Вирусът в Китай - COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019)

Китайският Ухан е напълно изолиран: заради коронавируса никой не може да напуска 11-милионния град, военните са блокирали летища и гари, общественият транспорт не работи. Пред ДВ очевидец разказва какво се случва там.

Гайоз Цуцунашвили, който е лектор към Германската служба за академичен обмен DAAD, преподава в университета в Ухан. Той е бил в града, когато се разчува за появата на новия опасен коронавирус. Преди забраната за влизане и излизане от Ухан, въведена от китайските власти на 23 януари, Цуцунашвили успява да замине със съпругата си и с двегодишния им син за Австралия. Но продължава да поддържа връзка с приятели и колеги, останали в Ухан. Ето какво разказва преподавателят в интервю за Дойче Веле:

ДВ: Как разбрахте за появата на коронавируса? И как реагираха на тази информация жителите на града?

Цуцунашвили:Разбрах за вируса от социалните мрежи още на 31 декември. Същия ден една от моите студентки ми разказа, че в Китай се е появила опасна болест. На 1 януари информацията стана официална, закриха рибния пазар, който вероятно е бил източникът на вируса. Истината е, че в началото хората не се отнесоха сериозно към проблема, животът си течеше както преди. Не забелязах големи промени.

ДВ: Каква беше Вашата реакция? Изплашихте ли се?

Цуцунашвили: Беше малко страшно. Веднага се сетих, че преди няколко години имаше подобна ситуация в южен Китай. Затова, разбира се, се изплаших. С течение на времето ситуацията с коронавируса се изостряше все повече. И в даден момент осъзнах, че положението е наистина сериозно.

ДВ: Колко подробна беше информацията за случващото се, предоставена от властите?

Цуцунашвили: В самото начало нямаше подробна информация. Беше известно например, че са пристигнали хора от Пекин, закрили са пазара и са дезинфекцирали района. Това го съобщиха. Но нямах чувството, че съм добре информиран.

ДВ: Кога напуснахте Ухан?

Цуцунашвили: Преди близо седмица. Като преподавател в университета имам определени задължения. Освен това от Министерството на външните работи не дойдоха предупреждения, че трябва незабавно да напуснем страната. Направих всичко възможно, за да уредя нещата си максимално бързо, след което отлетяхме за Австралия.

За съжаление, в Ухан останаха много германски граждани. Постоянно съм във връзка с тях. Направих списък и го изпратих в германското посолство в Пекин - те искаха да разполагат с имената и координатите на германците, останали в Ухан. Много от приятелите ми напуснаха града, но там все още има около 30 германски граждани. Единият има висока температура, болен е. Той е под лекарско наблюдение, но не е ясно дали е заразен именно с новия вирус.

ДВ: Какво ставаше в града преди да заминете? Как се държаха хората?

Цуцунашвили: Все повече хора излизаха навън с предпазни маски. Сега вече това е задължително в Ухан. Освен това хората бяха много изнервени - това бе видимо. А сега научихме, че градът е напълно изолиран - не можеш да го напуснеш. Получих предупреждение от китайското външно министерство, че никой не може да напуска града. Всички жители на Ухан са го получили.

Хора, останали там, ми разказаха, че военните са затворили летищата и гарите, общественият транспорт също не работи - не се движат нито автобусите, нито метрото. Хората панически изкупуват продуктите в супермаркетите. Запасяват се с храна, защото не знаят какво ги чака. Германците, които са останали в града, ми изпратиха няколко видеа. На тях се вижда, че в супермаркетите е пълно с хора. Понякога се стига и до бой.

ДВ: Какво е положението с хранителните продукти в Ухан? Може ли да се говори за дефицит?

Цуцунашвили: Доколкото разбирам - да. Става дума най-вече за пресните продукти, за плодовете и зеленчуците - те не достигат.

ДВ: Как реагират китайските власти? Какви мерки взимат?

Цуцунашвили: Казаха ни, че трябва да избягваме струпванията на много хора и да се въздържаме от използването на обществения транспорт. Тогава мнозина се отправиха към летището, за да напуснат града. До 10 часа сутринта в четвъртък това все още беше възможно. Хората се опитваха да си купят и билети за влак, за да напуснат града.

Някои успяха, други - не. И тогава съвсем неочаквано съобщиха, че изолират града. От 10 часа сутринта вече никой не можеше да излиза и да влиза. Това, разбира се, предизвика паника сред населението. Сега всички са недоволни, че вече не могат да напуснат града. Ситуацията е необичайна, но няма какво да се направи - изискванията на властите трябва да се изпълняват. Мисля, че те правят всичко, което зависи от тях, за да запазят ситуацията под контрол.



