Да му дам ли шанс или си губя времето?

  • 8 767
  • 111
# 45
не разбирам!
пишеш че, бащата на големите ти деца е починал след упорит алкохолизъм. Ако питаш мен-леко си се отървала, колкото и грубо да звучи.
След това си си намерила работлив мъж. Защо се прецакваш за втори път сама???
Виж целия пост
# 46
Лошото е, че нещата не отиват на по-добре... Cry Толкова мъка се е събрала в душата ми, че вече нищо не искам да разбирам, нищо не искам да прощавам и за нищо не искам прошка.

wright, толкова болка има в това, което чета ...  Cry  ... а имате такова богатство - 4 деца!

Най-трудно е да се прощава!

По темата - решението, дали ще дадеш шанс, можеш да го вземеш само ти...
Виж целия пост
# 47
виж не искам да се препираме
мисля си, че както той е знаел, че можеш да забременееш - така и ти си знаела
аз не се оправдавам за бебето - опитвам се, но слава богу имам добри приятели, които ме смъкват на земята всеки път и ми показват, че решението за второто дете е мое също толкова колкото на мъжа ми
е в случая и той има вина, но пък и и ти когато си се решила - не си малка - знаела си, една нежелана бременост до какво може да доведе /както аз за себе си знам какви усложнения това ще ми причини с второто дете/

Съжалявам, че ти нямаш повече сили - от историята ти излиза, че мъжа ти има много потенциал. Мисля си, че сте в някаква дупка и ви трябва време и на двамата.
Дано намерите път и начин да бъдете заедно.
Ако ли не... желая ти късмет. И само пак да те призова - ако го обичаш - не бързай! Ако не го обичаш - пак си помисли дали не е останало нещо за спасяване - винаги можеш да си идеш! Няма нищо срамно да се бориш за щастието си и това на децата си!
Пожелавам ти сила и много търпение!
Виж целия пост
# 48
Миличка ,четох всичко отново и отново - мнения ,съвети.Решението си е само твое. Опитай пак да поговориш с него.Ако си говориш сама и няма взаимен разговор,а само инат тогава...... Друго е когато има разкайване за отношението му към вас.Тогава да - дай му втори шанс.Не се раздавай без да получаваш ,ще се изчерпиш преди всичко емоционално ,и когато дойде мига наистина да се отдадете сами на себе си ,ти увлечена в битието или в гонката на някоя задача ще пропуснеш момента.Желая ти успех и много сили независимо от решението което  ще вземеш. javascript:void(0);
Praynig
Виж целия пост
# 49
Отправям въпроса си тук с ясната мисъл, че надали има еднозначен отговор.
Молбата ми за развод е факт и Той е получил призовката.
Причините:
- четвъртото дете му дойде в повече! Чия е вината? - Такава не съществува! Детето е родено и двамата много го обичаме, НО...
Обичта на таткото се изразява само във вечната му заетост да работи, за да "сложи хляб на масата". Няма време за никого и нищо друго освен бизнес и пари. Не се говори за нищо друго освен за работа, доходи и разходи. Майката, т.е. аз, поела грижите за всички, освен другите си задължения, се скъсвам от усилия да му помагам. Колкото повече се старая, Той толкова повече е недоволен, сърдит и неоправдано сипе обиди наляво и надясно.  Outta Joint
Защо родих трето и четвърто дете? - Той е вдовец от първи брак с доказана стерилност, т.е. няма и не може да има деца. Чудото стана, а след това се повтори. Няма нужда от кръвен тест, защото децата са "одрали кожата му". Бащата на големите  деца почина след упорит алкохолизъм.

Според Него - това ми е за наказание, че не съм откликнала на молбата му 4-то дете да не се ражда. Въпреки че нямаме финансови проблеми, Той трябва да направи всичко възможно, за да осигури блестящо и богато бъдеще на децата като смята, че душевно те се нуждаят само от майка  #Crazy Аз, съпругата трябва да му дам пространство, за да осъществи целите си.
Според мен - Опцията да не родя се равняваше на убийство. Семейството е за това, за да бъдем поне от време на време заедно, още повече, както се казва, в радост и тъга. Не възприемам идеята му за пълно игнориране на близките си в името на пари и познати, които биха допринесли за правенето на такива. Долавям, че причината е по-скоро самодоказване.
И понеже съм мека душа и Той много добре го знае, знае също колко много го обичам, не можа да повярва на молбата ми за развод. Аз, обаче, не мога да издържам на този начин на живот, защото всички вкъщи имаме нужда от нашия Татко - онзи Истинския, за който се омъжих.  Cry
Сега Той ме моли да призная, че съм сгрешила с постъпката си. В същото време споделя, че се отнася наистина недостойно вкъщи и все пак иска да си продължаваме по същия начин поне 1-2 години, докато кариерата му се стабилизира до там, че да има свободно време и за нас.  Sick
Той, толкова обиден, че е неразбран, не пропуска да жегне, че в крайна сметка ще отиде и ще подпише, че е съгласен. Напротив, разбирам го напълно, по-лесно е без деца и задължения по семейство, но дали си струва да ни загуби за едното нищо, това не зная...

Извинете ме, че няма да скрия самоличността си и се надявам, ако някой има подобен опит да сподели.  Praynig Дали си струва да търпя и да чакам, защото има моменти, в които си мисля, че сами бихме били много по-добре.   Crossing Arms 
Въпрос Опитвала си да му предложиш когато му е удобно да реши да ти отдели време да излезете на разходка та дори само на едно кафе да оставите децата за момента при баба и дядо и тогава да видиш реакцията му  слонен ли е да го направи .Може би точно това Ви трябва да останете сами макар за малко .А за развода според мен това не е решение  мисля че трябва да опитш още веднъж , но първо може да се разделите за малко и после с бистър ум ти сама да прецениш заслужава или не да бъдете семейство.Успех мила не се предавай лесно  и ти имаш достойнство ,покажи му го .Покажи му че не си дъвка да те дъвча  ти си жена  постави му  въпроси директно ако мъж на място ще седне да ти отговори Покажи му че не си толкова  мека колкото си била до сега .Успех събери му очите в точка покажи му децата на снимки и го питай така ли само може да ги гледа  той баща ли е или нещо друго  един баща не такъв когато носи само пари въпреки че и това е от значение.
Виж целия пост
# 50
не знам точно какво да те посъветвам, ти сама знаеш най добре, като преминат емоциите гледаш по друг начин, но това оправдание на повечето мъже, че ходят на работа и нямат време за децата не го разбирам, значи майката може да ходи на работа, като се прибере да свърши и домашните задължения и да има време и за детето, защо бащата не може, моя баща е алкохолик и много пъти си мислех че ако майка ми беше направила тази крачка щеше да е много по щастлива, и ние сме 4 деца и майка ми сама се е борила, защото баща ми изпива всичко което изкарва, сега майка ми е в Гърция за да може пак да помага на децата си, най милите ми спомени са как винаги намираше време да поиграе с нас, нищо че работеше на смени и като се прибере имаше достатъчно работа по къщата и двора, баща ми така и не намери време да ни обърне внимание, питате как ще се чувстват децата, ами нямам никакво желание да го видя, нищо че не са разведени
Виж целия пост
# 51
Ясно е, че децата са му в тежест. Ясно е, че да те дели с тях е охладило чувствата му. Раздялата ще го освободи от куп задължения, а теб ще натовари с всичко. Ако можеш да се справиш сама финансово и физически, ще можеш ли да се справиш със самотата? Присъствието на бащата създава друга атмосфера в къщи.
От друга страна децата ще пораснат и ще поемат своя път, няма винаги да си толкова ангажирана с тях, ако успееш да съхраниш семейството до тогава, може би нещата ще се променят към по-добро.
Другата страна е, че никоя майка не може да издържи дълго обидите към децата си, каквато и да е цената. Чуждото дете е най-честия отдушник за отрицателните емоции.
Каквото и да избереш, дано то те направи по-щастлива!
Виж целия пост
# 52
Все си мисля за теб.
Както и за това, че утре аз може да съм в твоето положение.
Вярно, че мъжа ти заслужава втори шанс, но пък и ти заслужаваш по-добро отношение и живот.
Просто исках да ти кажа, че те разбирам и ти съчувствам, но жените сме градивния елемент в семейството... ако ти не можеш да оправиш нещата - няма кой друг.
Наодявам се заради всички ви, че ти ще намериш сили да продължиш, но най-вече че мъжа ти ще се осъзнае преди наистина да е съвсем късно.

Горе главата и бъди силна както си била до сега! Не се отказвай, не се предавай!
Виж целия пост
# 53
Какво стана с твоят татко? Поговорихте ли? До какво решение стигнахте?  Hug
Виж целия пост
# 54
Здравей и от мен wright.
Първото нещо, кето си помислих четейки твоите постинги е че, е много трудно човек сам да се справи в такава ситуация. Явно вие от дълго време циклите на едно място и нищо не се променя. Това поведение на твоя съпруг се дължи на нещо и ако искаш да промениш само поведението му, за мен е все едно да промениш следствието , а не причината. Много различни причини може би стоят зад това, което той прави. Не знам как ти да постъпиш, но знам, че аз бих се опитала поне да се консултирам с някой, който наистина е оторизиран да помага в такива ситуации. Това в случай, че искаш да му дадеш още един, последен шанс. Иначе изцяло съм против, ако нещата не търпят развитие, хората да останат заедно и да бъдат нещастни.  Смятам също така, че именно и  заради децата, ние родителите трябва да направим своя избор, макар и толкова труден като избора да се разделим. Ние оказваме страшно много влияние върху тях с всичко, което правим.
Желая ти успех и промени  bouquet


Ако искаш, мога да потърся координати на наистина добър психолог, поне за една среща за семейно консултиране. Пиши ми на лични, ако искаш.
Виж целия пост
# 55
Благодаря, че продължавате да ми пишете   bouquet 
ljuboznatelna, съвършено си права.
Аз стигнах дъното... преди две вечери изпаднах в нервна криза, всичко ми беше толкова черно пред очите, че не ми се искаше да съм на този свят. За това си имаше причини - съпругът ми започна да прави напук, подклаждайки умишлено напрежението. Блокира достъпа ми до ел. поща, излиза уж на бизнес срещи, а всъщност се среща с "приятелите" си ергени, за да се оплаква и прекарва времето си в чудесната им компания. В същото време при нужда тича при мен, кога за бърза медицинска помощ, кога за работа, кога за нова прическа, просто за всичко аз съм насреща - не дай си Боже да откажа нещо. Аз обаче не издържах и в изблика си на чувства явно доста съм го изплашила, защото вечерта се заключи в спалнята ни под предлог, че съм опасна  Shocked Също ми каза, че ще се яви на делото и ще каже, че всичко е вярно и че наистина е съгласен на развод.
Това беше върха на всичко, от тогава не си говорим.
Днес се срещнах с адвокатката ми и оттеглих молбата ми за развод. Не, не се колебая, нито пък съм размислила, просто смятам, че ако се разведем това само би улеснило неговия живот, а моя ... Ако той иска, нека подава молба, нека намери основание да се разведем. Но от сега нататък не смятам да съм онази предишната, която Той имаше - момичето за всичко.
Между другото, в този си изблик, поисках неколкократно от него да ми признае, че не изпитва нищо повече към мен, за да бъде всичко ясно. Не го каза.
Darra, може би се нуждаем от професионална помощ, но той от работа децата си не може да погледне, а камо ли да ходи да спасява семейството си. Това би било шегичка за него.
Публикувах умишлено темата си във форума на татковците, с тайната надежда да я прочетат и реагират. Искаше ми се някой татко да ми даде да осъзная, че не съм права и по някакъв логичен начин да обясни поведението на половинката ми. Защото аз си изблъсках мозъка, но не можах да намеря адекватно обяснение.
Виж целия пост
# 56
wright, както и да решиш да постъпиш, имаш моята морална подкрепа. Знам, че звучи тъпо, защото не се познаваме, но поне виртуално ми се иска да те подкрепя.

Според мен мъжът ти сигурно не е в първа младост и най-вероятно инстинктивно иска да си "улесни", вместо да си "утежнява" живота, но определно не е избрал верния път. Страшно ми се иска да стане нещо, което да му отвори очите какви рискове поема. Жена като теб както и да търси, повече няма да намери, да не говорим, че ти си и майка на децата му. Мисля, че известно отдалечаване от него - точно както ти си решила - е най-добре за момента. Стига си е мислил, че е абониран за теб денонощно и трябва вечно да си му на разположение! Защо да се мъчиш и да се разправяш с бракоразводни дела, нека той се засили, ако толкова му се ще. Ти не си тръгнала да се жениш отново, че да ти трябва свободата на хартия.

Желая ти успех и много сили, на теб и на децата! Дано на мъжът ти малко му просветне, все още не съм загубила надежда, че нещата при вас могат да се оправят! По-добре временно не говорете и не обсъждайте нищо - то на думи е лесно, знам  Sad - да видим как ще се развият нещата. Стискам палци Heart Eyes
Виж целия пост
# 57

Darra, може би се нуждаем от професионална помощ, но той от работа децата си не може да погледне, а камо ли да ходи да спасява семейството си. .
Цитирам това, zащото си мисля, че ти сама, ако отидеш ще си помогнеш. Дори него да го няма на теzи раzговори. Просто zа да чуеш странично мнение, zа да споделиш с някой, който ще те раzбере (най малкото работата му е такава).
Ще ти олекне, ще погледнеш нещата от друг ъгъл и може да получиш душевно равновесие, от каквото имаш нужда.
Каzвам ти това, zащото аz самата (по други причини ) посещавам в момента такъв човек и се чувствам доста по добре от раzговорите.
Виж целия пост
# 58
Леле, голям екшън е било при вас. Ама вярно ли се заключи в спалнята? И как така ще ти блокира достъпа до e-mail? Вярно и при нас имаше циркове, докато се разведем и бившата няколко пъти е посягала и ме е удряла, ама чак да се заключа щото била опасна за мене  newsm78
Виж целия пост
# 59
...и ме е удряла, ама чак да се заключа щото била опасна за мене  newsm78
svil, и дума не може да става за това. По-скоро съм опасна за себе си и единствено мисълта, че мога да оставя сирачета ме е възпирала. Това само на моменти, но пък на него май не му пука... Ел. поща ни е обща, той беше блокирал възможността да изпращам писма по някакви необясними причини. Това нямаше голям успех, т.к. аз намерих, разбира се, начин да се справя  Mr. Green

El lucero del alba, получавам прекрасна помощ от всички, които ми пишат тук. Просто не можете да си представите каква подкрепа сте ми и благодарение на Вас оцелявам... Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия