Бабиериндос V част

  • 9 863
  • 214
# 195


Като вземам предвид влечението си към бялото и въобще към светлите цветове, това е изборът ми.
Виж целия пост
# 196


Мдаааа, капитанът започваше здраво да се изнервя. Пък и доня Йосерияния се бе покрила нейде и скоро не се бе упражнявала върху него, тъй че неговата раздразнителност бе обяснима. "Порка мизерия - мърмореше той - какво ли още ще измислят тези, смахнатите?"
Отговорът не закъсня. "Аййййййййайайайай - се чу откъм трюма - Сеньори, бързо слезте долу!".
Препъвайки се в сабите си, сеньорите заслизаха по дървените стълби. Щом очите им привикнаха с полумрака, успяха да различат любимите очертания на стария си познайник, капитан Джонидепио, който бе пленен от пиратите и захвърлен да гние в трюма. И добре, че доня Дона имаше полезния навик да претърсва за скрити запаси от ром и така случайно го откри.
- Уважаеми и прелибездни - викна тя - ще оставим ли нашия любим Джонидепио да гние тук кат жалка мърша?
- Нивгаж! - изреваха бабиейросите и с боен вик "Един за всички, всички върху Джонидепио" се втурнаха на палубата, където бързо-бързо убедиха капитана да пусне техния любим. След това старателно измиха и изтъркаха Джонидепио (даже се попрестараха на някои места), облякоха го в чисти дрехи и го качиха на палубата.



След кратко съвещание решиха, че тъй като предишната му собственичка, доня Рижата Щукинда не се е вясвала скоро насам, могат да се възползват на воля от природните му дарби. Бабиейросите наляха ром на себе си и на младежа, насядаха около него и започнаха да го гледат влажно.
Виж целия пост
# 197
Докато бабийросите се радваха като малки  деца на неочакваната находка в трюма, Де Хуанита, отвикнала от промишлените количества ром, сладко похъркваше  и то само след едно Мохито. Беше щастлива в съня си - и как не, след като се виждаше в рая и посягаше към ябълката /на кой му пука, че в Библията е обратно?/
Виж целия пост
# 198
Без да знае, че бабийеросите са поели към нова авантюра,Кларисиня трескаво бъркаше коктейли

и  хвърляше жадни погледи към полуголите младежи, които трябваше да посрещнат гостенките и със страстни танци
Виж целия пост
# 199


Доня Дона съзря юнаците, които доня Кларисиня гостоприемно бе приготвила за тях, и мигом изпрати телеграма:

Доня Кларисиня товарете мучачос лодка идвайте веднага (точка) Чакаме Остров съкровища (точка)
Виж целия пост
# 200
да, тежък следобеден сън обхвана бабейросите... Облаци покриха небето, поляха здраво и слънце пак изгря, а те дремят ли дремят. Цял циклон не раздвижи запалото воинство, но пък капитанът си беше отдъхнал, момците набраха енергия ,,, папагалите дойдоха на себе си.
Ассинта май се размърда първа. Опъна ръце, които звучно изпукаха (направо изтракаха) и взе да се оглежда... и какво да види...
Виж целия пост
# 201
...Островът!
Виж целия пост
# 202
На стената на капитанската кабина, с доста зловеща кама беше забит лист хартия... Там прочетохме следното:

Помогите! Както се казва  Wink
Мили дони, отвлечена съм и временно вербувана от рускоговорящи мужчини - нещо трябвало да консултирам КГБ. Обещаха да ме хранят, да не ме бият и да ме върнат по някое време... Щели да ми платят - евентуално, а и "Икра" можело да ви донеса. Цитирам по памет. Признайте - Убаво звучи.
Ако не се върна след седмица, моля организирайте спец. акция за моето спасяване. Търсете ме някъде по линията Москва-Петербург! Няма да свалям червената си шапка - дори, когато спя!
Венсеремос! Вива ла революсион!

ген. Ламя Спаскова
Виж целия пост
# 203
До бележката имаше залепено още нещо - ген. Спаскова не се бе стърпяла и го бе ударила на агитация:

Виж целия пост
# 204
Телеграма до ген. Спаскова:
моля донесете путинка стоп курнишони от нас стоп
Виж целия пост
# 205
Ето сега ще настане една трезвеност във великата РУСЬ - никой няма да иска да си поръча "една голяма Путинка" Mr. Green - изкоментира Йосеряния, небрежно докато държеше под око новата си лИбоФФ капитана на кораба. Еееех любовта е сляпа, знаете....
Виж целия пост
# 206
Еееех любовта е сляпа, знаете....
... същото важеше в известна степен и за пирата, тъй че бяха квит Blush

Виж целия пост
# 207
Послание, надраскано с цикламено червило върху огледалото:

Мили ми сеньори, заминавам за други, нетропически морета, да пооплакна стар кокал и да попалувам с варненските маринерос. Подир десет деня - среща на Острова.
Доня ви Дона
Виж целия пост
# 208
Доня, тъкмо щях да се завръщам на острова да ми наредите едно Таро, пък вий заминавате....
Виж целия пост
# 209
Га са върна, баби, тогаз Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия