Бабиериндос V част

Това е слугата,  доня Йосеряния, как не се сетихте веднага. През девет планини в десета го довела даже уважаемата доня Ассинта , зер не се знай кога ще ти потрябва Толкоз сръчен изглежда:

изключително вярно отбелязно - туй, де стърчи, е крайникът на верния ми паж. Все някой трябва да угажда на Ассинта - една уморена, но все още жизнена жена, посребрена от живота

щом тази дама може да си го позволи, защо не и Ассинта...


обещавам, че всички дами ще могат да се възползват от многостранните способности и интереси на свежия момък... е, представеният образ може и да не отговаря на високите ни естетически изисквания, но ... всички останали екстри не са за изхвърляне.
Все някой трябва да намира вълшебното питие с достатъчен градус по всяко време на деня.
Все някой трябва да поддържа в готовност гилотинката за пури, притъпена от честа употреба (както вече видяхме, ченетата не са на разположение по всяко време) ...

Полезността в този случай значително надхвърля естествения повик на душата да замериш тоз младеж с нещо тежко... само като го погледнеш...

Май трябва да му се вменят още задължения, сеньора... Така като го гледам, естественият ми повик е доста силен

Бабиерите натовариха багажа върху пажа на Ассинта, който с подгъващи се крака се пързулна към кораба.
Дамите го последваха с кръшни походки, дължащи се на Паркинсон и др. болести с благозвучни имена.
Бомболейра и Василинда понесоха доня Йосеряния на ръце, от благодарност за подредения багаж.
Ламелинда хукна с корморана под мишница, а къде, по дяволите остана торбата с ченетата?

"И аз идвам", провикна Хейялита все още замаяна от снощните изживявания. Намъкна костюма .

Тичайки към кораба се спъна в някава чанта, ядоса се и я запрати на върха на една палма, след това видимо по-спокойна се плъзна по мостика на кораба и стъпи на палубата.

След като се качиха на кораба, бабиейросите веднага започнаха да се занасят с капитана:

Веднага досетливите дами окачиха грижливо любимото си знаме:
и се понесоха право напред в открито море като крещяха с пълно гърло: "Йо-хо-хоооо и бутилка ром". Понеже обаче защото нямаше кой да управлява корабъла - капитанът по очевидни причини беше в невъзможност , въпросът къде точно са се запътили остана някак отворен. Бомболейра беше отправила поглед към Хавай, но някак не смееше да предложи, тресеше я махмурлук и кротчко си висеше на едно карабно въже.

Доня Бомболейра, Вий сте пропуснала поканата на доня Кларисиня, която либезно предложи да черпи кайпириня и Жоао в апартамента си в Рио

Ама за такава кайпириня ли идвало въпрос:
 

'мче изпуснала съм не, ами даже пропуснала, с тоз махмурлук от вашите тъй прелестни кактейли, лИбездна ми доня Дона.
 Доня Бомболейра се свлече от корабното въже, което смело я приютяваше, разкърши снага, ооправи фусти и смело изфъфли: "НапЛед към Уио"! Фъфлеше, защото чантата с ченетата както вече стана ясно остана на брега, доня Хейялита я бе запратила на върха на някаква си палма и положението беше и си оставаше доста фъфлещо.

На кораба се вихреше пачанга:

- Тренирайте доня Бомболейра, за фелатриче в Рио тренирайте, а не си дъвчете езика. Я какви напети стари вълци се носят по палубата. Чене!Пфуи. Само пречи, както отбеляза доня Дона.
Началото на пътешествието само стресираше доня Йосеринда. Плюеше в пазва по три пъти всеки път щом чуеше Йо-хохо, докато разбере,че не фъфлят името и, а такава е песента. Свикнала от години на самотен живот тя изведнъж попадаше в едно общество разгулно и пъстро като градината и. Градината и....Кой ще полива най- едрите маргарити в околият...Йо-хохо- тя подскочи отново. В този важен миг тя видя с какво е бил празен живота и. Взе още ром и отиде при моряците да го запълни. Никога повече не се сети с носталгия за маргаритите. Тя ги носеше до сърцето си и там ги полива всекидневно с ром и повръщано.
Напреееед! Идвам Рио! Идвам Жоао и Хоакин! Сбогом Кастро. Ще се върна- ти си ми на сърце стара моя лИбоф. Данчето Христова ще топли дните ти докато се върна при революцията. Сега отивам да развявам кюлоти в Бразил`! YES! Чао и ти спомен за Ървинг и за Уошингтън- тъй  пропилял живото ми цензор!
-Доня Дона- обръна се Йосеряния към зареялата поглед в морето (докато повръща)- Къде е онова момче с ролерите, пажът верен на Ассинта.
 Дона я погледна с премрежен поглед:
-Кой? и продължи да се занимава с морето. В това време търсеният паж се появи като, че беше чул, че го търсят. Йосеряния присви учи да не гледа мъката му, пък и камъни достатъчно тежки нямаше околовръст и помоли учтиво:
-Сипи ми ром! Дай ми пура! Занеси ме при купона плътски и бързо се махай, че не мога дълго да стоя със затворени очи.
Пажът като един дух приказен изпълни на секундата всичко! Йосеряния се изкуши заинтригувана от бързината дори да отвори очи, но не и се наложи - докато дори се замисли дали да го стори усети, че вече е в силните ръце на някой красив, силен и готов на всичко за нея. Заинтригувана тя открехна едното си око, после веднага отвори и другото и с две ококрени очи просто скочи на крака по- бърза от самият вятър:
-Доня Асинтаааааа- крещеше тя в несвяст и продължи само да повтаря - Уволни пажа, уволни пажа, уволни пажа. Доня Ассинта видя накъде гледаше Йосеряния и напълно я разбираше, но пажът и беше тъй необходим. Само я потупа по рамото и и каза:
-Примери се доня - момчето е просто откровено до болка- чужда.
Ето какво видя и уплаши доня Йосеряния.
Но тя се съвзе бърже и на собствен ход стигна до пачангата. Разтърси телеса и забрави инцидента...

Самият капитан, дон Ернесто, бе оплел доня Йосерияния в мужествената си брада. След като си плю три пъти между маргаритите и уплахата й попремина, тя реши все пак, че дон Ернесто е подходящ обект за фелативни тренировки, още повече, че бе решила да грабне купата за Фелатриче на годината. Така че Йосерияния опъна яка глътка ром за кураж, навлажни устни и свенливо пристъпи към капитана...

Василинда наблюдаваше флирта на Йосеринда и странните подскоци на въже на Бомболейра от една каца.
Тя се беше скрила там, защото беше стигнала до следния горчив извод: Само тя притежаваше чене. Само тя имаше зъби. А бабиендрите скоро щяха да огладнеят.
На всичкото отгоре, това в устата й не беше нейното чене! Честно казано, доста стискаше.
- Цял живот се кикеря на разни стискащи обувки - мислеше си Василинда - та едно чене ли ще ме уплаши!
Друго, друго беше за плашене. Зарад Хубавата Елена бе пламнала Троянската война. Зарад ченето щеше да пламне още по-жестока, още по-страшна битка. Щото то си беше едно много хубаво чене, ама ха!
Василинда се сви на дъното на кацата.

Докато надничаше свенливо из кацата доня Василинда Прекрасио подцени опасността откъм гърба си. Тъкмо понече да се свие в кацата и усети кокалест пръст на изящното си рамо. Дрезгав глас изпълнен със сексапил заговори басово:


-Ела, маце да ти покажа как точно стоят нещата от живота!

Василинда, едва държаща се на премалелите си колене не можа да откаже и излезе от кацата дискретно прикривайки скъпоценното си чене. Хванати под ръка с този левент те започнаха да се опознават да го наречем платонически. Незнайно как рома и тютюна ги отведе в каютата на красавеца.
И там той разкри истинските си намерения. Докато доня Василинда се опитваше дискретно да свали тясното чене...мъжествения тип изпляска на масата .......карта!!! Съкровище...-шепнеше той. Голяяямо съкровище....- чуваше Василинда, а ченето и само падна от изненада.