Здравейте. Според Вас съдбата предопределена ли е, т.е максимата "каквото е писано, товя ще стане" валидна ли е в християнството?
Виж целия пост
Православието като начин на живот - 8
- Публикувана: 25 ян. 2020, 14:47 ч.
- Последно мнение: 1 март 2022, 09:53 ч.
# 150
16 май 2020, 01:05 ч.
# 151
16 май 2020, 08:45 ч.
И мен ме вълнува този въпрос. Според мен християнството отрича съдбата.
Как го разбирате това от Еклисиаст 9 глава:
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях
Много пъти съм си мислила за предсказанията за Исус Христос, за идването му разбирам, но за това, че ще бъде предаден за 30 сребърника и ще бъде разпнат? Т.е. Иуда е трябвало да го предаде? Не искам да имам грях за тези мисли, но наистина не разбирам много неща.
Виж целия пост
Здравейте. Според Вас съдбата предопределена ли е, т.е максимата "каквото е писано, товя ще стане" валидна ли е в християнството?
Как го разбирате това от Еклисиаст 9 глава:
10. Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях
Много пъти съм си мислила за предсказанията за Исус Христос, за идването му разбирам, но за това, че ще бъде предаден за 30 сребърника и ще бъде разпнат? Т.е. Иуда е трябвало да го предаде? Не искам да имам грях за тези мисли, но наистина не разбирам много неща.
# 152
16 май 2020, 10:35 ч.
Аз разбирам нещата така. Ние имаме свободна воля и тя не може и няма да ни бъде отнета. Чрез свободната си воля, обаче, вършим не само добро, но и зло. Разбира се, делата ни водят до своите последствия. Има и много неща, които не зависят от нас и нямаме контрол над тях. Бог Отец е този, който е в контрол винаги, той допуска определени неща да станат или не в живота ни. Дори и дяволът не може да се вихри без допущението на Бог. Затова когато Исус среща този човек, който е бил обладан от много бесове (от легион), те го молят за позволение да отидат при свинете и Той им позволява. Също и в книгата Йов става ясно, че всичкото зло, което сполетява Йов, става с позволението на Бог. Разбира се, доста често не проумяваме защо стават определени неща на определени хора, но няма как да схванем цялата картина, която Бог вижда. За християните съдбата е чисто и просто Божията воля.
А иначе и аз много съм се чудила на тази част от Евангелието, в която казва, че Човешкият Син трябва да бъде предаден. Особено това изречение не сковава: "прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (От Матея свето Евангелие 26:24 СИ)". Също в едно от Евангелията се казваше, че сатана е влязъл в Иуда. Това не значи ли, че всъщност не той, а сатана го е предал?!
Виж целия пост
А иначе и аз много съм се чудила на тази част от Евангелието, в която казва, че Човешкият Син трябва да бъде предаден. Особено това изречение не сковава: "прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. (От Матея свето Евангелие 26:24 СИ)". Също в едно от Евангелията се казваше, че сатана е влязъл в Иуда. Това не значи ли, че всъщност не той, а сатана го е предал?!
# 153
16 май 2020, 10:49 ч.
И аз съм се замисляла по този въпрос. За предопределението пишат много християни, в Библията има абзаци, които разглеждат тази тема.
В съвремието някои християни го наричат Карма ( така съм останала с впечатление), но това е дума, принадлежаща към други религии.
Светите отци на православието го наричат Божий Промисъл.
И да, има Промисъл, в това съм абсолютно убедена.
Shanan4e, и аз изтръпвам при прочитане на същия цитат. Става ми жал за човека.....
Сигурно греша, защото в случая моето съжаление/ милосърдие е явно проява на бунт срещу Бога....
Не знам .
Виж целия пост
Здравейте. Според Вас съдбата предопределена ли е, т.е максимата "каквото е писано, товя ще стане" валидна ли е в християнството?
В съвремието някои християни го наричат Карма ( така съм останала с впечатление), но това е дума, принадлежаща към други религии.
Светите отци на православието го наричат Божий Промисъл.
И да, има Промисъл, в това съм абсолютно убедена.
Shanan4e, и аз изтръпвам при прочитане на същия цитат. Става ми жал за човека.....
Сигурно греша, защото в случая моето съжаление/ милосърдие е явно проява на бунт срещу Бога....
Не знам .
# 154
16 май 2020, 17:17 ч.
Радвам се, че се заформи дискусия! Наистина, в традиционните вярвания има смисъл! Скоро до мен достигна интерпретацията, че адът се намира тук, на земята. Как мислите, дали е така? Дали живеем в "гнездото на Дявола"?
Виж целия пост
# 155
16 май 2020, 22:17 ч.
Според православието няма нито съдба, нито карма. Господ ни е надарил със свободна воля, ние определяме бъдещето си.
Иуда е предал Иисус Христос по своя собствена воля, защото е бил сребрелюбец (в Евангелието е записано, че той е крадял от ковчежето с пожертвуванията), не защото така е трябвало. Господ е над времето, съответно Той знае какво ще стане в бъдещето и затова имаме пророчества в Стария Завет, които се сбъдват в Новия Завет. Сатана е влязал в Иуда след като той недостойно се е причастил на тайната вечеря. Господ е допуснал сатана да влезе в него. Както Shanan4e каза сатана и бесовете не могат да действат без позволение.
Волята на Бог е добра, съответно когато стават злини в света, те стават по Божие допущение, а не по Божия воля. Но дори и злините Бог може да обърне в добро.
Адът не се намира на земята. От къде е тази интерпретация?
Дяволът и бесовете обитават въздуха, под небесното пространство, затова са наричани от отците поднебесни духове на злобата. Някои отци на църквата казват, че в последните времена измамата ще дойде от небето, там ще се правят много "чудеса". НЛО-тата са бесове според православните.
Ако ми позвалите да кажа, че Иисус се пише с две И от православните. Протестантите го пишат с едно.
Иисус с две И означава Спасител.
Виж целия пост
Иуда е предал Иисус Христос по своя собствена воля, защото е бил сребрелюбец (в Евангелието е записано, че той е крадял от ковчежето с пожертвуванията), не защото така е трябвало. Господ е над времето, съответно Той знае какво ще стане в бъдещето и затова имаме пророчества в Стария Завет, които се сбъдват в Новия Завет. Сатана е влязал в Иуда след като той недостойно се е причастил на тайната вечеря. Господ е допуснал сатана да влезе в него. Както Shanan4e каза сатана и бесовете не могат да действат без позволение.
Волята на Бог е добра, съответно когато стават злини в света, те стават по Божие допущение, а не по Божия воля. Но дори и злините Бог може да обърне в добро.
Адът не се намира на земята. От къде е тази интерпретация?
Дяволът и бесовете обитават въздуха, под небесното пространство, затова са наричани от отците поднебесни духове на злобата. Някои отци на църквата казват, че в последните времена измамата ще дойде от небето, там ще се правят много "чудеса". НЛО-тата са бесове според православните.
Ако ми позвалите да кажа, че Иисус се пише с две И от православните. Протестантите го пишат с едно.
Иисус с две И означава Спасител.
# 156
16 май 2020, 23:25 ч.
[/spoiler]
Според православието, има съдба; Божий Промисъл. За всеки един от нас.
Ето един цитат, измежду многото... който много ми харесва, защото ми дава отговори, които от малка са ме мъчили:
св. Макарий Оптинский
от тук
Превод:
Вярата не се състои само в това, че има Бог, но и вяра в Неговия премъдър Промисъл, който управлява Своите твари и устройващ всичко в полза; времената и годините са в Неговата власт ( Деян. 1,7), и на всеки един от нас е определил предела на живота преди нашето битие, без Неговата воля нито птица не пада, нито косъм от главата ни ( Мат. 10, 29; Лк. 21, 18)! За всеки един от нас е положено изпитание на вярата, но не за всички по едно и също време и не за едно и също нещо; един бива изпитан с бедност, обременен със семейство, нямащ дневна прехрана, други с лишаване от чест, безславие, друг, който от богат преминава към нищета, друг чрез несъгласия в партньорството ( брака), с недобро поведене на децата, страдащ от сърдечна печал или скърби, понеже няма деца, които да са надежда и опора в старостта му, друг с лишение от съпругата му, приятеля му , брата, децата, родителите и роднините и обременени с много подобни и пъстроцветни скръбни приключения, но всичко това се случва по премъдриите и неведоми Божии съдби.
Така че, не ми се връзва, че аз определям съдбата си, звучи ми някак си самонадеяно. Сигурно не схващам конкретиката на мисълта ти.
Виж целия пост
Според православието няма нито съдба, нито карма. Господ ни е надарил със свободна воля, ние определяме бъдещето си.
Скрит текст:
Иуда е предал Иисус Христос по своя собствена воля, защото е бил сребрелюбец (в Евангелието е записано, че той е крадял от ковчежето с пожертвуванията), не защото така е трябвало. Господ е над времето, съответно Той знае какво ще стане в бъдещето и затова имаме пророчества в Стария Завет, които се сбъдват в Новия Завет. Сатана е влязал в Иуда след като той недостойно се е причастил на тайната вечеря. Господ е допуснал сатана да влезе в него. Както Shanan4e каза сатана и бесовете не могат да действат без позволение.
Волята на Бог е добра, съответно когато стават злини в света, те стават по Божие допущение, а не по Божия воля. Но дори и злините Бог може да обърне в добро.
Адът не се намира на земята. От къде е тази интерпретация?
Дяволът и бесовете обитават въздуха, под небесното пространство, затова са наричани от отците поднебесни духове на злобата. Някои отци на църквата казват, че в последните времена измамата ще дойде от небето, там ще се правят много "чудеса". НЛО-тата са бесове според православните.
Ако ми позвалите да кажа, че Иисус се пише с две И от православните. Протестантите го пишат с едно.
Иисус с две И означава Спасител.
Волята на Бог е добра, съответно когато стават злини в света, те стават по Божие допущение, а не по Божия воля. Но дори и злините Бог може да обърне в добро.
Адът не се намира на земята. От къде е тази интерпретация?
Дяволът и бесовете обитават въздуха, под небесното пространство, затова са наричани от отците поднебесни духове на злобата. Някои отци на църквата казват, че в последните времена измамата ще дойде от небето, там ще се правят много "чудеса". НЛО-тата са бесове според православните.
Ако ми позвалите да кажа, че Иисус се пише с две И от православните. Протестантите го пишат с едно.
Иисус с две И означава Спасител.
Според православието, има съдба; Божий Промисъл. За всеки един от нас.
Ето един цитат, измежду многото... който много ми харесва, защото ми дава отговори, които от малка са ме мъчили:
Цитат
Вера не в том только состоит, чтобы веровать, что есть Бог, но и во всепремудрый Его Промысл, управляющий тварями Своими и все на пользу устрояющий; времена и лета положены суть в Его власти (см. Деян. 1, 7), и каждому из нас предел жизни определил прежде бытия нашего, и что без воли Его ни птица не падет, ни волос главы нашей не погибнет (см. Мф. 10, 29; Лк. 21, 18)! Каждому из нас предлежит испытание веры, но не всем в одно время и не в одних и тех же вещах; один испытывается бедностью, обременен семейством, не имея дневного пропитания, другие лишением чести, бесславием, иной из богатства переходом к нищете, иной
через несогласность партии [в браке], недобрым поведением детей снедается сердечной печалью или скорбит, не имея детей – надежды и подпоры старости его, иной лишением супруги, друга, брата, детей, родителей и родственников и прочими многими пестровидными скорбными приключениями отягощаются, но все это происходит по всепремудрым и недоведомым судьбам Божиим.
через несогласность партии [в браке], недобрым поведением детей снедается сердечной печалью или скорбит, не имея детей – надежды и подпоры старости его, иной лишением супруги, друга, брата, детей, родителей и родственников и прочими многими пестровидными скорбными приключениями отягощаются, но все это происходит по всепремудрым и недоведомым судьбам Божиим.
от тук
Превод:
Вярата не се състои само в това, че има Бог, но и вяра в Неговия премъдър Промисъл, който управлява Своите твари и устройващ всичко в полза; времената и годините са в Неговата власт ( Деян. 1,7), и на всеки един от нас е определил предела на живота преди нашето битие, без Неговата воля нито птица не пада, нито косъм от главата ни ( Мат. 10, 29; Лк. 21, 18)! За всеки един от нас е положено изпитание на вярата, но не за всички по едно и също време и не за едно и също нещо; един бива изпитан с бедност, обременен със семейство, нямащ дневна прехрана, други с лишаване от чест, безславие, друг, който от богат преминава към нищета, друг чрез несъгласия в партньорството ( брака), с недобро поведене на децата, страдащ от сърдечна печал или скърби, понеже няма деца, които да са надежда и опора в старостта му, друг с лишение от съпругата му, приятеля му , брата, децата, родителите и роднините и обременени с много подобни и пъстроцветни скръбни приключения, но всичко това се случва по премъдриите и неведоми Божии съдби.
Така че, не ми се връзва, че аз определям съдбата си, звучи ми някак си самонадеяно. Сигурно не схващам конкретиката на мисълта ти.
# 157
17 май 2020, 00:02 ч.
Смятам, че хората сме дарени със свободна воля и сами взимаме решения. На база на нашите решения, на базата на това към какви грехове сме склонни ни се случват различни събития. Те имат за цел да ни поизправят и да ни излекуват духовно, макар че това може да не ни харесва или да е болезнено за тялото. Доколкото сме във взаимовръзка с много други хора, целият ни живот е част от един гигантски, непрекъснато менящ се пъзел, неумозрим от човешка гледна точка. Радостта за едни се оказва житейска трагедия за други. Загубата днес е предпоставка за печалба утре. От личния си опит ми се струва, че Божиите решения се случват с една изключителна лекота и елегантност, независимо от нашите напъни и инатене, и винаги се оказват за добро. Когато се случи нещо такова то сякаш едновременно решава не само една задача (макар понякога решенията да са болезнени и свързани със загуба). В такъв смисъл, Бог е вседържител на всичко. Той е баща, той е стопанин. Но човек е този, който носи първоначалната отговорност, с всяко свое действие, с всяка своя дума и с всяка своя мисъл.
Ние често забравяме, че за Господ е важно не как е протекъл животът ни, а ние как сме го изживели и какви уроци сме научили, какви съкровища небесни сме си събрали. И дори да се окаже, че всички наши житейски събития са предопределени на базата на предишните ни решения (нещо като онези книги игри) то пак важното е как сме реагирали в тази ситуация, с всяка наша най-мъничка болка или едва доловимо самомнение, а това води до експлозия от безброй нови ситуации според съвсем "фината настройка".
Така си ги представям аз нещата
Виж целия пост
Ние често забравяме, че за Господ е важно не как е протекъл животът ни, а ние как сме го изживели и какви уроци сме научили, какви съкровища небесни сме си събрали. И дори да се окаже, че всички наши житейски събития са предопределени на базата на предишните ни решения (нещо като онези книги игри) то пак важното е как сме реагирали в тази ситуация, с всяка наша най-мъничка болка или едва доловимо самомнение, а това води до експлозия от безброй нови ситуации според съвсем "фината настройка".
Така си ги представям аз нещата
# 158
17 май 2020, 00:57 ч.
Катерица, няма такава съдба в православието:
Това е откъс от книгата "Суеверията сред днешните християни". 160та страница е за съдбата:
https://www.slideshare.net/svetinikolai/ss-53335963
След като имаш свободна воля ти определяш съдбата си, иначе как може да кажеш, че имаш свободна воля?
Божии промисъл е по-различно от съдбата, за която говори radito135. Мисля, че като прочетеш откъса за съдбата от книгата ще ти стане по-ясно.
Самата дума съдба се използва с различнен смисъл, значение. Вярвам че и от това произлизат недоразумения.
Виж целия пост
Цитат
Според Вас съдбата предопределена ли е, т.е максимата "каквото е писано, товя ще стане" валидна ли е в християнството
Цитат
Според учението на Православната Църква, Господ определя съдбата на всеки човек (в сегашния и бъдещия живот) НЕ безусловно, а на основание на предвиждането, как се държи (или би се държал) този човек по време на земния си живот. Бог знае и вижда минало, настояще и бъдеще, без ни най-малко да отнема човешката възможност за свободен избор. Бог знае какво ще направим, а не го предопределя.
Но въпреки това учение, мнозина вярват, че съдбата на всеки човек е безусловна, че са предопределени всички обстоятелства в живота му и дори всички негови бъдещи постъпки и действия. Такова мнение за съдбата – като за някаква своенравна сила, властваща над всички, безразборно милостива към едни и жестока към други, безразлична към правда, мъдрост и благост – има езически характер и е заимствана от езичниците. За съжаление обаче и някои суеверни християни са пренесли езическите неправилни понятия за съдбата върху единия истински Бог. И се получава така, че има хора, които оправдават тежките си пороци, позовавайки се на Божията воля. Например някой пияница, в отговор на вразумлението на доброжелателни към него хора, казва: „Радвам ли се аз, че правя така? Сам виждам, че пропадам. Но аз зная, че моята участ е толкова горчива, защото Господ ме е наказал с тази проклета страст към алкохола. Болно и горко ми е и на мен самия, но нищо не може да се направи.“
Но въпреки това учение, мнозина вярват, че съдбата на всеки човек е безусловна, че са предопределени всички обстоятелства в живота му и дори всички негови бъдещи постъпки и действия. Такова мнение за съдбата – като за някаква своенравна сила, властваща над всички, безразборно милостива към едни и жестока към други, безразлична към правда, мъдрост и благост – има езически характер и е заимствана от езичниците. За съжаление обаче и някои суеверни християни са пренесли езическите неправилни понятия за съдбата върху единия истински Бог. И се получава така, че има хора, които оправдават тежките си пороци, позовавайки се на Божията воля. Например някой пияница, в отговор на вразумлението на доброжелателни към него хора, казва: „Радвам ли се аз, че правя така? Сам виждам, че пропадам. Но аз зная, че моята участ е толкова горчива, защото Господ ме е наказал с тази проклета страст към алкохола. Болно и горко ми е и на мен самия, но нищо не може да се направи.“
Това е откъс от книгата "Суеверията сред днешните християни". 160та страница е за съдбата:
https://www.slideshare.net/svetinikolai/ss-53335963
След като имаш свободна воля ти определяш съдбата си, иначе как може да кажеш, че имаш свободна воля?
Божии промисъл е по-различно от съдбата, за която говори radito135. Мисля, че като прочетеш откъса за съдбата от книгата ще ти стане по-ясно.
Самата дума съдба се използва с различнен смисъл, значение. Вярвам че и от това произлизат недоразумения.
# 159
17 май 2020, 09:37 ч.
А как тогава разбирате това, че в Божието Царство ще бъдат допуснати тези, чиито имена са записани в книгата на живота (Откровение 21:27)? Честно казано това ми звучи като, че вече е определено кой къде ще отиде.. Но вярвам, че по-скоро не го разбирам правилно и не съм дорасла да го осмисля. Вие какво мислите?
Виж целия пост
# 160
17 май 2020, 10:24 ч.
Мисля, че с живота си трябва да се опитаме да попаднем в тази книга. Но някъде бях чела, че ние не можем да се спасим сами, само по божията милост може да стане това, защото няма достойни. Също така Бог вижда нашето сърце и нашите помисли и какво си мислим ние за себе си и какви сме в очите на Бога не знам. Също понякога осъждаме някого, но дали сме прави и дали не сме по-грешни от този когото осъждаме?
За мен остава надеждата за божията милост да съм записана в книгата. Но все пак нашите мисли и действия са от значение.
Виж целия пост
А как тогава разбирате това, че в Божието Царство ще бъдат допуснати тези, чиито имена са записани в книгата на живота (Откровение 21:27)? Честно казано това ми звучи като, че вече е определено кой къде ще отиде.. Но вярвам, че по-скоро не го разбирам правилно и не съм дорасла да го осмисля. Вие какво мислите?
За мен остава надеждата за божията милост да съм записана в книгата. Но все пак нашите мисли и действия са от значение.
# 161
17 май 2020, 13:04 ч.
Shanan4e, както и с предсказанията в СЗ, които се сбъдват в НЗ. Господ знае какво ще стане в бъдещето, затова имената на спасените са записани в книгата на живота. Разбирането, че Господ е определил едни хора за спасение, а други не, е протестанско (май калвиниско, но не съм сигурна кои протестанти вярваха така). Ние чрез свободната си воля избираме дали да следваме Господа и да се опитаме да се спасим или не. Но както Dari_77 казва ние не можем да се спасим сами. Без Божията помощ не можем, защото сме немощни и постоянно грешим. Без Божията помощ дявола ще ни плени много лесно. Ние не се спасяваме заради нашите дела, нашите дела никога няма да бъдат достатъчни, но се спасяваме по Божието милосърдие. Това обаче не означава, че защото Бог е милостив, ние можем да вържим каквото си искаме пък Бог ще ни прости. Трябва да се каем, да вършим добри дела...Когато Бог вижда, че ние се опитваме, че желаем да вършим добро, да се откажем от някакъв порок примерно, Той ни помага и допълва това, което не ни достига.
Май стана много дълго, но това което се опитвам да кажа е, че без Божията помощ не можем да се спасим, но за да ни помогне Господ, Той трябва да вижда, че ние се стремим към спасението, че изпълняваме заповедите Му...
Виж целия пост
Май стана много дълго, но това което се опитвам да кажа е, че без Божията помощ не можем да се спасим, но за да ни помогне Господ, Той трябва да вижда, че ние се стремим към спасението, че изпълняваме заповедите Му...
# 162
17 май 2020, 14:03 ч.
Да добавя, че за да бъдем спасени, трябва да вярваме и да се уповаваме на Бог. Само вярвайки и доверявайки Му се, можем да се надмогнем от греховете си естествено и да се каем искрено. А не стискайки се, все едно че пазим диета, пък като се уморим да се отпуснем и да го ударим в другата крайност. Колкото и милостиня да раздаваме, колкото и поклони да правим, ако няма искрена и дълбока вяра, трудно ще стане.
Някъде бях чела, че Адам и Ева са имали избор - можело е да не послушат змията. Каин също е имал избор - можел е да не убие брат си. Дори Юда е имал избор да не предаде Иисус или поне да не се самоубива след грешката си, а да се разкае и да моли за прошка. Тогава като с "ефекта на пеперудата" нашият свят би бил по-различен. Уви ние сме толкова предсказуеми за нашият създател (Както родителите, прекрасно знаят каква беля е намислило да прави малкото им дете), а нашите хилядолетия за Него са един миг от вечността. Но той винаги ще чака да го изненадаме, да се вслушаме в думите му, да мислим върху тях, да се борим със собствените си страсти, да надмогнем собственото си его и да станем такива каквито ни е създал - по Негов образ и подобие. А когато не успяваме да осъзнаваме собствената си немощ в покаяние. Може би тези, които успеят ще се спасят.
Виж целия пост
Някъде бях чела, че Адам и Ева са имали избор - можело е да не послушат змията. Каин също е имал избор - можел е да не убие брат си. Дори Юда е имал избор да не предаде Иисус или поне да не се самоубива след грешката си, а да се разкае и да моли за прошка. Тогава като с "ефекта на пеперудата" нашият свят би бил по-различен. Уви ние сме толкова предсказуеми за нашият създател (Както родителите, прекрасно знаят каква беля е намислило да прави малкото им дете), а нашите хилядолетия за Него са един миг от вечността. Но той винаги ще чака да го изненадаме, да се вслушаме в думите му, да мислим върху тях, да се борим със собствените си страсти, да надмогнем собственото си его и да станем такива каквито ни е създал - по Негов образ и подобие. А когато не успяваме да осъзнаваме собствената си немощ в покаяние. Може би тези, които успеят ще се спасят.
# 163
17 май 2020, 14:46 ч.
Благодаря на всички, които споделят своите осъзнавания и опит.
При мен разбира се, има много вътрешни мисли, борби, анализи.
Стигнала съм до следния пристан:
Да прося от Бога помилване, да ми дава да виждам и осъзнавам греховете си, да ги боря в дълбоко покаяние и упование в Неговото Спасение. Да прося сили за това у Него.
Самият факт, че знам, че Него Го има, че ни обича ( особено каещия се грешник) и че Дева Мария е родила нашият Спасител, вече ми е достатъчно, не само за да се надявам, да вярвам, а и да понасям всички страдания с благодарност, страх Божий и себеукор.
Може би с две думи православието ме научи на следното: ние сме грешни и криви и основното, което следва да направим е да понасяме с благодарност и дори радост тегобите, страданията и мъката от този свят, вярвайки, че всичко е за добро и че греховете ни ще бъдат( са) простени, защото Бог е милосърден и ние сме стигнали ( може би) до покаяние.
Виж целия пост
При мен разбира се, има много вътрешни мисли, борби, анализи.
Стигнала съм до следния пристан:
Да прося от Бога помилване, да ми дава да виждам и осъзнавам греховете си, да ги боря в дълбоко покаяние и упование в Неговото Спасение. Да прося сили за това у Него.
Самият факт, че знам, че Него Го има, че ни обича ( особено каещия се грешник) и че Дева Мария е родила нашият Спасител, вече ми е достатъчно, не само за да се надявам, да вярвам, а и да понасям всички страдания с благодарност, страх Божий и себеукор.
Може би с две думи православието ме научи на следното: ние сме грешни и криви и основното, което следва да направим е да понасяме с благодарност и дори радост тегобите, страданията и мъката от този свят, вярвайки, че всичко е за добро и че греховете ни ще бъдат( са) простени, защото Бог е милосърден и ние сме стигнали ( може би) до покаяние.
# 164
17 май 2020, 16:35 ч.
Пътят ми като християнка започна отдавна, но усещането ми е , че сега още не съм тръгнала така както сърцето ми го иска. И точно такива въпроси, които тук се дискутират ме карат така да се чувствам. Копнея да имам духовните очи , които трябвада имам за да си верен на Господа. И да, смятам, че всеки от нас има дадена свободна воля, която е важна за неговия живот, за неговото спасение.
И да , обърквам се понякога. Бях на 7 годинки когато баща ми жестоко преби майка ми. Слава Богу не я уби. Но ето моят живот се определи не от мои действия. Не съм виждала баща си почти 30 г.
Иуда е знаел какво прави - абсолютен избор по собствена воля и нито се разкаял, нито е отказал- съгласил се е да го извърши. Изобщо нямам грам колебание за неговата личност.
Виж целия пост
И да , обърквам се понякога. Бях на 7 годинки когато баща ми жестоко преби майка ми. Слава Богу не я уби. Но ето моят живот се определи не от мои действия. Не съм виждала баща си почти 30 г.
Иуда е знаел какво прави - абсолютен избор по собствена воля и нито се разкаял, нито е отказал- съгласил се е да го извърши. Изобщо нямам грам колебание за неговата личност.
Препоръчани теми