Православието като начин на живот - 8

Иланг. Така ме зарадва публикацията ти. Да поздравиш сестра си за прекрасната работа. Вдъхнових се.

Мигла, тя започна като на шега с школата по иконопис към Енорийския център Покров Богородичен София и вече 3 години рисува икони. Мястото е чудесно, преподавателката е наистина специалист по Иконография.
Имат и детски школи, дърворезба и катехизис.
Това ми е подарък за последния рожден ден - Майка Богородица

Да, там е много приятно. Дъщеря ми ходеше в детската школа за една година, но беше най-малка от всички (тогава беше 3 клас) и се отказа, т.к. поради разликата във възрастта се срамуваше. Но научи полезни неща и от техниките за рисуване и от катахезиса, които помни и до днес.
Аз как бих се записала на дърворезба, но май няма да е скоро

Един теоритичен въпрос. В храмовете освещава ли се хляб на Успение Богородично? Или се прави вечерта педи празника? (Може да съм питала и преди, но забравям). Там където съм посещавала се е правило, но сега съм в друг град и се чудя дали в местната църква ще има такова нещо. Питах днес, но клисарката не знаеше, а не исках да притеснявам свещеника.

Относно по-предните спорове. Мисля, че част от тях се пораждат защото всеки е на различен етап от пътя си (а и на различна възраст). "Насила хубост не става" е казала народът, а Христос е казал, че ще чука на вратата ни и ще чака доброволно да му отворим. Осмислянето на смъртните грехове (и тяхното тълкуване) е нещо което всеки сам трябва да направи - разучи, осъзнае. Ако е спуснато като догма е трудно за преглъщане от съвременния "свободолюбив" човек.

Аз пак се чудя, след като Господ е казал да не се грижим какво да облечем и украшението ни да не бъде външно, но в същото време се счита, че може да подтикнеш съпруга си към изневери, ако не му угаждаш и не се стараеш за Него (извинете за сарказма, но се дразня на тези внушения), то тогава... значи все пак трябва да си донякъде суетна и да се грижиш. А и грижата за едни означава едно, за друг друго. За мен грижа е и просто да съм изкъпана, с чиста коса, кожа, устна хигиена, сресана, с чисти дрехи и нокти. За един мъж може това да е достатъчно, а друг може да иска всякакви неща от изрисувани вежди до силикон. Е...
P. S. Gorg0nzola, само да не си помислиш, че пиша това против твоя пост! В никакъв случай! Ядосвам си се на някои неща, които намирам за противоречиви и драскам тук.

Gorg0nzola, за съжаление на теоретичния въпрос не мога да отговоря, много имам да се уча още за хлябове, просфори, Литургии.....поради ограниченият ми достъп до православна Църква, този процес при мен върви много бавно.
За осмислянето и осъзнаването съм напълно съгласна, всеки един от нас има своя път към отваряне на духовните ни очи.
Аз снощи заспах с един текст:
Духовното пътешествие на едно сляпо момиче в задгробния свят, Схимонахиня Сергия

Може ли, има ли желаещи за коментар? Дали този материал отговаря на православното предание, коректен ли е и в съзвучие ли е с духовното учение православие за спасението ни?

О, Джуд, напротив, напълно си права. Аз като съвременен свободолюбив индивид хич не одобрявам угаждането на мъжа. За тази дума се сетих като най-подходяща в момента, визирайки не да не го глезя (защото си го обичам), а да не се съобразявам с неговите прищевки когато нещо касае мен. Но някой може да го разтълкува и според собствения си интерес.
Иначе да, спретнатия и чист външен вид в момента ми се струва нужното, ама ми е трудно да приема без болка собственото си оплешивяване с годините. Какво като косата ми е чиста? Плаче ми се като гледам колко е малко. Затова и не мога да съдя нито 90 год. съсед, който плаче какъв мъж бил, нито жените, които се увличат по красиви платове или бижута. Това е вид увлечение към красивото само по себе си. Важно е да се оцени смисълът на красотата и целта с която е създадена - дали ще е красиво бижу, красива рокля, красив сервиз или красива картина в галерията е без значение.

Някак не се връзва угаждането в православния начин на живот. Угаждането като какво? Има грижа, има съблазън и т.н.

Да се грижиш за дома, за външния си вид, да не отказваш интимност на мъжа, да не създаваш излишни дрязги... Общо-взето... съветите на светите отци към жените ми звучат доста патриархално, въпреки че ги разбирам и знам, че за тогавашното време са звучали съвсем в реда на нещата. Но към днешна дата се чудя дали трябва да се придържаме още към тях. Много се злоупотребява и с повелята жените да се "покоряваме" на мъжете си. Вие как я разбирате тази фраза? Аз лично бих се "покорявала" само на разумен мъж, с нормални възгледи, а не на някакви, които злоупотребяват с това. Чела съм също в православни текстове, че дори да ти е лош мъжът, пак трябва да му се покоряваш. Ами...

Разбирам го като да се вслушвам в мнението му, насоките, да го оставям да взема решения, да се допитвам до него, да го уважавам. Но това означава ли да загърбиш своите разсъждения и воля, ако не си съгласна? Много ми е противоречиво. Също така, защо в Библията, когато има обръщения към читателя и някакви съвети, обръщенията са предимно в мъжки род? Даже и в заповедта да не пожелаваш нещо на ближния, се казва, "не пожелавай жената на ближния", а не мъжа на ближната, хаха. Все си мисля, че Господ няма да направи разлика между мъжа и жената и тяхната стойност и способности, но защо църквата е толкова патриархална? С всички тези забрани към жената, тя все едно казва, че жената не е способна да води, да разсъждава, да взема трезви решения. Вярно, че сме по-емоционални и се влияем от сърцето си много, но не сме неспособни.

Джуд,
Има и още - Покорявайте се един другиму в страх Божий.
Мъжът е този, който гради къща, а жената е тази, която я прави от къщата дом. Няма конкуренция има любов. Неслучайно гърците имат няколко думи за любов и всяка означава различно нещо.

За съжаление в днешно време нещата са много отчайващи. Някога струвало ли Ви се е сякаш не можете да постигнете нещо, колкото и да го искате? Знам, че много християни казват, че не можем сами да постигаме някои неща и трябва да се уповаваме на Господ и да го молим, но аз това не го чувствам отвътре.

"Жени, покорявайте се на мъжете си и мъже, обичайте жените, както себе си!" Ако второто е изпълнено, то покоряването не е проблем, защото мъж, който обича жена си като себе си не би я унижавал, карайки я да му се покорява безпрекословно. Ако злоупатребява, явно липсва онази обич ....Ако някой ме обича така, то защо да не му се покорявам, а пък ако е разумен и с нормални възгледи още по - добре А има и привидно покорство като в индийските фирми..хахаха, където жените стоят прави докато се хранят мъжете и дума не обелват, но те не вземат решение без да се посъветват с тях и жените им само с поглед ги дирижират Аз съм доста въртоглава, опърничава  и свободолюбива жена, но напоследък влизам в една възраст, в която се опитвам да видя ситуациите отстрани и да вкарам повече мисъл в действията си, а не само емоции  и знаете ли колко често мъжът ми се оказва прав за много неща /не му го казвам, разбира се / А пък още по - лесно е щяло да ми е било ако съм го знаела по - рано, а не да се доказвам на всяка цена. Но тези мисли идват явно с годините, когато човек започва да се поуморява от състезанието в живота  
Някой неща в съветите на светите отци наистина звучат архаично и са почти невъзможни за изпълнение, но Бог е устроил света съвършено, но нашите опити да го преоформим по наш с начин доста объркват нещата.

Честит празник! Духовно здраве и радост на всички.

Здравейте!
Постих няколко дни, днес се изповядох, но по възникнали причини утре няма да мога да взема причастие.
Знаете ли дали мога да го направя няколко дни по-късно или е задължително да е веднага след поста и изповедта?

Според моя отец, ако продължиш с поста - може. Разбира се, трябва да се постараеш през тези няколко дни да не вършиш грехове, които да ти тежат.
Все пак зависи най-вече от мнението на причастяващия свещеник.

Изникна ми един въпрос, върху който мисля понякога. Постоянно слушаме за епидемията от КОВИД. Представете си следната ситуация  - човек има грипоподобни симптоми, не се тества, а излиза навън и може да зарази хора и съответно да се стигне до летален изход. Друго, може човек да няма симптоми, но да е болен и др.сценарии. В тези случаи дали извършваме грях според Вас?