ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 15

  • 47 638
  • 769
# 180
При мен С125 беше завишен, но не много. Трима доктори ми казаха че това не е показателно. Пусках и HE4. След лапарото не съм проверявала С125. Не съм се сетила, но скоро мисля да го проверя.
Виж целия пост
# 181
Моето преди лапарото беше 80 и нещо, а след това, около 30, ако не се лъжа. Всъщност аз го изследвах дори след лечението със Золадекса.
Виж целия пост
# 182
Ендометриозата е много коварно заболяване, много! Може да е симптомно, може да е без симптоматика - различно. Но най-лошото е, че адски трудно се диагностицира. Малко хора знаят, но ендометриозата не е само гинекологично заболяване, то се разпространява и по други органи. И на всичкото отгоре има адски малко специалисти, които наистина разбират от това и първо, могат да го диагностицират, второ - да оперират.

Ако има съмнения, диагностична лапароскопия е най-сигурният метод - всичко се вижда ясно, ако лекарят знае какво да гледа де. Щото, пак казвам, специалисти се пишат много, но реално са доста малко. Най-много се хвалят, че са специалисти, даже и специализирани кабинети имат, в частните инвитро болници.Според мен обаче нещата не са точно така. Много е важно да се попадне на истински специалист, който да потвърди или отрече диагнозата, много важно. Всякакво лечение след това се базира на тази диагноза. А добър лекар трябва да се търси не само във форумите, от мнения на пациенти, ами и от други лекари. Мене лично ме насочи личният ми лекар. Е , после попрочетох и малко във форумите де, но основно разчитам на мнението на компетентни специалисти. Те и не са много именат в ендометриозата всъшност, така че човек може  всичките да ги обиколи. Но това пък съшо не го препоръчвам, защото можеш да луднеш, ако мненията са различни... Най-добре един, максимум двама - за второ мнение и стискаш палци и двамата да виждат едно и също нещо.
Виж целия пост
# 183
Бихте ли споделили за добър гинеколог-диагностик в тази насока, за второ мнение да ида ?
Виж целия пост
# 184
По принцип не искам да препоръчвам лекари, защото съм си патила - някой ми каже за много добър лекар, пък при мен не се случват точно така нещата. А и не искам аз да съм отговорна, ако нещата не проработят..., че ще ми е съвестно после. Най-добре е наистина да се разпитат специалисти, но там пък трябва да се избегне това лекарите от една и съща специалност да се "топят" едни други. Например, не ми се е случвало да отида на зъболекар, той да пита кой ми е оравил еди койс и зъб и да не ми каже, че предният си е оставил ръцете... Защо така си плюят колегите, просто не мога да разбера. Не може всички зъболекари, при които съм ходила, да са некадърни и да са ми съсипали зъбите...

Както и да е, отклоних се. Аз лично ходя при д-р Ангел Налбански. Той се занимава с ендометриоза от години, продължил е делото на баща си, който също е бил корифей в тази специалност, а освен това май е писал и дисертация на тази тема, т.е. занимава се както практично, така и теоритично с проблема. Учил се е от най-добрия и после е продължил да се усъвършенства.  Прави ми впечатление, че чете много чужда литература, наясно е с всички методики и  новости и сещевременно е много земен, не прави излишни неща, не се превъзнася по сложни интервенции, лаитински имена и прави само това, което наистина е необходимо. Не вика пациентите за излишни прегледи. Освен това много добре обяснява. Няма друг лекар, който толкова разбираемо и подробно да ми е обяснил всичко така, че аза да го разбера..... Нищо, че не съм лекар.

Но пак, казвам, проучете си и Вие лично. Аз имам няколко опита с откровено некомпетентни лекари, ориентирани доста финансово, с грешни диагнози, но голямо самочувствие. И тук-таме с някой истински лекар. Но нито съм обиколила Всички, нито пък съм лекар, за да ми е префесионално мнението.... Не искам никого да заблуждавам или подвеждам. Но пак казвам - най-важен е изходният лекар. За да даде диагнозата. Това е най-сложното, дори при елементарни болести, какво остава за ендометриоза...