Ухан, 24 януари: тук в рамките на 10 дни трябва да бъде построена нова болница

Разрастването на новата епидемия в Китай ни кара да се съмняваме в желанието на китайските власти за прозрачност. Те явно са убедени, че гражданите трябва да знаят само онова, което държавата смята за правилно.

Този път китайското ръководство информира света и собственото си население за новия вирус по-бързо, отколкото преди 17 години по време на кризата с Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС). Това е добре. Но онова, което постепенно научаваме за мащабите и протичането на епидемията, поражда сериозни съмнения доколко властите в Китай, поне местните, действително имат желание да осигуряват прозрачност. В първите три седмици след избухването на заразата правителството в Ухан явно е укривало и омаловажавало редица неща. Но това не е някакъв местен проблем, а резултатът от една система, която иска на всяка цена да поддържа фасадата на стабилността. В тази система изричането на неприятни истини по правило води до неприятности.

Лекарите в Ухан, решили да привлекат вниманието на обществеността към опасностите, свързани с новия вирус, бяха сплашени. Журналистите, които искаха да информират за това, бяха цензурирани и възпрепятствани да го сторят. Гражданите, които вероятно знаеха повече, отколкото би се харесало на полицията, бяха санкционирани под предлога, че разпространяват слухове. Болничният персонал очевидно бе инструктиран да укрива сведенията за заразени лекари и санитари. По този начин вероятно дори и от заетите със случая учени са били скрити важни данни за пренасянето на вируса от човек на човека.

Фактът, че официалният брой на заразените в Китай започна да нараства рязко едва след като китайският лидер Си Цзинпин призова за борба с епидемията, показва колко политизирано е отношението към информацията в Китай, дори и да е въпрос на живот и смърт. От самото начало не звучеше правдоподобно твърдението на китайците, че първите случаи на заболяването извън Ухан са били установени в чужбина, а не в други китайски градове. Заседанията за подготовката на тазгодишното събрание на Народния конгрес навярно са били една от причините за нежеланието на местното правителство бързо да уведоми населението за опасността. Всичко това отне ценно време, което позволи на вируса да се разпространи.

Партийното ръководство открито си призна, че е наясно с този проблем, когато публично заплаши всичките си кадри,  че "ще бъдат заклеймени на позорния стълб за вечни времена", ако премълчават за случаите на новата болест. Държавният съвет дори откри онлайн платформа, на която гражданите да подават сигнали за укриване на информация от местните власти. Всичко това би било чудесно, ако ставаше дума за прозрачност. Но въпросната инициатива навярно ще послужи  за това цялата отговорност за пропуските да се прехвърли на местните кадри. Та нали същото централно правителство бе дало указания на своя пропаганден апарат да информира максимално пестеливо за здравната криза, за да не се стига до паника. То бе наредило и на държавните цензори да трият от интернет всички дискусии, свързани с епидемията. Същината на проблема е в разбирането на властите, че гражданинът трябва да знае само онова, което държавата смята за правилно.

Китайците отдавна са си направили съответните изводи. Те не вярват на официалните съобщения на властите. Но и това е проблематично, тъй като стимулира разпространяването на конспиративни теории, които държавата всъщност би искала да предотврати. Репресивният климат на отминалите години накара да замлъкнат много от гласовете на истината в средите на гражданското общество, които можеха да противодействат на това развитие.

И все пак: малкото частни медии в Китай сега изживяват звездния си час. Тези дни те разпространяват подробни информации за положението в Ухан – навярно това става дори с позволението на цензуриращата служба, която този път не ги възпрепятства.

И сътрудничеството с международната общност сега протича значително по-добре, отколкото по време на кризата с ТОРС преди 17 години. Този път Китай своевременно разгласи информацията за генетичния код на вируса, за да позволи на властите в чужбина бързо да разпознават заразените. Но има едно нещо, което е останало непроменено от 2003-та насам: волята за прозрачност стига само дотам, докъдето е политически приемливо за властите.

Фаталното мълчание на китайските власти  преди 17 години – през първите три месеца на кризата с ТОРС - бе свързано най-вече с това, че страната се намираше във фаза на политически преход. Ху Дзинтао тъкмо бе застанал на върха на Комунистическата партия и се готвеше да стане президент. В подобни преломни времена всякакви отрицателни новини в Китай са нежелани. Това си остава така и до днес. Истинските мащаби на епидемията с африканската свинска чума през миналата година бяха прикрити, за да не нарушат блясъка на тържествата по повод 70-тата годишнина на Народната република. Това мълчание за щастие не отне човешки живот, но пък излезе твърде скъпо.