Православието като начин на живот - 8

Честито Рождество Богородично!

Да ви попитам освен за възхвала на Божията майка, което християнския свят прави всеки миг, знаете ли с какво друго са характерни празниците Успение Богородично и Рождество Богородично?

Много ще ми е интересно да се ограмотя и да науча повече.

Знам само, че Рождество Богородично е първият голям празник от църковната година, а Успение Богородично е последният.
По повод днешния голям празник, да споделя една моя любима икона на Св. Богородица

И това е отговорът.

Честито Рождество Богородично, бъдете здрави и благословени. Прилагам полезен текст за Иисусовата молитва: "Господи Иисусе Христе, помилуй мене грешния." В текста по-долу е описана добрата сила на тази най-кратка молитва в живота на миряните (и на монасите) и грешките, които да внимаваме да не допускаме:

Иисусовата молитва и миряните


Съществува мнение, че практикуването на Иисусовата молитва, „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния“, е предназначено само за монаси. Така ли е наистина? Да се молят ли миряните с Иисусовата молитва? И как да правят това така, че да придобиват максимална духовна полза? Какво изобщо означава за нас Иисусовата молитва?
Прот. Андрей Овчинников:“Иисусовата молитва може и трябва да е винаги с нас“

Св. Игнатий (Брянчанинов) споделя, че практикуването на Иисусовата молитва е общохристиянско дело. „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17) – тези слова св. ап. Павел отправя към всички християни, без значение дали са монаси или миряни. Св. Игнатий е познавал сред своите съвременници такива миряни, които чрез Иисусовата молитва са постигали значителен духовен напредък. Причината е очевидна: по негово време много хора са имали активен духовен живот, а също и възможност да бъдат в близост с християни, които постоянно са практикували Иисусовата молитва и от които са усвоявали отначало правилното ползване на молитви, а после и непрестанното молитвословие. Естествено, духовните молитвени центрове и школи са се помещавали в монашеските обители. Чрез тях молитвеният опит се е разпространявал и в света, а там са го поемали и обогатявали най-ревностните християни.

Нашето време е по-различно, то е внесло в живота на Църквата съществени особености и изменения. На първо място сред тях изпъква разрушената традиция в духовния живот. Ние, съвременните християни, в по-голямата си част сме в младенческа възраст по пътя на духовното. Много от нашите дела, най-главните сред които са покаяние за греховете, носене на личния кръст, вслушването в наставленията на нашия духовен отец, отсичане на собствената воля и, естествено, молитвата, не ни се удават лесно и грешките в тези случаи са неизбежни. Но както се казва, който се бои от вълци, не ходи за гъби в гората.

Нека дадем някои препоръки относно Иисусовата молитва, залагайки не толкова на личния опит, който е твърде оскъден у всички ни, а най-вече на духовните напътствия от нашите отци и старци.

Трябва да се грижим умът да бъде заключен в думите на молитвата, а от сърцето се изисква непрестанно да пребивава в покаяние и плач за греховете.

„Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Тези слова са в основата на нашата вяра във великата и благодатна сила на името Иисусово. С това име, по думите на преп. Йоан Лествичник, трябва да сразяваме цялата сила на нашите врагове и злосторници. Усещането за непосредствената реалност на духовната бран, потребността от Божествена помощ за придобиване на спасение са неща, които трябва да обръщат към Иисусовата молитва всеки християнин.

Практикуването на Иисусовата молитва е едно подсилване на цялостния молитвен труд. „Първо се научи да се молиш правилно, наставлява ни св. Игнатий Брянчанинов, а научиш ли се да се молиш правилно, върши това постоянно.“ Без молитви няма духовен живот. Молитвата е един постоянен труд и себепринуждаване. Молитвеният труд прави така, че с течение на времето пустотата и сухотата в сърцето се превръщат в духовна жизненост и желание за повече молитви. Благодатната, съсредоточена молитва идва единствено при онези, които смирено и търпеливо изпълняват своите молитвени правила, а те задължително трябва да включват и Иисусовата молитва.

Най-същественото при Иисусовата молитва всъщност е не количеството, а качеството. Нека помним, че умът трябва да вниква в молитвените слова, а сърцето трябва да пребивава в покаен плач за греховете. Усилването на външната страна на молитвения подвиг, и най-вече – увеличаване на броя на прочитаните молитви, може да доведе до опасно състояние, близко до състоянието на прелъстяване. Отците определят това като самомнение.

Има хора, които се боят да не изпаднат в прелест чрез практикуването на Иисусовата молитва. Прелъстяването е съдба на гордите и своенравни хора. „Ние всички пребиваваме в прелест“, трябва да си казва смиреният човек и да се обръща към Бога с покаен молитвен плач. Смирението не може да падне в капаните и заблужденията на лукавите духове.

Иисусовата молитва за миряните е едно допълнително укрепващо дело. Тази молитва може и трябва да бъде винаги с нас. Особено ценна е тя заради своята краткост; можем да я изричаме както гласно, ако условията и обстановката са подходящи за това, така и в ума си, вътре в себе си. Немалко от времето си миряните прекарват в транспортни средства, на път, по опашки, в разходки, в домашни задължения. Във всички тези занимания не бива да губим скъпо време. Тук най-съществени се явяват практиката и старанието.

Но можем да посочим като най-съществено и друго. Това е връзката на Иисусовата молитва със собствения ни живот. Какъвто е животът ни, такава е и молитвата ни, и каквато е молитвата ни, такъв е животът ни. За практикуване на Иисусовата молитва се изисква по-особен живот, или по-конкретно казано, строг живот. Основни препятствия за молитвата се явяват разсеяността и житейската суета. Няма как да се приучи на Иисусовата молитва човек, който е привързан към телевизията и интернета, който слуша постоянно музика, не излиза от социалните мрежи, обича веселите компании и празните разговори. В такъв случай за мнозина е потребно да поспрат малко: налице е прекомерна привързаност към света и неговите удоволствия. Всичко това изпълва ума и сърцето, възпирайки човека да постигне правилно и съсредоточено молитвено обръщение към Бога. Нека се трудим да внасяме разумни промени в живота си, да го прочистваме от всичко пусто и безполезно за нашето духовно израстване и за благотворните молитви.

Dyak. V.DuhaninСвещ. Валерий Духанин: „Чрез Иисусовата молитва ние сме с Христа навсякъде“

Иисусовата молитва е дадена за всички – и за монаси, и за миряни. Християнин е този, който винаги е с Христа, и средство за постигане на това ни дава именно Иисусовата молитва. Чрез Иисусовата молитва ние сме с Христа навсякъде – и в метрото, и по заснежените улици, и в магазина, и на работното място, без значение дали сме сред приятели, или неприятели: Иисусовата молитва е златна връзка със Спасителя. Тя ни избавя от отчаяние, предпазва мислите ни да не пропаднат в бездната на светската пустота и подобно на запалена светлинка ни подпомага да стоим духовно будни пред Господа.

Обикновено в ума ни цари безпорядък от мисли, те подскачат, изтласкват се една друга, не ни дават покой, в сърцето ни също кипят подобни хаотични чувства. Ако умът и сърцето не са ангажирани с молитва, в тях се раждат греховни мисли и настроения. Иисусовата молитва е вид лекарство за душата, болна от страсти.

В древния Патерик е дадено следното сравнение: когато подгряват котела с огън, върху него не каца нито една муха със своите замърсители. Тръгне ли котелът да изстива, повърхността му се покрива с различни насекоми. По същия начин и душата, сгрявана от молитва към Бога, се оказва недостъпна за злото въздействие на демоните. Душата става жертва на изкушения, когато се отпусне и огънят на молитвата угасне. А възобнови ли молитвата, изкушенията се разпръскват. Това е нещо, което всеки може да провери чрез личен опит: в миг на скърби, когато ви угнетяват проблеми или сърцето ви се къса от зли помисли, трябва да се обърнете с молитвословие към Господа, да произнасяте Иисусовата молитва и тогава мисловният огън утихва.

Иисусовата молитва е изключително потребна именно за миряните. Тя има спасително действие в множество битови ситуации. Ако те наляга чувството, че всеки момент ще се взривиш, ще излезеш вън от себе си и ако ти се приисква да изречеш някоя сквернота или те изпълнят нечисти пожелания, поспри и започни бавно да произнасяш наум Иисусовата молитва. Произнасяй я с внимание, благоговение, покаяние и ще видиш как огънят на страстите утихва, всичко в теб постепенно се успокоява и си идва на мястото.

Нека да го кажем открито, страстен човек е човекът, който не се моли. Без молитви ти никога не можеш да бъдеш с Бога. А ако не бъдеш с Бога, какво ще остане в душата ти? Иисусовата молитва – това е най-достъпната, най-просто изразената, но изключително дълбока по съдържание молитва, с която можеш да разполагаш по всяко време и на всяко място.

Още светите отци са наричали Иисусовата молитва царица на добродетелта, защото тя привлича всички останали добродетели. Търпение и смирение, въздържание и целомъдрие, милосърдие и любов – това са все неща, свързани с Иисусовата молитва. Защото тя приобщава към Христа, молещият се поема Христовия образ, получава от Господа добродетели.

В никакъв случай не бива да произнасяме Иисусовата молитва при изблици на възторжени пориви, нито пък да я съчетаваме с някакви картини във въображението. Трябва да произнасяме Иисусовата молитва без образи, с внимание в словата и да бъдем изпълнени с благоговение и покайно настроение. Такава молитва дисциплинира ума и очиства сърцето, на душата й става по-леко, защото се разпръсват натрапените отвън мисли и хаотични чувства.

Иисусовата молитва е спасение за всеки един християнин, независимо от обстоятелствата, в които се намира.

o-dimitar-shishkinСвещеник Димитрий Шишкин: „Иисусовата молитва е стъпало към Царството Божие“

На миряните са казани много неща за Иисусовата молитва и от светите отци, и от съвременни опитни духовници: тя е необходима. Но цялата нейна „тайна“ се съдържа в това, че тя не е тайна за никого. И стига сами да не си съчиняваме разни „тайни“, тогава сърдечното и внимателно обръщане към Господа, с простота и съкрушение, несъмнено ще съдейства за нашето преуспяване по пътя на християнския живот. Тук трябва да правим разлика между „практикуването на умната молитва“ от страна на монасите под ръководството на опитен духовник (това практикуване е отделна тема, върху която няма да се спираме) и повтарянето на тази молитва от страна на миряните по всяко време и във всеки час: гласно, ако обстоятелствата са подходящи за това, или наум, ако човек се намира на обществено място. Простота и сърдечност, осъзнаване на собствената немощ и готовност да предадеш всецяло себе си в Божиите ръце – както във всяка друга молитва, и тук най-главното е това.

Но ето какво още трябва да кажем според мен. Понякога е много трудно да изричаме дори тази съвсем проста молитва, а при подобни случаи св. Игнатий Брянчанинов, примерно, ни е посочил нещо като „минимална мярка“ за най-необходимото, а то е съсредоточеност в произнасяните слова с максимално участие на сърцето, пък дори това да изисква да прибягваме до самопринуждение. Господ вижда нашия труд, борба, добрата ни воля.

Няма как всичко винаги да е леко – това се отнася както за живота като цяло, така и за молитвата. Понякога се налага да принуждаваш себе си, да полагаш повече усилия, да „пробиваш“ пътя си към Господа през собственото си падение, униние и смут. А този труд е изцяло зависим от нашата свободна воля, защото това наше стремление към Бога не може да ни бъде отнето от никого, стига то (макар и да отслабва у нас от време на време) никога да не прекъсва. В този случай Иисусовата молитва е от онези прости „стъпалца“ от въжената стълба, по които ние, макар и с много усилия, можем и трябва постепенно да се издигаме нагоре, към Царството Божие. И нима мислите, че Господ, Който ни е подал „стълбата“, няма да ни помогне, да ни поддържа, да ни укрепва? Естествено, че ще ни дари и с подкрепа, и със сила, и с ръководство, за да можем с максимална увереност и простота да осъществим своето възхождане, без да изпадаме в мечтания, но с усърдие и постоянство. | www.pravoslavie.ru
Текстът е публикуван със съкращения.

Превод: Анжела Петрова
Източник: https://www.pravoslavie.bg/%D0%9C%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2% … 0%B8%D1%82%D0%B5/

Може ли когато текстовете ги има в интернета, просто са да дадете линк с кратка анотация, още повече, че голяма част от тях някои вече са ги чели. А ако са препис от някакво издание нека да бъдат в скрит текст, защото стават много дълги постовете.

Правя просто практическо предложение, а не критикувам, че има дълги постове, което понякога за такава тема е неизбежно.

Съгласна. Аз лично чета написаното докъм петия ред.

+1

 -Ние живеем в култура, която казва тъкмо обратното на това, което вие предлагате – непрекъснато ни се казва, че трябва да се борим с болката. Медицината на нашата култура казва: „Бори се с нея“. Езикът на медицината е език на войната с болката, на войната със страданието. Бомбардирани сме с това чрез телевизията и т. н. – цялата култура днес е изградена по този начин. Какво мислите за това?


- Да, но това е пътят на света, а светът е във вражда с Бога. Знаем, че е така и че който обича света, не може да угоди на Бога. Вижте, приемането на болката е угодно на Бога, но това се постига малко по малко, с опита. Ще ви разкажа нещо. Веднъж си направих малък експеримент – знаех от творенията на отците, че три неща са най-благоугодни на Бога.

Първото, казват те, е чистата молитва и да са чисти всички наши дела. Второто е монашеското послушание, защото това е пълно пожертване. При монашеското послушание свободата, което е най-ценното което има човек, е положена пред нозете на Христос. Третото е да въздаваме благодарност в болести или скърби. Та веднъж постъпих в болница за операция и си помислих, че мога да изпробвам това, което казват отците. През седмицата след операцията аз се възстановявах в болницата и през цялото време, докато бях там, не казвах никаква друга молитва, освен: „Слава Тебе, Господи. Благодаря Ти, Господи, за всичко“. И беше толкова прекрасно там, че в края на седмицата не ми се тръгваше от болницата. Така че, трябва да опитваме тези неща: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ“.
Източник: https://pravoslaven-sviat.org/tag/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%81 … 0%B8%D1%82%D0%B5/

Конкретно за болката не съм разглеждала така въпроса. Страданията и болките са след грехопадението. Много молитви са насочени към това Господ да ни избави от мъки, болки , беди... А че за всичко трябва да благодарим, разбира се. За мен има други неща от  света, които повече влизат в конфликт според мен с християнския живот,  а на пръв погледа са нещо добро . Примери доста - развлечения, забавления, почивки, потребление на все пповече стоки, удобства.

Мила Зорая, въпросът е толкова колосален и толкова силно засяга всеки православен християнин, че нищо повече от това, което се знае не мога да добавя. А то е борба всеки ден, като се падне да станеш, да вървиш неотклонно по пътя . Това става с въцърковяване. Молитви , покаяние, пост, изповед, причастие. Няма друго. Пак и пак докато ни се очистят сърцата и просветли умът.
Постоянно възникват въпроси как да постъпим , да трудно е да се намират отговори. Говорила съм на подобни теми с отци, монаси.
Понеже изповедта е безплатна, който иска  би ли споделил как се отблагодарява при изповед. На отеца дали носите нещо? на храма?
Аз имам някаква практика, но дали е добре.

Мила Мигла, благодаря ти за сърдечното отношение. Все се надявам, че всички ще имаме такова един към друг някой светъл ден. Не сме безгрешни, но имаме едно неотменимо качество и то е да обичаме всичко и всеки. Затова предлагам на всички да не спорим и да не се караме за нищо повече. Признавам, че много се обиждам все още и това не е никак хубаво, но ще работя над себе си. За първи път чувам за дарове след изповед. Дали е официално прието или просто ти чувстваш нужда да помагаш. Питам, защото специално в нашата вяра буквоядството е важно, за да не изпаднем в прелест. Да не би човек да си внуши, че е много съвестен и за разлика от другите неблагодарници, той поне дарява нещо от себе си. Може би, ако никъде не е описан такъв християнски обичай, да не го обвързваме със самата изповед, а просто след служба или минавайки покрай храма да влизаш, за да оставяш даровете без много суетене. Нали Господ обича анонимните жертви.

Не  е официално прието. По мое желание и усещане го мисля и практикувам. Затова помолих да споделите ваш опит.

И през ум не ми е минавало.