Пожелавам здраве и късмет!! И без лекари и болници, ако може!
Виж целия пост
# 185
Благодаря ви, в никакъв случай не бих обвинила някого за нещо, знам, че това не е начинът да се търсят лекари и аз самата ще се посъветвам с личната, да ми даде съвет. Не бих ходила на сто места, защото знам, че ще ме объркат. Просто искам второ мнение, всеки си търси спасението, сега тези пробождания и друг път са ми се случвали и вероятно е колитът, закучи се този път и това си е. Аз сама се вкарах във филм да не би да е ендометриоза, но човек не бива сам да си поставя диагнози. Смятам че второ мнение няма да ми навреди. Благодаря отново за отзивчивостта.
Виж целия пост
# 186
Да, със съгурност второ мнение няма да навреди. Аз даже съм склонна да търся  повече мнения, но гледам да се самоограничавам, защото наистина ще стане лудница. Аз не се и доверявам лесно, но когато се доверя, то си е почти за цял живот, дето се вика. В този случай съм си намерила акушер-гинеколог и от него не мърдам. Поне там съм спокойна и не търся и не се съмнявам. А това за мене е адски важно - да не се съмнявам в компетентността. Все пак става въпрос за здраве...

Успех още веднъж!
Виж целия пост
# 187
И аз съм по същият начин, много трудно се доверявам на нов лекар, да не говорим, че съм попадала и на такива чишити, които се държат гадно и садистично, което много ме изненадва. Много е важно докторът и да успокои пациента, а не да го шашка и съди, както и да се държи безпристрастно, а не да показва лично отношение. Така че за мен е важно както докторът да е добър специалист, така и да има човешко отношение към пациента, не е маловажно.
Виж целия пост
# 188
Второто мнение е задължително, но се съмнявам личния лекар да ви насочи към добър специалист. По-скоро гинеколог на който имате доверие, но със самостоятелна практика, за да не е обвързан с някоя болница. Навремето моята гинеколожка каза, че операцията е добре да се извърши от репродуктивен специалист в случай че жената още не е раждала и планира бременност. От една страна ще направи диагностика на репродуктивните органи, от друга страна ще ги пази и ще реже щадящо.
Виж целия пост
# 189
Здравейте, момичета! Предстои ми слагане на 1та инжекция ресилиго, ама много ме е страх😭. Вие как се чувствате по време на лечението. 💖
Виж целия пост
# 190
Разбирам, явно всичко е възможно.При мен обаче няма кисти за сега което както стана ясно не значи ,че не може да имам. Моята гинеколажка е наясно с аборта, но твърди,че това не е ендометриоза , а е чревна болка.

Здравейте. Не съм лекар, но опитът ми с ЕМ е доста голям, затова ще си позволя да Ви разкажа за него. В момента съм на 40 г.и все още имам ендометриоза. Когато бях на 23 г. ми се наложи да направя аборт, а 1-2 години след това започнаха сериозни болки. Влачех се така до 29-тата ми годишнина, когато вече не се търпеше. Правех кризи през 2-3 дни и стигах до там да се свивавам на земята от болка. Тъй като вече имах 5 см. киста на единият яйчник най-накрая ми обясниха, че се налага операция. Оказа се, че имам ендометриоза 4 степен и сраствания по почти всичи коремни органи. До този момент не бях чувала за заболяването, но след операцията се запознах обстойно. Все още лекарите не са на едно мнение, какво отключва заболяването, но има фактори които го повлияват. При аборт се прави кюретаж на матката и по този начин се засяга ендометриума, а това повлиява отключването на ендометриоза. Заболяването прогресира различно при всяка жена, но в крайна сметка се стига до един и същи резултат - увреждане на здрава тъкан, тъй като ендометриалните клетки мутират и се врастват в здрави клетки. В световен мащаб при пациентки има регистрирани ендометриални огнища дори в белите дробове и мозъка. Заболяването не се лекува много успешно. Статистиката сочи, че около 5 години след отстраняването на огнищата се стига до 2-3 операция. Лечението с аналози на лутеинизиращ хормон забавя заболяването, но не го лекува. 6 години след първата ми операция се наложи да направя втора. Сраствянията се бяха увеличили и дори имах пареза на червата в следствие на ендометриални огнища. Моята съвет е да не изчаквате с биопсията, тъй като реално няма какво да чакате, освен увеличаване на огнищата, което води до по-дълбоки враствания и намалява шанса да бъдат добре премахнати. Желая Ви успех.
Виж целия пост
# 191
Бихте ли описали болката от какъв характер беше ? Ако аборт отключва ендометриоза, то това значи ли ,че и абразио и секцио биха отключили такава ? Кога се откриха кистите, веднага ли като зарочнаха болките ? При мен за сега няма кисти.
Виж целия пост
# 192
Мен също ме интересува каква е болката и какво представляват тези кризи, защото правя "бъбречни кризи" със страшна, нетърпима, остра болка, а като ме закарат в Пирогов ми казват, че нямам камък и ме гледат като хипохондричка. Болката е в областта на дебелото черво или ляв бъбрек, но не мога да определя кое от двете. Преди 20 дни ми правиха лапаро и са изгорили огнища зад матката и по левия яйчник, но не каза да е оглеждала дебелото черво, операцията е минала доста бързо. И другият ми въпрос е, болките от кистите ли идват, защото аз нямам кисти, само огнища и малко сраствания.
Виж целия пост
# 193
Разбирам, явно всичко е възможно.При мен обаче няма кисти за сега което както стана ясно не значи ,че не може да имам. Моята гинеколажка е наясно с аборта, но твърди,че това не е ендометриоза , а е чревна болка.

