Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Как майките успяват да ходят до тоалетната, когато са сами с бебето?
Как майките се справят с къпането, когато са сами с бебето?
Как реагира бебето, когато майката е в банята или тоалетната?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Как майките успяват да ходят до тоалетната, когато са сами с бебето?
Майките използват различни стратегии, за да се справят с необходимостта да отидат до тоалетната. Някои поставят бебето в количката или кошарата, за да си играе с играчки, докато те бързо завършват. Други предпочитат да оставят вратата отворена, за да могат да наблюдават и успокояват детето по време на нуждите им. Някои избират отново да влизат в банята, когато бебето спи, като познават навиците му по-добре с времето.
-
Как майките се справят с къпането, когато са сами с бебето?
За времето за къпане, много майки споделят, че изчакват момента, в който бебето е заспало, за да влязат в банята. Някои обаче използват и тактики като оставяне на детето в безопасна зона близо до банята, откъдето го наблюдават. Други пък оставят вратата отворена и позволяват на детето да се забавлява с играчки, докато те се къпят.
-
Как реагира бебето, когато майката е в банята или тоалетната?
Повечето деца проявяват интерес и желаят да бъдат близо до майките си, когато те са в банята или тоалетната. Някои деца плачат или се опитват да отворят вратата, докато други удобно си играят извън помещението или наблюдават от количката. Като цяло общият опит показва, че много майки свикват с този начин на живот и развиват стратегии, за да се чувстват комфортно, дори когато времето е ограничено.
. Това поведение от нейна страна ни прави наистина "скачени съдове". Може би заради това, че постоянно сме заедно, а аз имам нужда от малко лично пространство, гледам да организирам време, което да си е само мое. Много е изнервящо да я слушам да плаче (а тя плаче мнооого) докато аз се опитвам да си взема душ например. Така, че ставам сутрин преди нея, а вечер когато таткото си е вкъщи. По-друго е за WC 
. Тук нямам план, но определено предпочитам да си е в креватчето, столчето за кола или въобще на друго място, но не с мен 
. 
. А и освен това като плаче детенце той все иска да се обажда на доктор да го пита какво й е. Не за друго, ами защото 72-годишния му брат е педиатър... И освен всичко посочено досега, не я е взел за 5 минутки от ръцете ми да мога да се нахраня примерно. Докато имаше колики не спираше да плаче с дни, но "който си има дете, да си го гледа", нали така? Или пък след като е изял хляба, който е останал от вечерта и аз например съм сготвила предната вечер само една гола супа и той не се сеща да купи един хляб... 
А аз единствено имах нужда да се нахраня, защото кърмех....как имах кърма 4 месеца и половина при това гладуване просто и аз не знам. Така че мили майчета има и по-сложни ситуации. Споко! А сега просто чакам да заспи, за да отида до тоалетната, а къпането е задължително, когато се прибере таткото от работа. За мойто хранене няма какво да ви говоря...сега поне е лято и купувам някакъв сандвич за изпът, докато сме на разходка. П.С. тя не си кротува в шезлонга или кошарата сама - трябва задължително да я занимавам с нещо. Иначе - рев до небесата. Та така, справяме се кой както може.... 
Няма друг начин,рискувам да изкърти блока от рев.
