двамата породени ми беше по-трудно, отколкото сега Тогава бяхме и на квартира, качваха се и се слизаха едни стълби с двете бебета, едно приготвяне беше за излизане - с часове, направо пълна лудница. Тогава точно си бях и казала, че май до трето няма да стигнем, но ... явно всичко минава и се забравя. Сега живеем в къща и е доста по-лесно.
Не знам какво да кажа на хората, които питат " как се оправяш с 3", ами не се оправям всъщност. У нас е вечно разхвърляно, понякога и мръсно, защото от разхвърляните неща не успявам и да почистя. Да не говорим и че се цапа много и от това, че все още си дооправяме къщата. Ние започнахме да строим къща в годината, когато се роди първото ми дете и вече 6 години все с това се занимаваме - бетони, тухли, мазилки, шпакловки, бои, плочки, огради, камъни, изолации, постоянно търсене на майстори .... няма край това. В началото започнахме с фирма, обаче първо, че ни взеха събраните пари доста бързо и все нещо допълнително изникваше да се доплаща, и второ, че фирмата наемаше пак някакви общи работници хванати от строежа от улицата по-нагоре например, а не да си има свои хора, с които да работи. Преценихме, че ни излиза доста скъпо за тази "услуга" и се отказахме, затова се вкарахме и в този "филм" сами да търсим майстори или да правим някои неща. Понякога съм си мислела как искам за момент да спрем и да се порадваме на живота, дори да ни е неоправено. Защото в малкото случаи, когато мога да оставя децата за някой и друг час на някого (свекъдите или моите родители, които обаче живеят далеч и работят, затова и идват доста рядко), винаги излизаме не за да се отпуснем, а за да изберем я паркет или плочки, или камък за облицовка, или части за парапет за стълбище или пък нещо друго. А в други случаи работим нещо по къщата и времето минава в изливане някъде на някакви бетони, да опънем малко кабели за осветление някъде или да вземем да боядишем 2-3 стаи. И знам защо го правя, вече дори сме на финала, виждам как жертвата на свободното време през всички тези години е сега пред очите ми и резултатът ми харесва, обаче все пак на моменти когато се натъжа или дори депресирам, се чудя дали си заслужаваше това да правим всички тези неща, вместо да се видим с приятели например или пък да излезем на разходка в планината или дори да изкараме уикенда някъде извън София. Но и това ще стане някой ден, може би скоро. И тогава вероятно ще поискам още едно дете

Аз третото го родих на 39, половин година след това навърших 40. Ми колкото и да казват, че подмладява не е съвсем така. Наистина се чувстваш по-добре в началото, но след това годинките си имат значение и физически и психически. Сега чак усетих какво е да напълнееш повече след раждане. Нито движението ми е по-малко, нито храната повече, но килограмите не се свалят толкова лесно, има си и натрупани мазнинки на определени места, които нямат сваляне.

И аз родих няколко месеца преди да навърша 40. Не съм имала проблеми. Най-лекото раждане. Кротко бебе. Само дето се разболя и на 19 дни се наложи да го лекуват в болница. Болестите са най-големия ми ужас за момента. Тях много трудно ги понасям и с възрастта все по-трудно ми става. Физически съм си добре. Даже след това раждане бях в най-добра форма от години, но това се дължеше да хубав хранителен режим. Извънредното положение прецака нещата и пак ще трябва да отслабвам.

Ей от това най ме е страх, в един момент да не проличи много разликата в годините м/у детето и родителите. Усещам, че и мъжът ми това го гризе, ако се случи, ще се справим, виждали сме и 2 и 200, както се казва.
А пък за килограмите, като наближи 40те просто МНОГО трудно се свалят и това е! Метаболизмът се променя, а в къщи порциите се увеличават, щото момчета, хормони, растат и отслабването още по-трудно става.

katya_pk, опитвайте се м/у работата да си откраднете време за вас; след като купите плочките изпийте едно кафе само двамата. Знам, че не е лесно, още повече са малки още вашите, но все пак може.
Ние наскоро една вечер се затворихме сами на терасата на вилата, ей така да гледаме небето (щото в София звездите почти не се виждат), чува се реката и да пием по малко вино. Ами изредиха се да ни тропат и говорят през вратата, ама никой не пуснахме. Но и при нас, вече с 2ма големи, а и малкият не е бебе вече (че и той барабар Петко с мъжете, навсякъде иска с батковците), е мнооого по-лесно.

Оф, сега като четох за излизането навън с породени, се сетих, като бяха много малки големите, веднъж си облякох якето без блуза, направо в/у сутиена, добре, че се усетих, хахаха. Ми то ставах вир вода докато оправя 2те бебета и първо тях обличах, паркирам ги в количката, с коланите вързани (по едно време бях с двойна за породени) и накрая аз се обличам и излизаме.

Аня, разведри ме, а днес съм като парцал не знам от време ли... Страхотна идея за това, което обичат, да го напишат /макар малката не може, но е месарка принципно и обича "канка"/. Но пак - един постно, друг месо, пак намирисва на две яденета поне... И супа за малката. А аз нещо не се организирам за две и дояждат със аламинути. Да и порции и количество расте си обема на покупките също. Не минавам със седмично пазаруване, т.е мъжа ми де.
Аз за малко тишина мечтая ... Главата ми гърми постоянно.