Здравейте. Не съм лекар, но опитът ми с ЕМ е доста голям, затова ще си позволя да Ви разкажа за него. В момента съм на 40 г.и все още имам ендометриоза. Когато бях на 23 г. ми се наложи да направя аборт, а 1-2 години след това започнаха сериозни болки. Влачех се така до 29-тата ми годишнина, когато вече не се търпеше. Правех кризи през 2-3 дни и стигах до там да се свивавам на земята от болка. Тъй като вече имах 5 см. киста на единият яйчник най-накрая ми обясниха, че се налага операция. Оказа се, че имам ендометриоза 4 степен и сраствания по почти всичи коремни органи. До този момент не бях чувала за заболяването, но след операцията се запознах обстойно. Все още лекарите не са на едно мнение, какво отключва заболяването, но има фактори които го повлияват. При аборт се прави кюретаж на матката и по този начин се засяга ендометриума, а това повлиява отключването на ендометриоза. Заболяването прогресира различно при всяка жена, но в крайна сметка се стига до един и същи резултат - увреждане на здрава тъкан, тъй като ендометриалните клетки мутират и се врастват в здрави клетки. В световен мащаб при пациентки има регистрирани ендометриални огнища дори в белите дробове и мозъка. Заболяването не се лекува много успешно. Статистиката сочи, че около 5 години след отстраняването на огнищата се стига до 2-3 операция. Лечението с аналози на лутеинизиращ хормон забавя заболяването, но не го лекува. 6 години след първата ми операция се наложи да направя втора. Сраствянията се бяха увеличили и дори имах пареза на червата в следствие на ендометриални огнища. Моята съвет е да не изчаквате с биопсията, тъй като реално няма какво да чакате, освен увеличаване на огнищата, което води до по-дълбоки враствания и намалява шанса да бъдат добре премахнати. Желая Ви успех.
Също така исках да питам дали има вероятност и преди аборта да сте имала ендометриоза, но той да е допринесъл за отключването ? Имате ли фамилна обремененост с подобни заболявания ?
Виж целия пост
# 194
Бихте ли описали болката от какъв характер беше ? Ако аборт отключва ендометриоза, то това значи ли ,че и абразио и секцио биха отключили такава ? Кога се откриха кистите, веднага ли като зарочнаха болките ? При мен за сега няма кисти.
Моята менструация винаги е била болезнена, но около година след аборта, болките започнаха да стават по-силни и да се променят. Режещи, интензивни, все едно ще ми изпаднат карантиите, докато някой ги кълца с лъжица. С напредването на ендометриозата се засилваха и зачестяваха все повече. В началото правех кризи веднъж на няколко месеца, след това всеки месец, по няколко пъти месечно, докато не започнаха през няколко дни. Ендометриалните болки зависят от броя на огнищата и техният размер. Ендометриалната тъкан реагира еднакво по време на менструация, без значение къде е. Т.е. кръвоснабдява се и нараства като най-образно казано разтяга тъканите, за които се е прикачила. Кистата се появи вече в напреднал стадии. Всичко което излющва ендометриума би могло да отключи заболяването, абразиото прави точно това, за секцио не съм чела лекарите да смятата като причина.

 Лекарите нямат ясна представа какво, кога, защо и как се предизвиква ендометриозата, затова и няма сигурно лечение. Напълно е възможно да има фамилна обремененост, но също така би могло да има и десетки други причини.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия