Аз ли съм кривата? Те ли са нагли и не благодарни?...

Абе въобще не е било толкова нормално. Такова нещо в моя род евентуално да е било при едната баба, която е от село, дето го няма вече на картата. Същата баба с новите уреди и огромния апартамент. Никога не съм чула да говори за принасяне и отнасяне на свекъри, камо ли акъл да дава как да се принася и отнася. Само за кротуване пред шефа и колегите много съветва Гражданка е от над 40 години.

Не за всеки е било ОК! Предполагам съм около нейните години. Никога не съм се чувствала "притисната"  от когото и за каквото и да било. Но ММ винаги е бил до мен, дори и да съм грешала. Случвало се е....Често.... Когато сте двама и посоката е една - няма нищо невъзможно.
Не ти трябват чужди мнения, за да знаеш как се чувстваш.

Приемало се е за нормално в някои селца и паланки, а в болшинството случаи, младите издипляха в града да учат, женеха се и пращаха бебето на свекървата/тъщата на село да го гледа.
Взимаха го като стане на 7, че да тръгне на училище.

Какво значение има кога се жениш? Аз бях на 28 и не прокопсах. Някои уцелват и на 19. Та така. Ама при авторката трудно ще се получат нещата, някак ми се вижда покорна.

Това се опитваме да кажем - важно е за кого се омъжваш, а не на колко и кога....

За всичко ви разбирам, ама че бабка била долна и подмолна използвачка - не. Сигур е прехвърлила 70-те, няма претенции - ако и хареса ще яде, ако не - си се прибира в стаята. Не вдига скандали, не се натрапва, не налага мнение.....
От прането до пазара ичепкахте, ама това е вече ..
Давайте, още можете.

Бабата вероятно представа си няма какви са реалните чувства на усмихната, пъргава, булка (в дома ѝ) към нея.

Има представа бабата какво мисля аз, аз не си мълча и пред тях и си казвам какво не ми харесва, но файда получава се малко "като си пееш Пенке ле,кой ли те слуша?". Тя си лежи явно на това, че тя като е баба, а ние сме млади тя трябва абсолютно нищо да не пипа и да си живее на хотел (е колко от вас имат такива баби живеещи по този начин като Симеончо имаше една приказка). Мъжа ми пък възпитан пак от тази баба и майка си,че мъжа в къщата нищо не пипа свързано с домакинството не се пречупва да помага и той и какво ли си викат тя нека си мрънка, ние нали си лежим и нищо не правим. И изход освен найстина да ги оставя за по-дълъг период от време сами, та а дано се осъзнаят малко не виждам към момента. Не е да си мълча и да съм спокойна и усмихната и никой нищо да не подозира, просто на тях не им пука явно . За сравнение моята баба е на същите години, всеки ден ходи у брат ми и по цял ден помага на неговата жена с детето или домакинството и се чувства много щастлива, че е полезна. Тя самата се чуди какво е това съществуване и какво същество трябва да си като виждаш, че можеш с нещо да помогнеш да си траеш, та да гледаш себе си сакън да не умреш преди да навършиш 100 години. Детето няма да е все на 1,2 години, все повече ще може да се позаиграва и само покрай мен, а не все да ме тегли да съм с него и да го нося примерно.
Защо съм дошла с имоти по морето тук, защото го обичах много найстина, и все още го обичам въпреки всичко. Заживяхме заедно, когато бях на 18. Постигнали сме много заедно и сме минали през много. Има и бракове по любов все още.
Има една стара приказка "Там където има огън има и дим." Не са били такива взаимоотношенията ни през всичките 10 години, които вече сме заедно. Имали сме изключително щастливи времена. Може би просто найстина като в много други семейства появата на първото дете, съчетана с един куп поети ангажименти с цел уж осигуряване на по-добро бъдеще и за нас и за детето ни, плюс все още малко незрялост и копнеж за свободен живот се явяват камъчетата, който обръщат каруцата.
Не вярвам, че в 99% от семействата вдичко е цветя и рози както го описвате , дори най-често там където уж всичко е перфектно изведнъж се случват нереални направо неща и всичко перфектно отива по дяволите. Пред очите ми в момента това се случва в едно семейство на такива мой много близки роднини. Перфектното семейство, без никакви проблеми, сега в момента положението, в което попаднаха е буквално страшно. И не става въпрос за загуба на пари, имущество и тн, а за чисто човешките взаимоотношения между тях. Няма да навлизам в подробности само ще кажа, че жената в семейството в следствие на всичко това е с много сериозно психично разстройство и положението не е никак розово. Семейството е с около 30 годишен брак.
Така че моля ви, никой не е застрахован. Радвам се за вашите перфектни бракове, дано до края си останат такива.
Но аз знам, че както и в живота така и в брака, има и щастие има и мъка, и ако найстина се обичате сте заедно и в едното и другото, а не при първата трудност и "ама, аз не мога да издържам, чакай да бягам при мама и при тате за по-лесно."
Омъжила съм се, родила съм дете, не на сила по любов и ще се опитам ако мога да върна щастието в нашия брак, колкото и проста и найвна да съм за повечето от вас.

Край на темата.

Нямало е нужда май от темата, полза никаква.

