ОКТОМВРИйчето е упорито и инато, пази всичко свое като злато - Тема 17

Важното е, че говори и че е социална.
За децата от аутистичния спектър казват, че са изключително умни, та и това, че ги знае тия неща, също ме притеснява.
Ето, аз ви казвам, че нищо не ме радва, нищичко.

С точност не мога да кажа, защото е процес, който не е с точна дата. Но да кажем, че лятото преди да навърши три години, говореше с бебешкото бръщолевене (като децата на 1.5-2г.) и нищо не ѝ се разбираше. Изоставаше с поне година от речниковото развитие на връстниците ѝ. Горе-долу оттогава започна да проговаря, но не наведнъж, както всички майки на къснопроговарящи се надяват, а си минаваше постепенно през всички етапи. Всеки скок в речевото развитие, пък беше съпроводен със завръщане на заекването. И така някъде до към 6г. Тогава, да кажем вече нямаше ясно изразена разлика с връстниците, а заекването отшумя.

Благодаря!

Галя, сърцето ми се сви докато те четях...
Искам да ти кажа, да се въоръжиш с кураж и да знаеш, че можеш да се справиш с всичко. Иска ми се, ако можех аз да ти дам кураж, поне да не се чувстваш сама през това, което преминаваш. Разбирам как се чувстваш, толкова добре те разбирам... защото не е минал и миг без да се чувствам по същия начин. И аз се взирам по същия начин, следя за симптоми, тази диагноза с а..., и върху нея се фиксирам понякога. Има дни, в които се успокоявам, че всичко е наред, в други безпокойството ми е свръх. В такива дни се заричам, че ще запиша преглед някъде, после се разколебавам...
Не зная, тръшкането понякога придобива чудовищни размери, хиперактивна е, предполагам с дефицит на внимание. Има някакви епизоди на странно държание. Като искам мама да ме облече, не, тате да ме облече. Не, пак мама, не тате, и така до безкрай. Изправя ни на нокти. И други подобни. Рев до припадък, ако нещо не стане по нейния начин. Иначе за умна, умна е - брои до 20 и на български и на английски, знае и двете азбуки, много стихове и песни. Говори много и от много малка, но има някои неща в поведението, които ме плашат. Знам ли, изчетох сума ти неща, и придобих нещо като синдромът на третокурсникът по медицина, припознавам се във всяка диагноза. И аз давам какви ли не добавки. Обвинявам близките, че я тъпчат със захар. Виня себе си, че не успях да й създам режим и да заспива сама и навреме.!Накрая просто ще повярвам, че е дете индиго. И може би ще се примиря.
Така, че Галя, не си сама! И не всичко е в говора... Историята познава много случаи на проговорили късно. Все давам за пример Айнщайн... Но си мисля, че е важно да знаем с какво се борим. И винаги може да се направи нещо.
Станах многословна, но ще ти пейстна нещо, което най- голямата ми дъщеря ми изпрати неотдавна и ме вдъхнови.
"Един ден малкият Томас Едисон се прибрал от училище и подал на майка си едно малко листче, на което било написано нещо. Той й казал: "Моят учител ме помоли да ти предам това, мамо."
Очите на майка му се насълзили, докато четяла на глас написаното: Синът Ви е гений. Това училище е твърде малко и не разполагаме с достатъчно добри учители за неговото обучение. Моля Ви да го обучавате вкъщи.
След много, много години, след като майката на Едисон починала, а той вече бил един от най-великите изобретатели на века, Томас Едисон разглеждал старите семейни вещи. Изведнъж той зърнал сгъната хартия в ъгъла на едно от чекмеджетата на бюрото. Взел листчето и го разгънал.
На хартията пишело: Синът Ви има умствени проблеми. Не разрешаваме да идва повече на училище.
Едисон плакал в продължение на часове, а след това написал в дневника си: "Томас Алва Едисон беше бавноразвиващо се дете, което благодарение на майка героиня се превърна в гения на века."

И на мен ми минава през ума тази диагноза за моето дете, защото е на 2г. 5м.и същи не иска да говори, много рядко, ако е на кеф, ще повтори някоя дума иначе казва само мама, тати, чао, здрасти, и някои животни. Беше много кротко дете, а сега е страхотна дивачка, не и ли се позволи нещо започва един рев, крясъци и трябва да я влача по улиците, докато хората се обръщат и се чудят какво става. Успокоява ме, че е много обичлива. Обожава да се гушка, да я целуваш. Като се разминаваме с някое дете по улицата и тръгва към него, иска да си играе. В къщи сама не желае да си играе, все ме влачи за крачола да и обръщам внимание. Също ме успокоява, че и двамата с баща и сме поговорили късно и може би, ще е като нас, защото не и млъква устата. Постоянно нещо бърбори на бебешки, гледа ме, обяснява си нещо, но нищо не и се разбира. До колкото съм запозната, признаците на тази диагноза са съвсем други. Дай Боже скоро да проговорят и да изчезне това притеснение от нас

Това за Едисон буквално ме разрева, благодаря, че го сподели с мен, Хитрушана!
Теодорче, моят син също е много гушлив и обичлив, постоянно ни целува и ни се бута да го гушкаме. И мен това ме успокоява, както и това, че разбира много неща, в смисъл вербален е и комуникативен. Вит. Б 12 изследвала ли си? Аз не, защото в болницата му взимаха тогава венозна кръв и беше наистина кошмарно преживяване, та не искам да му го причинявам пак. Взех едни лепенки метилкобаламин, които му слагам два пъти седмично. Четох, че дефицит на Б12 при малките деца се проявява със симптоми, характерни за аутистичното поведение. От скоро ги слагам, ще споделя ако видя някакъв положителен ефект. Но по принцип явно дефицитър на Б12 е свързан и с късното проговаряне, така четох тук в темата за Б12.
Не знам какво да ви кажа, момичета. Страшно е да имаш такива тревоги, поболяващо и убиващо всякакво желание за каквото и да е. Свалям шапка на всички майки, които се грижат за такива деца. Майки-героини са това.
Още веднъж се извинявам, че пуснах облаци в хубавата ви тема.
Бог да дава здраве на всички дечица, другото  не е важно.

Хитрушанке, препоръчвам ти горещо една книжка “Toddler taming”. Авторът бяга от сухия стил много успешно и дори съветите му да не са приложими в конкретния случай, те кара да погледнеш от забавната страна на нещата. Аз имам старото издание, ако четеш на английски мога да ти я пратя.

Момичета, които се притеснявате за проговарянето. Сигурно ще се повторя в темата, но най-важното нещо, с което можете да помогнете на децата, е да насърчавате фината моторика. Търсете игри, които я насърчават, пробвайте всякакви варианти, докато намерите такива, които ще са интересни на децата - низане на макарони, на мъниста, ако трябва ги оцветете, игра с пластилин, с тесто, редене на пъзели, всякакви конструктори с все по-малки части, фигурки. Във форума има тема за трудното проговаряне с много, много материали. Ще я потърся по-късно и ще ви дам линк.

Не съм компетентна по темата с децата с аутизъм. Мога само да ви кажа да обичате децата си, да ги стимулирате с фина моторика, както е казала и Попи, да ги насърчавате с игри и награди. Понякога децата просто се развиват по-бавно и в това няма нищо страшно.
Племенницата другия месец ще навърши 3г, а не говори. И като казвам, че не говори, имам предвид, че речникът и е от буквално 15-20думи. Обаче пък разбира, също е според мен хиперактивна, но педиатърката е казала, че няма повод за притеснение.
Едно близко дете ще направи скоро 4г, а говори по-зле от моя син. Трудно се съсредоточава, не играе с много играчки, изговаря неправилно и почти по бебешки думите. Обаче пък е социален, комуникативен и прави опити да води диалог.
Та примерът, който давам с тези две деца, е, че и двете може притежават някакви симптоми от аутистичния спектър, ако се взираме прекалено много, но това не ги прави различни или "болни".
Успех, момичета. Моят съвет е да се консултирате с невролог, логопед или какъвто друг специалист е необходимо. И то не само заради здравето на детето, а защото по този начин ще научите реалното състояние. Няма нищо по-лошо от незнанието.

Една голяма роля в развитието на моето дете имаше яслата. Ходи малко, но честно казано, направо се отприщи откакто ходи на ясла да повтаря, да говори. Явно след непозната обстановка, при себеподобни се стимулират да говорят, за да се разбират. Не знам, и аз не съм компетентна.

Да, при моето дете също, но предполагам, че при различните деца влияят различни способи. Масово отричат телевизори и детски предавания, но пък сина ми проговори и разви речта си точно от тях. Е, вярно, чат пат ми казва, че съм "мама прасенце" и иска да "потегляме към базата", ама какво да се прави

Аз също не съм особено компетентна за аутизма.  Но си направете консултации с повече специалисти, може просто да прави напук или да приема всичко за игра.
Моето дете е страшно диво, хиперактивно, вика, крещи, все бута нещо. Говори много, някои неща все още на бебешки. Много се пристрасти към сладкото, хем и давах само да опитва по малко. Един ден като и отказах вафла, защото си беше яла вече рева, тръшка се, ужас просто. На следващия ден излизаме навън и тя почва да обяснява "Вафла няма, шоколад няма, солети няма, всичко няма".Направо да я ожали човек, ако я слуша някой, какво ли ще си помисли.
Направо ме изумява думи като "цигари, пари", които чува рядко си ги ползва и то на място. Но е много инатлива и изобщо не слуша, от площадките си тръгваме почти винаги с рев, граничещ с истерия, буйстване, ужас просто.

Аз му давам рядко да гледа телевизия. Основно слуша песни и приказки от колонката или четем.

Ох, да чукам на дърво, тоя бебешки пубертет минава вече при нас. Все още си ги има тия истерии с тръшкането, но е все по-рядко. Онзи ден например, докато аз хълцах, той рева "искам и аз да хълцаам".
Обаче обедният сън е мираж вече. Не е спал от седмица на обяд. Сутрин става към 8-9, вечер ляга около 22ч. Излишно е да казвам, че към 20ч вече е непоносим.

За детската мисля ,че ще остане още малко вкъщи. Попи благодаря за съвета ,наистина не знаех,че има такава опция за работна група,много полезно за мен.
Честит имен ден на Елени,нека бъде жива и здрава и всички именници
Хитрушке направо много ме разсмя с малката ,страхотни бисери.
Подхванали сте много сериозна тема, не мога да кажа много ,но имам няколко по близки деца ,който също не са говорили особено ,но тръгването на ясла,детска доста им помогна. Но за всяко детенце влияе различно . Нашият доста говори...също така да кажа ,че доста послъгва...дори се чудя как му минават такива неща през главата да лъже. Но пък...числата и азбуката изобщо не са му интересни и не настоявам ,честно казано. Не знае нито стихове ,нито песни... Смисъл пее хакуна матата и честит рожден ден.. ,но не мога да каже ,че ги знае перфектно и че ги пее перфектно просто по бебешки . Надявам се на всички тревогите ви да са безпочвени . Иначе също така ,когато прави нещо и ако се засмее следва да го повтаря много много пъти...дори да не е смешно вече ,той чака да се смеем. Също така и ако кажем да не прави нещо...често изпробва колко са ни здрави нервите Надявам се всичко да е на игра ,иска ми се да ви кажа да сте спокойни,но знам ,че няма как да се случи това.

Галина, не съм изследвала б12, иначе и аз съм чувала, че играе роля в проговарянето. Имам позната, която е логопед и ме увери, че детето ще проговори, да не го мисля толкова. Тренирането на финната моторика наистина е важно, малката обожава да си играе с дребни играчици, тип яйце киндер, постоянно ги разнася, разглобява, сглобява.
И на мен яслата ми беше надеждата, но уви ходи само 2 седмици