говорехме й много, дори по име, без да знем дори пола.
Виж целия пост
говорите ли на бебо? ....
- Публикувана: 28 юли 2006, 15:22 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2006, 12:49 ч.
# 31
29 юли 2006, 03:18 ч.
Аз се чувствах много нелепо, като го правих. Не знам защо, но просто не ми идваше от сърце да си правя нещо и да си говоря. Опитвах няколкоо пъти, казвах си, че е за общото благо и най-накрая се отказах. Но пък много си милвах коремчето, беше ми голям кеф.
Виж целия пост
# 32
29 юли 2006, 09:51 ч.
И на мен ми казаха: като разбереш какъв е полът, кръсти го и му говори, но аз още не мога, само го галя и му се радвам мълчаливо. Но тати и леля наваксват заради мен 
Виж целия пост
# 33
29 юли 2006, 10:24 ч.
Говоря на кака му Теа и се надявам и то да слушка 
!
Понякога като остане време си му приказвам и на него разбира се!
Виж целия пост
!Понякога като остане време си му приказвам и на него разбира се!
# 34
29 юли 2006, 10:28 ч.
Аз му казвах :
" Йоанко, бебенце".....и си галех корема.........щом се роди го посрещнах със същото , казано със същата интонация и той както мижеше , отвори очи и ме изгледа много подозрително.......Със сигурност му беше много познато, но нали гласа се чува различно в утробата..........
Виж целия пост
" Йоанко, бебенце".....и си галех корема.........щом се роди го посрещнах със същото , казано със същата интонация и той както мижеше , отвори очи и ме изгледа много подозрително.......Със сигурност му беше много познато, но нали гласа се чува различно в утробата..........
# 35
29 юли 2006, 12:03 ч.
Аз обичам много да чета книги и след като забременях започнах да чета на глас. Мисля че му харесва на бебчо, а и от малко ще е наваксало с литературата.
Тати не му говори, но за сметка на това с него много си приказваме помежду, затова и та слуша.
Виж целия пост
Тати не му говори, но за сметка на това с него много си приказваме помежду, затова и та слуша.
# 38
29 юли 2006, 15:22 ч.
Не съм й говорила, правих няколко опита, но нещо не ми идваше отвътре и се отказах.
Виж целия пост
# 39
29 юли 2006, 15:41 ч.
Не му говорехме,но сега наваксваме.Преди да се роди му чатках със клавиатурата 
Виж целия пост
# 40
29 юли 2006, 15:55 ч.
Ако се разриташе или разхълцаше му казвах 2-3 приказки, иначе - не.
Виж целия пост
# 41
29 юли 2006, 16:00 ч.
Говорихме и от самото начало на бременността. Хубавите мисли се предават към бебето чрез настроението на майката. Когато започна да чува първо чуваше баща си, а после и мен и ме побутваше. Пеехме и, говорехме и, гледах красиви картини и се разхождах много. Важното е да се чувстваш добре и да не се ядосваш, дори и да не говориш.
Виж целия пост
# 42
29 юли 2006, 17:06 ч.
Виж целия пост
Не, не му говорех. Исках, опитвах се, но не ми се струваше мило и хубаво и не го правех. Сега наваксвам 
# 43
29 юли 2006, 17:41 ч.
Моя приятелка,откакто разбра,че е бременна,не спря да говори на бебето-постоянно Не знам дали има такова голямо значение,но със сигурност емоциите се усещат от бебчо! А вярно ли е,че ако бременността ти е лека,изпълнена с повече добро настроение,спокойствие и оптимизъм,такова спокойно ще бъде и бебето като се роди 
Н мен не ми идва нещо отвътре да му говоря
-от време на време,когато много започне да рита-тогава да ,иначе и аз често си галя корема....За сметка на това,таткото му приказва постоянно-на него повече му идва някак си 
Виж целия пост
Не знам дали има такова голямо значение,но със сигурност емоциите се усещат от бебчо! А вярно ли е,че ако бременността ти е лека,изпълнена с повече добро настроение,спокойствие и оптимизъм,такова спокойно ще бъде и бебето като се роди Н мен не ми идва нещо отвътре да му говоря
-от време на време,когато много започне да рита-тогава да ,иначе и аз често си галя корема....За сметка на това,таткото му приказва постоянно-на него повече му идва някак си 
# 44
29 юли 2006, 17:47 ч.
Аз още не мога да се осъзная и някак си да приема, че след няколко месеца ще си имам мое бебе. За сега само неприятности и болки и някакси се чувствам като че ли съм болна и чакам с нетърпение да оздравея. От преглед на преглед, от хапче на хапче ....сякаш всичко като свърши и ще си е както е било. Само, че се усещам, че когато най-много се страхувам говоря на корема си, дрънкам глупости и хленча, но му казвам как ще го обичам и как искам да се рози здравичко.
Не знам на лудост ли отива работата, но се държа странно!
Виж целия пост
Не знам на лудост ли отива работата, но се държа странно!
Препоръчани теми