Бабиериндос V част

  • 9 821
  • 214
# 30
Ми значи, щом е тъй, връщаме каменния на Аманда и и спестяваме жестоки птичи кръвопролития Peace За по-напряко може да мине през мен, да не е тъй напрегнат като го върнем Blush
Виж целия пост
# 31
Корабокрушенката реши, че нема файда повече да си дере пресъхналите гласни струни, навиквайки другите дони да ги вкара в правия път и се върна в колибата на доня Ламелинда, за да се приведе във вид удобен за употреба.
Съответно изтараши парцалките от ламелиндения гардероб и се престраши да надене следното достопочтенно облекло, подходящо за следващата и цел, а тя беше наспиване.

Беше се сетила вече и името си - доня Лусеринда дел Алба, но това нямаше вече никакво значение. В страната на безметежните сънища можеше да се казва, както си поиска.
След лъжицата съживящ ром достопочтенната доня Лусеринда се пльосна с цялата си прелест на канапето и потъна блаженно в небитието.
Виж целия пост
# 32
Аууу, сеньора Лусеринда, какъва прелестна пиджама! Ама оперението върху пантофите Ви ми се чини познато... да не сте оскубала някой от мойте питомци, я си признайте Crossing Arms
Виж целия пост
# 33
ползвайте каменния на воля точка който ме отърве от него получава опашно перо от птица слон точка малките ру влизат в пубертета помощ помощ удивителна точка
Виж целия пост
# 34
Аууу, сеньора Лусеринда, какъва прелестна пиджама! Ама оперението върху пантофите Ви ми се чини познато... да не сте оскубала някой от мойте питомци, я си признайте Crossing Arms
Скъпа достопочтенна Дониня, за оперението на пантофелите питайте моля ви доня Ламелинда, намерих ги в нейния гардероб.
Аз се озовах тук само с едни парцалки на гърба  Wink
Виж целия пост
# 35
Сеньора Алмунада ще изпадне в транс за няколко дни, неизвестен брой. Сетне ще сподели въжделенията и миражите си. Всичко обвито в потайност и удивление, не страдайте, а пийте по едно-две-три, в пушек и сълзи, с карти  на софрата, сваляйте гащята...  Crazy
Виж целия пост
# 36
Да ти имам "транса" - няколко дни smile3544
Виж целия пост
# 37
Просто кратък делириум, обаче в Сряда ще се пробудя, обещава. Извинявайте ме, тряба си подготвя ложето, ще се нуждая от доста вещи в другото измерение.
Чао, амигос!  Hug
Виж целия пост
# 38
Послание, написано с цикламено червило върху огледалото

Обожаеми и прелюбездни ми сеньори, заминавам за две седмици за наследственото ми имение на юг. Ще се включвам, когато  Висшите сили позволяват. Хранете кокошките, давайте им ром в събота вечер и най-важното - не оставяйте клуба да залиней!
Аста ла виста, мислете за мен като за огин, сердечно ваша: доня ви Дона
Виж целия пост
# 39
Мдам, виждам че някои дони бабиериндоси са се разбягали! приятна ви почивка!

А ние тук продължаваме с мъка да пием коктейли с ром и да пушлявим!
Василинда вече е чисто нова - отмагьосана! да видим на кого първо ще отмъсти!

Виж целия пост
# 40
Пук! рече зората и пукна! даже разцъфтя ... Двата мързеливи проскубани корморана се протеееегнаха мързеливо, завъртяха глави и започнаха да коментират вчерашните събития. Цялата зелена... Да! ... А видя ли... От камък... хихи! А онази... няма ги вече... Колко е тихо

Катамаранът "Долче и Легена" самотно се полюшваше до брега.
Имаше нещо, което не беше обичайно за джамейския бряг през последните месеци...
Две мозъчни гънки изпратиха предупредителен сигнал до останалите в кратунката на Унуфрий. "Купонът е свършил! Всички са заминали! Без теб!"
Виж целия пост
# 41
Не си сама! - прошепна в ухото и все още с дрезгав глас доня Лусеринда. - До теб съм, ама все още ме мъчи пустата амнезия. Паметта ми е като вълнена жилетка, проядена от молци, та сега се мъча да позакърпя скапаните дупки и да се отпуснем на чашка ром и една дебела пура на сянка под палмата и да ти разказвам. Само не ме карай да се качвам на катамарана, че още не мога да спра да се наслаждавам на твърдата земя под краката си. Те и без това не ме държат  ooooh!
Виж целия пост
# 42
Вече пети ден доня Василиса се премяташе из целия остров. Напред-назад, салто, петорен аксел, напред-назад, напред, напред, напред.
Преминаваше толкова бързо, колкото да развее нечий перчем и изчезваше.
По едно време така се преметна, че прескочи океана и падна точно в средата на лагера на "Старците-разбойници".
Дон Философио тъкмо режеше ноктите на краката си с мачете, когато съзря своята любима  и с писък се метна в колибата си. Той залости вратата и така затрепера, че колибата се затресе.
А доня Василиса, все още в еуфория, реши да му прави серенада.
Цяла нощ пя тя, а изкуствените й бели зъби блестяха на лунната светлина. Цялата островна фауна се евакуира, а след нея и флората.
На зазоряване старците-разбойници не издържаха на чудните песни. Те извлякоха пищящия дон Философио от колибата и го натовариха на сал. Метнаха и доня Василиса и засилиха сала към Черно море.
Хлипащият дон Философио се примири със съдбата си и загреба. А Доня Василиса прати телеграма по една птичка божия.
"Мили мои дружки стоп моето съпружие на име дон философио рече да ме води на море стоп затова ще ви напусна стоп но само за малко стоп ал би бек стоп аста ла виста стоп".
Виж целия пост
# 43
"Хм", мислеше си, доня Хейялита, докато ровеше в топлия пясък с една пръчка. "Каква глъч беше тук преди дни, а сега какво е тихо. Една заминала на море (защото ние сме на Северния полюс, понеже), една спи три дена вече, друга отишла на пресконференция...Скукааа, скука. Поне да бяха оставили малко ром и две - три от онези цигарки, дет' ги пушихме онзи път", замечтано разсъждаваше донята тя. И все пак доните бяха забравили нещо....


"Явно няма чак да умра от скука все пак", рече и тръгна.
Виж целия пост
# 44
Ауууууууу, доня Хейялита, много му голям пищова на тоя омбре!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия