Случи ми се нещо странно XXII

Аз трудно заспивам, ако тихо и тъмно.

Аз не мога да спя на тъмно, все някъде свети лампа. А ако съм сама, светят поне 3-4

Обаче не е полезно за здравето, нещо съм чела за мелатонин ...

Аз оставям винаги светната една слаба крушка в кухнята,не понасям да ми е тъмно,особено ако ми се нaложи ставане до wc.

Lucie, не знаех... Може и да има нещо такова. Иначе сега вечер свети една крушка в килерчето, което пък е закрито с плътно перде и светлината е слаба. Дано не се отразява зле на здравето, но вече не мога да спя на абсолютна тъмнина

И при нас свети нощна лампа, откакто се е родил малкият. Отвикнах и аз да спя на тъмно.

Мама не вярваше, ама видя духа на баща ми; бившият ми мъж същое видял призрак като дете , а той не вярва и семейството му са атеисти. Дори погребаха бабата и баща му без свещеник. Моят настоящ Мъж още не вярва, ама и той като дете е виждал. Въпрос на сензитивност може би, време и място.

[/b]

Qaki, това ми прозвуча малко така:  

Аз вярвам и винаги съм вярвала.И веднъж видях.Може и да съм разказвала тази история ,не помня.Но ясно си спомням как веднъж прибирайки се от разходка с бившия,виждам на прозореца на кухнята на къщата им дядо му.Там живееха баба му,дядо му и майка му.Та виждам го аз ,ама съм сигурна,че го виждам и му помахвам.Той остана с безизрастно лице ,никаква реакция.Но малко си беше чешит,така че хич не се трогнах.Та влизаме вече в къщата,а на двора-баб му.Казвам й "Качвам се до горе,че много ми се ходи до Wc" , а тя "Ела да ти дам ключа,горе няма никой ,заключих,че съм по двора" ...."Е как никой няма,аз сега видях дядо...... на прозореца!" ,а тя "Невъзможно,нещо ти се привидяло,той е в кръчмата,ела да вземеш ключа да не се връщаш пак,заключено е,никой няма" .И наистина беше заключено,но аз съмсигурна,че го видях! Заразпитах приятелчето ,казах му-"Сигурна съм,сериозна съм като инфаркт,видях дядо ти на прозореца" .Той се опита да пренебрегне това,но аз настоявах,накрая изкара снимки на майката на дядо му,малко преди да почине...Рак,окапала й косата...почти и досущ ,като синът си.А там където е сега кухнята им е била нейната стая.

Хахаха, Елша поразсмя ме. Наистина съм го написала малко като този младеж, но те и двамата не обичаха да разказват тези истории за духовете, които са видели, не обичат паранормалното, не четат такава тематика и според мен тези случки ги бутат навътре в съзнанието си. Иначе за мен са си духове, това което са видели.

Разкажи, де

Не знам, момичета, ама заради тези истории снощи цяла вечер съм сънувала духове и паранормални явления 😁 Дори четох на мъжа ми някои от историите и той си призна, че го е страх и поиска да сменим темата 😁

Аз сега се сещам за история на един приятел. Бил войник и го сложили вечерта на смяна, да варди. Кьм 3 часа посред нощ, както си стоял с провизиите видял как към него се приближават двама мъже от далечината и ги чул как си говорят даже. Гледал, гледал, чакал и по едно време изведнъж мъжете изчезнали. Тръгнал в посоката, от която идвали мьжете, търсил и нищо. Обаче той го отдава на умора и недоспиване, но аз съм на друго мнение... Или някаква паралелна реалност или духове.

Добре
История 1 - като дете и младеж бившият ми мъж е бил в клуб по орнитология и много често е ходил по горите нощем, рано сутрин или късно вечер за да наблюдава птиците , особено нощните. Веднъж той и още едно момче навлезли дълбоко в гората защото чули бухал (той е много потайна птица и не обича хора, труден е за наблюдение). Гледали непрекъснато към короните на дърветата и на един клон имало голяма бяла сянка (той го описа точно като духчето Карпър , но с 5-6 пъти по-голям размер). Не са побегнали, но са се върнали бързичко към групата по-назад.  Повече не са се връщали на това място. и двамата са видели едно ис ъщо нещо и са сигурни, че е не птица, животно или нещо друго. Били са около 12-13 годишни.
История №2- настоящият ми приятел е от едно забутано Кюстендилско село (дано не чете тук да не се обиди, ) Като дете е прекарвал лятната си ваканция при баба и дядо в една махала почти до гората. Не са имали тоалетна в къщата и са ползвали само външна тоалетна. Та ставатой през нощта (междъ 3-4 часа) и тръгва към тоалетната, която е била накрая на голя двор и дори не са имали огради със съседите. По пътеката тпй вижда един възрастен човек, който се подпира на тояга и вика - ела момче, страх ли те е от мен... Гласът му сякаш идвал някъде от далече. Той макар и дете го е заобиколил и отишъл до тоалетната, а като се връщал не е имало нищо; Сутринта споделил с баба си и дядо си. Дядо му, върл комунист му казал, че е бил сънен или някой пияница се е моател по нощите. Баба му си замълчала, но по-късно той чул тя да шепне на дядото, че това е бил духа на един отдавна починал проклет дядка и други хора са го виждали. Истината е , че наоколо не е имало такъв съсед отговарящ по описание на това което е видял.

ММ също разказва, че е преживял подобна история на село, с една баба край реката, която той никога не е виждал, заговорила го и после внезапно изчезнала. Той също не е много вярващ в подобни истории и не съм сигурна дали не си измисля в моя чест.