Не изчетох всички коментари, за това направо към авторката:
Не обръщай внимание на бабата. Тя си живее нейн си живот, ти трябва да си живееш твоя. Както всяко нещо си има предимства и недостатъци. Добре е, че не ви се бърка и не се занимава с нищо. В противен случай ти би имала още някои проблеми. Това е по-добрия вариант. Действай си в домакинството все едно я няма. Ако живеехте сами пак нямаше да има кой да ти помага, така че за теб е  без значение присъствието й. Не я кани за обяд, нахрани детето, хапни и ти. Ако дойде да те пита какво има за ядене й казваш: яденето е на/в печката, ако ти харесва сипи си, ако не ти харесва в хладилника има масло, сирене или там каквото имаш, направи си сандвич и толкова от теб. Като се прибере съпругът ти и сядате да вечеряте действаш него. Да отиде да я пита ще вечеря ли с вас-ако е казала да, слагаш и за нея; ако отговора е не-да й каже, че има еди-какво-си за ядене, ако е гладна по-късно да си вземе. Като не й  харесва- каквото има в хладилника и да се оправя сама. И въобще гледай по-лежерно и великодушно на нещата. Включително не се връзвай на съпруга ти. Ако има забележка за хигиената, яденето или там за каквото са претенциите му, отговаряш: толкова мога, с дете на ръце и къща няма как повече. Ако нещо не му харвсва да го направи той по-добре. Най-добре е, ако подминаваш подхвърлянията му или го обърни на шега. Нещо от рода: ти като си се родил не си изревал, ами си измърморил; сега за това ли да мисля, малко са ми другите неща; вместо да мърмориш ела и ме целуни и т.н. Всичко това придружено с усмивка.
Успех!

Почти никой не е казал, че нещата при него са перфектни. Разбира се, че всеки в някакви периоди минава и през трудности, напрежение и т.н. Но тук говорим как евентуално да се разрешават. Ти самата се оплакваш от упреците към теб и незачитането на труда ти. Ами ако продължаваш само да угаждаш, те нямат никаква причина да променят това. Това са повечето мнения - че трябва да им покажеш, че не си само слугиня, да не ти пука бабата дали яла или правела физиономии, да скръцнеш на мъжа си че няма да се съобразяваш с постоянни критики. Ако ти не го направиш, няма кой, те няма защо да променят това, което им е удобно.

Щото младите няма да я гледат ей-така, както правят добрите деца и внуци. Те сега не щат, пък камо ли без къщата.
Здрава и права жена на 70? Пожелавам на всички ви, най-вече на авторката, да изкарате до 70 и нагоре без сериозни заболявания, от сърце. Ще ви събера на дискотека тогава , да изразходим малко излишната енергия. Честно, звучите като младежите в градския, които на бременна жена място не отстъпват, щото "е, какво пък толкова, малко корем има".
Та след 30 стр четене да си дойда на думата. На младата и оправна жена и тежи. Детето и тежи, бабата и тежи, къщата и тя. Вероятно и мъжът и и е натежал, ама пуста любов, мълчи си.
Многостепенни менюта прави, мусака и супа топчета със салата. Колкото и да е схваната в ръцете, повече от час, час и половина, заедно с чистенето няма как да стане. Оф, забравих бутерките от готово тесто с кренвирши (5 мин труд да ги завиеш).
Детето нервно. Тича, ще се пребие, губи интерес за 15 минути към всичко. Не е добре. За детето, искам да кажа, майката е ясна, мъченица. Това, децата, не са сладки кукли, да ги изкъпеш, нагласиш и да  се фукаш пред всички. Хора са, тия, малките, внимание искат. Ама не време и заучени маневри, а внимание, разбиране, уважение.
Мъжът..патриархален бил. Значи, като взема едно дърво... Патриархалният мъж иска предимно здрави и щастливи деца. Като вижда изнервено детето всеки ден и майка му, неспособна да се справи, пак добре че само за прането е попитал.
И в заключение: не си крива, мини, неблагодарна и нагла си. Цяла година вкъщи, поне детето да си беше опознала, на къщата да беше свикнала.
Може и да не съм права, може в кариерата да ти е силата. Ама те, работещите жени, навсякъде по света ползват макс 3 месеца майчинство.

Начи и моят е такъв. С мъжа ми се познаваме и от деца. Обаче. Тази седмица съм в болнични заради детето, което е болно /и асматик/ и умирам от зъб, на антибиотик съм /миналата седмица пък бях с възпален  седалищен нерв, що за късмет/. Та мъжът ми се прибра от работа и на петата минута започна да прибира играчки от пода, гледа детето, направи си да яде, ми чинии. Не, че аз съм хептен седяла на диванчето - готвих за детето за утре, гладих, прибирах пране, пусках пералня и прочие. Но аз и по принцип не готвя тристепенни менюта. Първо работя. Второ детето ми е болнаво и много приказливо. Няма как да "снимам вълци по пода" /една от многото му измислени игри/, докато правя баница, плюс мусака, плюс палачинкова торта на Неделя. Готвя супа за детето за след градина, от която ям и аз на вечеря, пък и на другия ден на обяд, мъжът ми си готви сам. Предвид че на мен ми прилошава и от месо, а той само това яде, мисля да е справедливо. А и без да умирам от зъб или възпален нерв - споделяме си задълженията според кой колко е уморен. Ако трябва да гледам здрав и прав човек /бабата или който и да е/, директно ще му покажа вратата, понеже имотът си е наш, а иначе ще се разкарам аз. Ако мъжът ми ми направи нещо на въпрос - напълно свободен е да го направи по начин, по който му е добре. На втората забележка дори няма да съм учтива.

За pr13 и Ralica 101 - и аз мисля по същия начин.
Бабата не мрънка, тя Мини сама си се самоупреква и сама се юрка Ми спри се, де! Кой те кара?
А съм съгласна, че покрай децата, родителите се изнервят. И ние с моя сме се дърпали щото сме били ужасно изнервени от децата. Минава, ако почнеш по три пъти на ден да приемаш хапчето "немипука"